архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Гиорги Леонидзе
(1899 - 1966)
   Гиорги Леонидзе е роден в с. Патардзеули в Източногрузинската област Кахетия. Завършва семинарията в Тбилиси през 1918 г. и продължава обучението си в Държавния университет в Тбилиси. Първите му стихове излизат в грузинската преса през 1911 г., по-късно за кратко си сътрудничи със символистите от "Сините рогове". Истинският му талант излиза наяве през 1925 г. със серия от природни лирични стихотворения, които представят с романтично въодушевление пейзажите на родната Кахетия.

   В съветския период се опитва да следи "правилната" политическа линия, поезията му става по-патриотична и историческа. Историята на Грузия дава на Леонидзе ярки средновековни образи, които той трансформира в импулсивни ритми и метафори. Бързо се утвърждава като един от най-известните грузински поети, но когато чистките през 30-те отнемат живота на много негови приятели поети и на собствения му брат, той е принуден да насочи таланта си към славене на Сталин. Незавършен епос от 1939 г. е посветен на детството и младостта на Сталин, като впечатлява с престорения замах и абсолютната липса на биографични детайли - както истински, така и измислени.

   Освен това Леонидзе прави грижливо проучване на по-ранните грузински поети като Бесики и Бараташвили. Автор е на емоционално произведение, основано на спомените и преживяванията от детството си - "Дървото на желанията", филмирано през 1976 г. от Тенгиз Абуладзе като първа част от прочутата му трилогия. В следващите години Леонидзе използва богатството си, за да подпомогне родното си село. От 1958 до смъртта си през 1966 г. е председател на Института за грузинска литература към Грузинската академия на науките. Погребан е в пантеона Мтатсминда в Тбилиси.



Патардзеулски теменуги

Теленце кротичко пасеше
и пееше петел гащат,
а гробището ме гнетеше
и пълнеше духа ми с хлад.

Вървях край сини теменужки,
прегазвани от катафалки,
край сини теменужки-дружки
и те до сълзи бяха жалки.

Вървях обхванат от тревога,
потънал в размисъл дълбок,
ако се молех аз на бога,
Патардзеули, ти си бог!

В деня сред залисии други
и сред бездънните тъми,
патардзеулски теменуги,
светете ми, светете ми!-->

Превод на стихотворението: Николай Кънчев


горе