архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Елена Карнаускайте
   Родена е на 4 април 1964 г. в Шашайчяй, район Кретинга. Автор на няколко поетични книги, сред които "Порив към морето" (1990), "Мост от пепелища" (2000), "От пясък" (2004), "На ръба на света" (2008). Завършва Филологическия факултет на Вилнюския университет - литовски език и литература и френски език. Работи известно време като учител. От 1989 г. живее в Паланга, на брега на Балтийско море. През 2002 г. става магистър по изкуствата, защитавайки дисертация "Романтични паралели в лириката на литовските поетеси" в университета в Клайпеда.

   Носител на множество награди за поезия. През 2005 г. получава наградата за най-добра поетеса за книгата си "От пясък" на Международния поетичен фестивал "Поезиос павасарис" и специалната награда на списание "Немунас" и радио-телевизионния център в Каунас. Поетичният сборник "На ръба на света" е посочен сред най-добрите дванадесет поетични книги за 2008 г. в Литва и номиниран за наградата на "Поезиос павасарис" през 2009 г.

   Поетесата Елена Карнаускайте взема активно участие в литературния живот на страната като поет и журналист, участвала е в различни поетични фестивали и форуми. Стиховете и са преведени на няколко европейски езика, сред които латвийски, руски, полски, италиански, шведски и български.

   Живее и работи в Паланга.

   (Бел. прев.)



Как се пишат стихотворения

думите ми се разотидоха по чуждите
книги трябва да ги събирам от развлекателни
четива руски детективски романи модни
митологични студии или есеистични сборници
понякога ги намирам скрити на най-невероятни места
където обикновено не можеш да ги срещнеш например
в рекламните листчета или телевизионните
заставки върху последните страници
на дневниците изглежда моите думи са се наговорили
сключили са съзаклятие направили са заговор срещу мен
когато най-сетне след всички дневни задължения
си легна и почти се унасям в сън те като
някакви среднощни молци се спускат
от всички кътчета засядат върху моята умора
върху сънищата ми и с малките си зъбчета гризат
упорито към повърхността молейки ме да ги освободя
понякога те мръсниците печелят тогава ставам
и отивам да ги запиша...........................

Краят на сезона

когато лятото свърши къщата опустява
и ти дори не забелязваш как
есента те увлича в тъжния си ритъм
във все по-затихващия си валс
държим се за ръце на фона
на падащите листа в градината
но вече дишаме отдавна
в различен ритъм: ти - един път, аз - два пъти,
а третият - криво-ляво - в ритъма на
еднообразния ни живот не точно сега
малко по-късно ще дойде зимата и аз
ще се любувам не на своето отражение в очите ти
а на сълзата която бавно замръзва
на дъното на реката

Гладът се събужда

събуждаш се в полунощ и не разбираш защо
устата ти е пресъхнала ала се опитваш да изречеш
необикновените думи мо-ца-ре-ла мо-ка маг-но-лия
разцъфнала ти искаш да усетиш хармонията на гласните
и съгласни звукове тяхната вибрация да отгатнеш вкуса им
в гласните струни върху езика в гърлото
притихналите стени отразяват ехото
тълпата - очертанието - гостът на вратата
да говориш на висок глас и да усетиш насладата
припомняйки си извора на майчиния език

Превод: Аксиния Михайлова


горе