архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Абай (1845-1904)
   Aбай (Ибрахим) Кунанбаев е роден в с. Караул, Семипалатинска област. Начално образование получава при аулския молла, а след това отива в Семипалатинския медрес1. През трите години в религиозното училище Абай се запознава с класиците на Близкия изток - Фирдоуси, Низами, Саади, Хафиз и др. По-късно започва да посещава руско училище. Там учи само три месеца, но те оказват благотворно влияние за бъдещото му развитие.

   Стихове Абай започва да пише в края на 1870-те и началото на 1880-те години, но много от ранните му творби не достигат до публиката. Поетът не само се запознава с произведенията на Пушкин, Лермонтов, Крилов, Толстой, Салтиков-Шчедрин, но е и първият човек, който със своите преводи прави достъпни за казахите руските класици. Редом със създаването на оригинални произведения превежда "Евгений Онегин" и създава към нея мелодии. Авторските мелодии на Абай са много популярни и до днес.

   Според Абай поезията трябва да облагородява човека, а истинският поет е защитник на своя род. Автор е на поеми и стихотворения, както и на "Книга за словото" (45 прозаически "назидания" и размишления). Поредицата "Пролет", "Лято", "Есен", "Зима" се счита за основа на пейзажната лирика в казахската поезия, като пресъздава картини от казахските земи през различните сезони.

   Абай не крие принадлежността си към прабългарските родове и почита бог Тангра. Това не е случайно - той е роден и е силно привързан към Чингизките планини - там, откъдето са тръгнали прабългарските племена.

Из предговора на "Книга за словото. Стихотворения и поеми" на Абай Кунанбаев, издадена от посолството на Република Казахстан в България и Съюза на учените в България - клон Пазарджик.



ТРИДЕСЕТ И СЕДМО СЛОВО

   1. За достойнствата на човека се съди по това, как той е започнал делото, а не как му се е отдало да го завърши.

   2. Колкото и да е прекрасна мисълта, преминавайки през човешките уста, тя бледнее.

   (...)

   9. Човек е дете на своето време. Ако той е лош, за това са виновни и неговите съвременници.

   10. Ако имах власт в ръцете си, аз бих отрязал езика на този, който твърди, че човек е неизправим.

   (...)

   12. Кой от нас не е попадал в беда? Надежда губи само слабият. Вярно е, че в света няма нищо неизменно, но нали и злото не е вечно. Нима след суровата зима не идва пълноводната и цветна пролет?

   (...)

   20. Лошият приятел е като сянка - когато слънцето е над главата, от нея не можеш да се отървеш, а когато облаците се сбират, нея не можеш да я откриеш.

   21. Бъди откровен с този, който е сам, поддържай добри отношения с тези, които имат много приятели. Бъди внимателен с безгрижните и бъди опора на нещастния.

   22. Безполезни и безплодни са: безсилният гняв, любовта без вярност, учител без ученик.

   23. Докато ти постигаш щастието, всички ти желаят добрини, но веднага щом постигнеш целта, твоят доброжелател само си ти самият.



Есен

Тъмносиви облаци на дъжд са свити.
Есен. Голата земя с мъгла покрита.
Дали от пресита, или така, за игра,
птичка над степта ниско прелита.

Ни трева, ни лалета - всичко е тихо.
Шум от деца - в играта се сбиха.
А дървета сякаш като просяци стоят,
че от листата те се лишиха.

Телешки кожи и овчи усърдно кроят
За шуби и домашен халат.
И юртите някой поправя
и старици усърдно предат.

Жерави дружно на юг все летят.
Керван от камили ги сякаш следят.
А в аулите - покой, тишина,
смях и игри далече стоят.

Вятърът духа, хладно навсякъде става,
студът ни застрашава.
Гладни псета полски мишки ловят,
Че гладът ги разшава.

Над черната степ вятърът прах вдига.
Сива есен. До нея тъй се стига.
Обичай лош - огън да не палиш,
и в юрта светлина не достига.

1888


***

Дните преброени знай ли си тревата,
през пролетта глава надига от земята.
Като топола да расте,
       да стигне до звездите,
от слънцето пияно, мечтае си стъблото.
Но пък зима идва, студът тук ще скита.
Стъбло ще загине, не чакай потеклото.
Младежки плам аз не срещам гаснещ,
но ще го срещне този леден миг,
не се хвали, че всички ще надраснеш -
огън ще угасне и ще си старик.

1897



***

Привет на тънкоустата изгора,
като тебе няма втора.
Взорът ми към теб се мята,
сълзи затулват светлината.

Най-красива и вече век
такава не е видял човек.
Твоя образ ще възпея,
с любовта си ще живея.

Нека стана беден, стар,
обичта ще е другар.
Ти в сърцето ми ще бъдеш,
друго всичко ще пропъдиш.

Чужда нивга не признавам,
на зло и враг те не давам.
Те не могат да сломят
красотата в този свят.

Искам вместо блюда вкусни
да докосна огън устни.
Тъй омайват ме косите,
що се спускат до гърдите!

В очи бездънни и щедри
аз страстно гледам.
Радостта ми е голяма,
като тебе друга няма.

Ръка по лицето ти скита,
за тебе нямам насита.
Аз замирам, а то виж,
в огън цялата гориш.

Юрта малка е за двама,
теб те няма, теб те няма.
Като сокол не ще мигна
и до тебе ще достигна.

Не си алчна, нито злобна,
а си смела безподобна.
Ставаш скъпа с всеки час
и те чакам в захлас.

Чакам много нова среща,
гълъбице, кажи нещо.
Искам пак да видя, пак
на очи бездънни горещ мрак.

1889


***

Измъчен, измамен от всички край мен,
от брат и от близък аз съм сразен.
Едва ли приятел ще имам,
такъв не е отреден.

Един търси от тебе изгода,
думи хвърля до небосвода,
а те дебне и измамва,
така е с народа.

Този мошеник, онзи подлец,
трети изпечен и нагъл крадец.
Всички обичат сега суетата
и всеки срещнат е лъжец.

За имот и имане трепери богат,
денем в тревоги, нощем не спят.
Тук стадо отвлекли, там пък пари,
и денем, и нощем крадат.

Търговци не могат да търгуват,
бедняци прехрана сънуват.
Щом си наивен, ще те ограбят.
Дълга си поискаш, ще те напсуват.

Съдия презира и сан, и закон,
света за злодеи стана подслон.
Злото расте и сякаш цъфти
и ужас препуска на кон.

Всеки на всеки завижда,
не си вярват и се обиждат.
Деца и жена и твоя приятел
враг в тебе виждат.

Честен един, а много крадат -
да се бие, ще го сразят.
Пияни, развратни лудеят
и за чуждо ламтят.

Слънцето беше за земя и цветя -
есен попари сякаш света.
Скандал и кавги и мъртва зима,
беден гладува, злодей с късмета.

Не зачитат ни сан, ни заслуги
и на дявола правят услуги.
За пари всичко продават -
хората станаха други.



Превод: д-р Иван Д. Иванов


горе