архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
ТОМА МАРКОВ
Стихотворения
   Роден е през 1972 г. в Благоевград.
Книги:
"Лудите кокошки" (1993);
"Писма до една евентуална Софи от един евентуален Жан" (1997);
"Героин REC" (2000) - Награда за книга на годината на "Литературен вестник", Национална награда за поезия на името на Иван Николов, присъдена от ИК "Жанет 45";
"Томатериалист" (2001), ИК "Захарий Стоянов".
Негови стихове са преведени на английски - сп. "Orient Express", Лондон; "Demice Approach" N.Y., на унгарски, полски и немски.




Старецът
и Докторската градина на Л. Л.


1.
Докторската градина днес
е жива като пес, изведен на разходка.
Тя сякаш се увива около
алеите си с пейките и
седналите като фигури в ескизи
момичета от музикалното наблизо.
Така все едно се вози в карета,
Старецът с баска барета върви под дърветата -
той е съсредоточен.
Той е съсредоточен.
Защото с всяка от крачките си
той открива земя в края на своя бастун.

2.
Пред Старецът на дълъг повод
като далечна мисъл до която се достига
подтичва в черно и кафяво
един четириног Вергилий. Това
е кучето Арки - верен доберман. В случая
кучето държи смъртта на разстояние...
И Старецът намига на Смъртта: - Скъпа,
казва той, защо не окосиш тревата! Тя
възпрепятства с дължината
си играта на децата...
А доберманът леко изръмжава.
От само себе си тревата се скъсява.
Старецът ще продължи със своята разходка..
Той ще остави косата си да расте.


3.
Ученичките от музикалното наблизо
отново днес седят по пейките. В градината
отново се е разбеснял Април и въздухът
му - огромен и дълбок като прегръщане:
- Няма връщане на Орфей! Ако
случайно се озове тук - Той
завинаги ще престане да търси. Той
ще седне до онази малката пианистка. -
Тя истински ще го накара да забрави.


4.
Докторската градина
започва от твоя прозорец.
Твоят прозорец е картина
която затваря градината.

Когато ти излезеш на алеята
повел на дълъг повод
своя четирикрак Вергилий -
ти ставаш част от пейзажа...

Четири души на кучета
ще държат на разстояние Смъртта.
Ти ще останеш недокоснат от Нея.
Тя ще ти принадлежи - като жена!
горе