архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Камен Кисимов: тревожността на преходното време
Дочка Кисьова-Гогова
   Творчеството на Камен Кисимов ни среща с личността на един художник, който поставя в основата на своите търсения в изкуството човешките взаимоотношения. Той рисува откакто се помни и не може да си представи да прави нещо друго.

   През годините, когато започват промените в България, той е на тийнейджърска възраст и към края на обучението си в Художествената гимназия в Ловеч. Камен Кисимов не е потомствен художник. Талантът си го има и научава много за изкуството от художниците Любомир Янев и Кеазим Исинов, с когото го свързва далечна родствена връзка.

   В изкуството на Камен Кисимов откриваме дълбока философия, която в известна степен отразява и разбирането му за живота и смъртта. За него битката между доброто и злото, между дявола и бога е в основата на развитието, а духът и материята са двете страни на едно цяло. В произведенията му има някаква тревожност и това не е случайно. Това е тревожността на преходното ни време. Изправен пред много и сложни въпроси на своето съществуване, с повишената си чувствителност художникът се стреми да открие и да откликне на всичките си съмнения, безпокойства, страсти и проникновения. Така той изгражда своя естетически свят в който включва и кодовете на съвременността ни. Тя със своите особености го кара да се обръща към огромните и безкрайни възможности на духовното. Камен Кисимов търси и показва личния си поглед към всичко, което го вълнува. Той пресъздава върху платното това, което най-силно радва и тревожи мисълта и чувствата му.

   През 1990 г. заминава за Германия, обикаля няколко германски града и по една случайност се установява и заживява в Майнц - стар и много развит град между Висбаден и Франкфурт, столица на областта Райнланд-Фалц. В Майнц се намира най-старата катедрала в Европа и най-старата печатна машина.Това е град с особено очарование, в който има само четири-пет сериозни галерии, и Камен излага своите творби в една от тях - собственост на Роман Шмелтер, който е негов мениджър и с когото работи от 2002 г.

   Художественият тип мислене е ориентирано в митологична посока. За да стигне до своите прозрения и да пресъздаде върху платното това, което иска да покаже на зрителя, художникът минава дълъг път. Той тълкува, интерпретира и с виждането си за всемира открива пред публиката своя поетичен свят - света на старите предмети, антиките, преданията, жените, конете, кентаврите. Скринът, тази стара вещ, свидетел на времето, силно го впечатлява. Вълнуват го отношенията между мъжа и жената. В творбите му има еротика и много женски фигури.

   Понякога митологизира съдържанието, което влага в картините си в очакване на диалог със зрителя, а понякога и със самия себе си. Често идеите и темите за своите творби той взема от театъра и киното. Филмите на Питър Грийнуей и Тарантино са му любими, а не рядко обикновен разговор може да даде основата за дадена негова картина. За разлика от предишните му творби, които са монохромни, в последните картини на художника има много светлина, слънчеви и ярки тонове.

   Камен Кисимов често се връща в България. У нас той се представя както самостоятелно, така и в колективни изложби. По-значими индивидуални изяви са изложбите му в Ловеч (1994) и Варна (2000), а от колективните - Биеналето на хумора и сатирата в Габрово. Taзи година интерес представлява участието му в Международния пленер "Срещи" в Кюстендил, с български и сръбски художници. Картините от пленера се представят през ноември 2007 г. на изложба в Лесковац (Сърбия). Самостоятелни изяви има и в Белгия (1996), Италия (1997, 1998), а всяка година на Великден в галерия LUPKE (Hanau) прави изложба с художника Димитър Войнов. Редовно показва новите си творби в галерията "Schmelter" в Майнц. Негови картини са притежание на частни колекции в цяла Европа.
горе