архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Александра Ивойлова
   Александра Ивойлова е завършила пиано в НМА "Акад. Панчо Владигеров". Специализирала е в Париж. Изучава и камерно пеене.

   Публикува есета, фрагменти, сентенции, поезия (вкл. за деца), музикална, литературна и художествена критика.

   Илюстрира литературни страници в печата, участва в изложби. Издала е книгите с авторски графики: "Горчиви дъждове" и "Hommages" - стихове, "Неочаквани мисли" - сентенции, "Отражения" - тристишия и хайку, както и "Отгласи" (илюстрации - Иван Кирков) - поетични диалози в съавторство със София Филипова. Под печат е книгата с хайку и импресии "Последната роза".

   А. Ивойлова членува в няколко съюза и в Световната хайку асоциация (WHA). Нейни произведения са преведени на шест езика. Носител е на международни награди за хайку.

   Предстои издаването на компактдиск на Александра - барокови арии и песни в съпровод на пиано: произведения от Глук, Хендел, Пърсел, Качини, Теналя, Калдара и др. (запис в камерна зала "България").



Какво бе името ти

Какво бе името ти, страст?
Пулсиращият в слепоочията образ,
Гласът ти - острие окървавено...

Сега си пак
       абстрактната възможност,
бразда мастилена върху листа
и мрак среднощен
       в празна стая.




Дете е душата,
което играе
в тревите.
•••
Преброени и твоите дни,
художнико,
времето ти - безгранично.



Като звезди в преднощ
разцъфват всички откровения -
но мрак в сърцевината им расте.
       •••
       Мечтите стареят.
       На хоризонта далечен
       виждат своето минало.
•••
Каквото и да изричаме -
думите са млади
за мъдростта на кръвта.
       •••
       Утро.
       Кучешкият лай навън
       мирише на сняг.




Самотата
е
тълпа



5

Най-напред оставя в пукнатините
своите магични знаци
и рисува пак
додето се взривят стените
и щастливи хора в безтегловност
се понасят и с любимите си кучета
носят странни някакви звезди
черните кръстосани крака на паяк
светят с тях по пътя на нощта в зелено
над полета диамантени в неназовани дни
следват ги луни слънца и птици
Хуан Хуан Хуан
рушителят на мрачните затвори
Хуан съзидателят
любимецът от детството
дай ръката си
през погледи разпръснати в кобалта
Хуан ръката си
с която се подписваш
       в края на пространството
                     МИРО

Из "Hommages"
(от френски - почит към...)


горе