архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Тициан Табидзе
(1895 - 1937)
   Тициан Табидзе е роден в област Имерети, Западна Грузия. Получава образованието си в Московския университет и се завръща в Грузия, за да се превърне в съосновател и един от главните идеолози на "Сините рогове", кръг на млади грузински символисти, сформиран през 1916 г. По-късно Табидзе комбинира европейските си и ориенталските си увлечения в много еклектична поезия с уклон към футуризъм и дадаизъм. След установяването на съветското управление в Грузия през 1921 г. той избира примиренческа линия в унисон с болшевишкия режим, но не изоставя футуристичния и декадентския си стил.

   В началото на 1936 г. съветската преса публикува няколко статии, които критикуват формализма в изкуството. Тициан Табидзе и няколко негови колеги са поставени на прицел, но Табидзе отвръща на обвиненията. На 10 октомври 1937 г. е изключен от Съюза на грузинските писатели и още същия ден е арестуван. След два месеца е екзекутиран, но официална информация за това не е пусната. Семейството и приятелите му таят надежди, че Табидзе е все още жив. Едва в средата на 50-те, след смъртта на Сталин, истината за смъртта на поета излиза наяве.



В Ананури

Наоколо те няма. Упорито
си спомням формите на твойта плът.
Арагва - Бяла с Черна - е в едно корито,
а нас се готвят да ни разделят.
Как дълго аз те търсих. Тъй Тамара
зовял е Врубел в своя идеал.
Ти имаш прелестта на крепост стара
и нежността на облак прилетял.
Докосват те словата ми честити
по-ласкаво от демонски крила.
Нозете си отдай ти на сърните
и на жените с грозни подила.
Поетите ще им се възхищават,
живот по-дълъг предстои за тях.
А ние да очакваме забрава.
Унищожение. И прах.
Приличам на пъстърва сред жарава.
Разкъсват се хрилете ми. Трептя.
Куршум очаквам. Цел сърцето става.

И идва, неизбежна е смъртта.
Тъй хиляди загиват. Ананури
свидетелства за това с тъга.
Аз с песните за страсти и за бури
приспивам свойта гибел засега.

Ананури - селище край брега на р. Аргава с развалини от средновековни крепости

Превод на стихотворението: Николай Кънчев


горе