архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Людмила Дамянова: светлина и сянка
Дочка Кисьова-Гогова
   Срещата с Людмила Дамянова е възможност за общуване с талантлив художник и чувствителен човек. Началото на творческия й път е веднага след завършване на Художествената академия в София в специалността "Стенопис" при професор Гочо Богданов. Този факт повлиява върху творческата й насоченост и до 1980 г. тя работи в областта на монументалното изкуство и създава стенописи и гоблени за различни по характер обществени сгради.

   Първата й монументална поръчка са осем гоблена за ритуална зала във Видин, където художничката отива да живее веднага след завършване на академията и остава в този град в продължение на три години.
Там участва в много колективни изложби и създава проекти за монументални творби, като с тази дейност продължава да се занимава и след завръщането си в София. Неини монументални работи има и в резиденция "Бояна", в посолствата на България в Либия и Белгия, в ритуална зала в Хасково, в 13-то училище в София и на много други места. Людмила Дамянова с много ентусиазъм работи в тази област на изкуството, но като творец, който непрестанно търси и експериментира, тя опитва своите възможности и в живописта. През 80-те години на XX в. в творчеството й навлиза религиозната тема, загатната деликатно и с особено чувство.

   Тази тема тя носи дълбоко в сърцето си като даденост, усещане и порив и създава произведения, в които по свой начин претворява Светото писание. Картините й са далеч от канона, в тях има много движение и пресъздаване не толкова на отделни персонажи от Библията, колкото желание на художничката да намери творческа изява на религиозното си чувство в един период, в който усеща, че трябва да направи това. В тези произведения е търсено противопоставяне на светлината и тъмнината ("Божествена светлина") и е показана неспирната битка между Доброто и Злото.
В тях има богато символично съдържание, а художествените образи загатват християнската проблематика по оригинален и неповторим начин. Разпятието, сиянието, Рождеството, ореолите и други елементи от религиозната живопис присъстват в творчеството на авторката, за да напомнят за това, че картините й са вдъхновени от Бога. Те впечатляват и с авторската колажна техника, която им придава по-голяма изразителност.

   В края на 80-те години на миналия век Людмила Дамянова отправя ново предизвикателство към творческото си "аз". Тя започва да рисува с акварел върху коприна - натюрморти с цветя, пейзажи, композиции, в които има слънце, въздух и светлина.
Привличат я прозрачността, мекотата и матовостта на коприната. Изпълнени с много изящество и сякаш на един дъх, творбите й носят поетични заглавия - "Ласкав залез", "Есенно дихание", "Водни рими", "С дъх на ябълки и мед", "Манастирчето". Тези произведения, наситени с поезия и усещане за музика, откриват дълбокото естетическо чувство на авторката. В тях цветните тонове и полутонове са в красиво съзвучие.

   Тази година Людмила Дамянова решава да опита нещо ново - изпробва възможностите си в областта на пейзажа със своята авторска техника, в която комбинира живопис и колаж и постига силно пластично въздействие.
Много настроение, лирика и искрено отношение към природните мотиви има в тези неини пейзажи - "Златен порив". И тук, в освободения от фигурални изображения жанр - много близък до възприятието й, откриваме поетична нагласа. Тя цени изразните възможности на пейзажа и създава чудесни творби.

   Член на Съюза на българските художници, Людмила Дамянова има много самостоятелни изяви и участия в колективни изложби у нас и в чужбина.
Изкуството й е истинско предизвикателство за зрителя, който открива в него сила и нежност, много красота и светлина. Произведенията й са собственост на Националната художествена галерия в София и на частни галерии и колекционери в Австралия, САЩ, Япония, Унгария, Австрия, Франция, Гърция, Германия и други страни по света.
горе