архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Корнелиюс Платялис
   Роден е през 1951 г. в Северна Литва. Първата си стихосбирка публикува през 1977 г. Автор е на няколко поетични книги, сред които "Думи и дни" (1980), "Къща на моста" (1984), "Клопка за вятъра" (1987), "Скелетът на лодката" (1990), "Възхвала на реката" (1995), "Палимпсести" (2004) и др. Преводач е на едни от най-известните американски и английски автори, сред които Езра Паунд, Т. С. Елиът, Кийтс и други, като в същото време е един от създателите на превода на Библията на литовски. През 1988 г. Платялис се присъединява към демократичното движение "Саюдис" и след обявяване на независимостта на Литва става министър на културата. През 1991 - 1994 г. е президент на Литовския ПЕН клуб и работи като директор на издателство ВАГА във Вилнюс. Сред многобройните му награди и отличия са и удостояването му за лауреат на националния поетичен конкурс за 1996 г., множество отличия от поетични изяви в Литва, останалите балтийски и скандинавски страни. Днес Платялис е един от най-активните литовски поети. Определят поезията му като дълбоко интелектуална, с находчива употреба на архетипни и митологически сюжети. Тя е баланс от политически и декларативен стил, от една страна, а от друга - на мистична наситеност и търсене на метафизичната същност на света.

   През 2010 г. издателство ФЛБ ще публикува в колекцията си "На острова на блажените" сборника с избрани стихове от К. Платялис "83 клопки за вятър".

   (Бел. прев.)



Петдесетгодишните жени

Трябва да чакаш дълго време, за да ги опознаеш,
да се криеш в шубраците на опита, в чувствата изострени,
да удържаш гаснещата топлинка в гърдите.
Техните души са предпазливи и страхливи като хермелин,
уязвими въпреки черупките,
сърцата им крият повече щедра благосклонност,
отколкото огън, който може да бъде изгасен
от внезапен вятър, и в движенията им
има повече умение, отколкото страст. Те първи виждат
Онзи, който дебне в очакване.
В устата им дори най-баналните думи
звънтят по-разкошно и от тези редове.
Те харчат повече за козметика
и са по-дълго в компанията на огледалата.
Притискат се близо така нежно, със свян,
плахо и храбро едновременно, като че ли искат нещо,
а всъщност нищо не искат и душата ми тръпне.
Трябва да чакаш дълго време, за да ги опознаеш,
но няма по-изтънчени същества от тях на света.

Ябълки

В тролей номер 5 на последната седалка
до похъркващ старец от Геронтион,
торба с ябълки в скута ми. Не за Парис,
не за Александър, а за децата ми, за семейството.
Соковете в ябълките на гърдите ми несъзнателно пулсират.
Младият мъж срещу мен на стълбичките до вратата
фиксира погледа си върху ябълките, соковете, наградата,
събира, изглежда, нещо от сенките на душата си.
Между краката му коренът на живота започна да нараства,
неконтролируемият рог се втвърдява, и той почервенява от срам.
Старецът, виждайки това, започва да се кикоти.
Младият мъж се притеснява, слиза на първата спирка.
Старият мъж продължава да се кикоти, тялото ми се вцепенява,
соковете му полудяват. Опитвам се да сляза
на следващата спирка, но забравената торба
пада от скута ми и червените ябълки се разсипват.
Нераздадена награда. Старият мъж се разсмива
и започва да събира ябълките. Не за Александър,
не за Парис, а за децата ми, за семейството. Слизам.
Обратно покрай старите гласове, покрай лицата на ахейците.
Нека боговете им пратят душата на най-красивата жена.

Латинка

Помня как растяха в градините на детството ми
под плесенясващите непочистени прозорци -
зелени като жаба листа, нежни издънки,
вонящи, като че ли са болни, цветове -
като че ли се размножаваха от непознат, странен свят,
който все още не бе в мен,
който ми се разкриваше само със случайни знаци.
Отърсили се от цветовете си, те срамежливо
изплитаха заедно
невероятно грозни шушулки
и затваряха семената си в тях -
създания от онзи ад, който тогава все още се оформяше в мен
и който разцъфтя
в цветя на злото.

Превод: Аксиния Михайлова


горе