архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Фернандо Песоа (1888-1935)
   Един от най-големите поети на Португалия. Дори понякога казват, че четиримата най-големи поети на Португалия са Фернандо Песоа. Това е възможно, тъй като Песоа, чието име означава на португалски "човек", има три други самоличности, които творят в стил, съвсем различен от неговия. Всъщност той пише под десетки псевдоними, но Алберто Каейро, Рикардо Рейс и Алваро де Кампос са, по думите на Песоа, напълно самостоятелни личности, които пишат неща, които самият той никога не би могъл да напише. Песоа ги нарича хетероними, а не псевдоними, защото това не са измислени имена, а други имена.

   Приживе поетът не придобива голяма известност и отпечатва малко от творбите си. Днес, повече от 70 години след смъртта му, голяма част от поезията му все още очаква да бъде публикувана.



Бележка

Като празна чаша душата ми се разтроши.
По стълбището падна прекалено долу.
Падна от ръцете на слугинята небрежна.
Падна, на повече парчета стана, отколкото бе фарфор в чашата.

Щуротия? Невъзможно? Знам ли!
Имам повече усещания отколкото когато се усещах аз.
Съм пръсване на чирепи по изтривалка тръсвана.
При падането вдигнах шум като строшаваща се чаша.
И боговете надвесват се от стълбищния парапет,
В чирепите взират се, които слугинята ми стори.

Не й се сърдят.
С нея те са търпеливи.
Че празна чаша бях аз?

Нелепо съзнаващи самите себе си, не тях съзнаващи.

Гледат и се усмихват.
Търпеливи се усмихват към неволната слугиня.

Шири се голямото стълбище, обсипано в звезди.
Сред небесните тела блести чиреп един, обърнат с външната си част.
Творчеството ми? Моята душа най-главна? Животът ми?
Чиреп е.
И боговете гледат го особено, понеже те не знаят защо там е останал.



XVI
[...]
Днес сутринта излязох много рано,
Защото събудих се още по-рано
И не ми се щеше нищо да правя...

Не знаех накъде да тръгна,
Ала духаше силен вятър, помиташе на една страна
И хванах път накъдето вятърът духаше ми в гърба.

Винаги е бил такъв животът ми и
Такъв го искам винаги да бъде –
Вървя накъдето ме води вятърът и
Не чувствам, че мисля.


XXXVIII

Слава Богу камъните само камъни са,
Реките само са реки,
Цветята само са цветя.

Аз си пиша прозата на моите стихове
И съм доволен,

Щото знам, че разбирам изотвън природата,
А не я разбирам изотвътре
Защото природата няма вътре,

Иначе нямаше да е природа.


Превод от португалски: Румен Стоянов
горе