архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Димитър Николаев Kерамика с тънък усет за диалогичност
Дочка Кисьова-Гогова
   Творбите на Димитър Николаев запознават публиката с неговите търсения по посока на керамиката, в областта на която той работи след завършване на Художествената академия в София през 1981 г. Там учи при професор Венко Колев, който открива за него тайните на това изкуство с древни традиции. В настоящия момент то настройва за работа малко художници, вероятно защото са необходими не само големи усилия (с глина и пещ, без да е известен винаги крайният резултат), но и като при всяко друго изкуство - майсторство и вдъхновение. Димитър Николаев ги притежава, както и огромно желание да твори точно в тази сфера и благодарение на ентусиазма си е сред малкото, които правят добра керамика у нас днес. Той обича да експериментира, да има свобода, да не се ограничава в художествените търсения.

   За художника е важно произведението да има собствено лице и да се създаде диалог и “задявка” между него, сътвореното и зрителя. Произведенията му имат свое излъчване, създадени са с много чувство и са вдъхновени от творчеството на Хенри Мур и египетското изкуство. В тях авторът поставя свои знаци. Те им придават физиономия и тази чисто негова знаковост създава по-голяма непосредственост, в която има и много игра. Димитър Николаев се стреми да каже много неща при сътворяването на дадено произведение и неговото възприемане, да създаде настроение и да се освободи от земното притегляне, като при слушането на джаз. Тази съпоставка с джаза е характерна за него, защото както в музиката, така и в керамиката, преди да пристъпиш към модерния изказ, трябва добре да си овладял класическия.

   Всичките му творби са подчинени на една естетика, която освобождава съзнанието и дава простор на мисълта. Те са провокация и към самия него и към зрителите. В керамиката има много занаят, който често поставя рамки пред твореца и затруднява навлизането в скулптурното търсене. Затова Димитър Николаев бяга от технологията. Той се стреми максимално да освободи работата си в технологично отношение и да обърне внимание на решаването на пластични, композиционни и цветови проблеми. В свойте творби художникът успява да балансира различни жанрове на изкуството с много пластика, ярко колоритно чувство, изтънченост и декоративност. Обръщането му към традицията винаги е деликатно и когато цитира дадена култура, той прави това с тънък усет за диалогичност. Неговото желание е в бъдеще творбите му да са по-пластични и изчистени. От натрупаното с годините да може да отдели и да каже най-важното, да говори с езика на “хайку” в керамиката. И колкото и да се стреми да е освободен в творческите си търсения, керамиката го ограничава в технологична посока. Затова в последно време той се насочва към рисуването и живописта. Те допълват и усъвършенстват творческия му облик.

   Участието на художника в много изложби у нас и в чужбина (Унгария, Франция, Холандия, Германия, Испания), както и самостоятелните му представяния в различни краища на света, са не само в областта на керамиката. През 1990 г. той прави на Летен оперен фестивал в Холандия сценографията на операта “Риголето”. Този факт е показателен както за умението на автора да се изявява в различни посоки, така и за голямото му дарование.



горе