архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Володя Казаков: романтика, страст и лиричност
Дочка Кисьова-Гогова
   Изкуството на Володя Казаков е със свое очарование. В него има и романтика, и страст, и лиричност, а понякога и особена духовитост. Живописта е неговата голяма любов. В картините му емоцията е водеща. В повечето му работи има сантиментален момент, който е в основата на произведението. Сътвореното от автора е резултат от вътрешната му нагласа за света около него.

   Първата си изложба Володя Казаков прави през 1975 г. в Ботевград, а по-късно има самостоятелни представяния и в Благоевград, София, Оряхово, Русе, Враца, Плевен, Пловдив и други градове на страната и чужбина - повече от тридесет. Показва изкуството си и в колективни изложби.

   Рисува от малък, а в гимназията прави плакати и лозунги. През 80-те години се занимава и с карикатура. В периода 1997-1998 г. прави абстрактни творби, след което преобладават работите с определени теми и сюжети. В началото на творческия си път е запленен от творчеството на Кандински, а от българските художници много харесва и до сега Величко Коларски и като творец, и като човек.

   Володя Казаков участва активно в пленери по живопис. Напоследък е редовен участник в два, които се провеждат в градове, близки на сърцето му - Оряхово и Ботевград - свързани за него с най-искрени чувства. Оряхово е родният му град, а в Ботевград живее повече от тридесет години. Творчеството на големия ни композитор Дико Илиев го вдъхновява да направи много творби. Ботевград е родното място на музиканта, където той се учи да свири, а по-късно в крайдунавския град написва най-хубавите български хора.

   Река Дунав, кулата в Ботевград и градският пейзаж са сред темите, които най-силно вълнуват въображението на художника. С тях са свързани голяма част от картините му ("Речен пейзаж", "Носталгичен оряховски пейзаж", "Душата на кулата", "Ботевград"). Вдъхновяват го също притчите и легендите, а акварелът е предпочитан от автора материал, макар че в последно време рисува предимно с маслени бои.

   Като член на Съюза на българските художници - секция "Живопис", Володя Казаков е сред онези талантливи автори, които без да имат академично образование творят и с таланта си доказват силата на творческото вдъхновение, упоритост и желание да рисуват. Освен това има един интересен момент в творческата му и житейска биография. Вероятно единствен в гилдията на художниците, той след дългогодишна служба в армията я напуска и се отдава изцяло на рисуването. За него това е победа над самия себе си, благодарение на която намира собственото си "аз". Тази победа помага на художника да навлезе спокойно в обществения живот и да превърне хобито си в професия. Като председател на общинския съвет в Ботевград той прави много за изкуството и художниците в България. Няколко години подред е не само участник, а и организатор на пленерите по живопис в града, в който живее. Миналата година пътува за около месец в няколко европейски столоци и оттам донася много рисунки, скици и ескизи. Рисува Монмартър, Айфеловата кула и Нотр Дам в Париж, мостовете в Люксембург, каналите и къщите в Амстердам.

   Различни в стилова посока, творбите му винаги изненадват с нещо ново. Те са резултат от преживявания, които отразяват настроения, състояния, чувства. Дори когато се придържа към фигуралното, той се стреми да покаже своите усещания, които го доближават до абстрактното. По този начин и цветът, и композицията придобиват собствена стойност и значение в картините му. Свободата, която му дава абстрактният изказ, го прави по-директен и той често прибягва до него. Така, освободен от всякаква условност, той показва в живописта това, което е в душата и сърцето му.
горе