архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Олжас Сулейменов: Кирилицата e тюркско-славянско наследство
Известният поет и обществен деец Олжас Сулейменов е постоянен представител на Казахстан към ЮНЕСКО в Париж. Също така е почетен гост на състоялата се в Астана среща на групата от известни учени, културни дейци и политици (Reflection Group), на която се обсъдиха основните въпроси на бъдещия форум на външните министри на мюсюлманските и западните страни: "Общ свят: напредък чрез разнообразие". Той е роден в Казахстан, създава произведенията си на руски език и работи в Европа. Неговото творчество представлява сплав от европейската цивилизация и източната мъдрост. Олжас Сулейменов спада към поколението поети, което през миналия век наричаха "яростните поети на 60-те". Творчеството му го нарежда до такива имена като Роберт Рождественски, Евгени Евтушенко, Андрей Вознесенски, Булат Окуджава, Владимир Висоцки. Но казахският читател го познава не само като поет. В книгата си "Аз и Я", посветена на писмените паметници на славянската и тюркската история, Сулейменов се изявява като учен изследовател. Жанрът на книгата му е историята през погледа на поета, тя цялата представлява сплав от публицистика и аналитичност на лингвист.

   - Господин Сулейменов, глобализацията на тюркския свят навежда специалистите на мисълта за необходимост от преминаване на всички тюркски народи към латиница, за да се подобри значително културният обмен посредством литературата. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

   - Според мен кирилицата дължи произхода си на древната българо-къпчакска писменост, а тя, на свой ред, е една от разновидностите на древнотюркската писменост. На територията на Велика България, простирала се някога от Каспийско до Черно море, включително и Азовско, през VII в. от нашата ера племената са се разделяли на къпчаци и българи. Част от племената се преселват на Балканите, а друга - на Волга и към Казан. Там до ден днешен съществува град Булгар.

   И точно онези български племена, които се преселват на Балканите, се смесват със славяните и им предават тюркската си руническа писменост, която по-късно е наречена българска. Тази замяна на названията става, след като "булгарите" започнали да се наричат "българи". Славяните ги претопяват, но приемат наименованието им - българи.

   А след като българите приемат християнството, същата тюркска руническа писменост, която започнали да наричат българска, се повлиява от гръцката азбука. Възприема много от гръцките букви, но все пак успява да запази и много тюркски елементи.

   Ето защо смятам, че кирилицата е наше общо тюркско-славянско наследство и не бива да го губим. Не бих искал да се отказваме от него и съм говорил по този въпрос със свои колеги от тюркски страни - Турция и Азербайджан. Смятам, че казахстанците не бива да се отказват от кирилицата.

   - Но в Турция и Азербайджан и дори в съседен Узбекистан отдавна са минали на латиница.

   - Да. Узбеките минаха на латиница, но за последните 15-16 години не съм забелязал особено да са напреднали. Според мен латиницата така и не пусна корени там. В Узбекистан само заглавията по вестниците и табелите на магазините са изписани с латиница, а всичко останало се чете на кирилица.

   Що се отнася до преминаването на латиница в Азербайджан, там възприеха турската азбука. Азербайджанският и турският са от огузката група езици, те са близкородствени и нямаха проблем да минат на латиница. На азербайджанците им беше по-лесно, отколкото на узбеките.

   - От години работите на Запад. Те според Вас имат ли лингвистични проблеми?

   - В Евросъюза няма обединяващ език за междунационално общуване, какъвто беше руският в Съветския съюз. През десетилетията на нашето страдание, състрадание и съвместно съществуване ние все пак си създадохме такъв език.

   В Европа такова нещо не съществува. Опитаха се да превърнат английския в такъв, но французите, които смятат своя език за по-хубав, се опълчиха. Немците, англичаните и т. н. се възпротивиха на френския. И сега говорят на всички езици. Днес най-търсените професионалисти в Европа са преводачите.

   - С какво ще зарадвате казахстанците в скоро време?

   - Работя непрекъснато, пиша. В Алматъ скоро ще излезе тетралогия с новите ми произведения. Така че, четете.

   - Стихотворения или изследвания?

   - Това ще представлява сборник. Но не ми се ще да говоря предварително. Мога само да пожелая на всички да останат читатели!

   Днес ние се превръщаме в народ от зрители, в народ от слушатели. А някога имахме велик читател и затова имахме велика литература. Без читатели няма литература. В това се корени една от причините за сегашната криза в литературата и превръщането на читателите ни в слушатели и зрители. Културата може да се развива пълноценно единствено ако Хомо сапиенс не изгуби една от основните си функции - получаването на информация... Така че - останете читатели!

   Интервю на Кулпаш Конърова
за вестник "Експрес К" бр. 63 (16449) от 08. 04. 2008 г., Астана


горе