архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АТЕЛИЕ стр.68, бр.5, година XII, 2005г.
ТЕКСТИЛНИТЕ МОЗАЙКИ НА ЕЛБА ФИЛИПОВА
   Родена в семейство на български емигранти в Буенос Айрес, Аржентина, Елба Филипова расте и учи в космополитен град - столица на страна, в която през първата третина на ХХ в. милиони европейски заселници, предимно от Испания и Италия, вливат своите културни традиции към тези на близо петмилионното местно население.
“Времето”, 50 х 48 см
   В София следва архитектура във ВИАС. Нейни учители по рисуване са проф. Борис Kолев и Живко Чолаков и маестро Васил Стоилов. След пет семестъра се прехвърля в новооткритата в СУ Kатедра по испанска филология и като специалист по испански, влиза в системата на националното радио и телевизия, където работи над три десетилетия.
“Пано”, 94 х 94 см

   Членува в Съюза на журналистите и Съюза на преводачите, а също и в Творческия фонд на СБХ в периода, когато изработва облекла уникати в техника батик.
“Някога”, 38 х 43 см
   Откакто я познавам, Деде не е поставила върху белия лист нито една черта, която да е случайна или кокетно прикриваща се зад евфемизми като “алеаторика”. В нейната живопис нищо не е направено “как да е” и “ако мине”.
   В нейното мислене и енергия има нюанси от онази класическа модерност, която постулираше, че модерното
   не е в дефинирането на решения и отговори, а в умението да се задават въпроси. В работата й на художник аз долавям и заядливите остроумия на критика. Защото тя познава и критика в себе си и това я прави иронична към уравниловките на често пошлия пазарен вкус.С тях през 1980 г. прави първата си изложба в Благоевград. През 1993 г. е номинирана за участие заедно с автори от Австрия, Белгия, Франция, Германия, Италия, Русия и САЩ в ежегодния конкурс на Английската пачуърк асоциация в гр. Аскот, в раздел “Експериментален пачуърк”. Там тя е представена като майстор на ръчно багрения текстил. По този повод споделя своите вдъхновения така: “Изработвайки облекла уникати, бях търсила години наред живописни и графични ефекти с всевъзможни багрилни техники, опитвах с всичко, предлагано на нашия текстилен пазар... И уж търсиш цвят и шарки, а откриваш игра и взаимодействие на багри, контрасти, фактури - релефно-гладко, матово бляскаво, зебло - кадифе... море от възможности! Това бе първата крачка. Чакаше ме едно голямо, вълнуващо пътуване...”
“Последните живи дървета”, 44 х 53 см
   Истинската среща на авторката с традиционния, познат от векове пачуърк става в Kанада, при дъщеря й. Още там поема по пътя на местните майстори - с фабрично щампован текстил и картонени геометрични шаблони - хитроумен способ за кроене и перфектна подготовка на всяко късче плат за съшиване в едно цяло. За начало избира триъгълниците (“Времето”), макар че се бои дали не е сковаваща “бездушната” геометрия... Но истинското чудо идва внезапно - така “структурираните” небе, пеперуди, море, риби оживяват в ръцете й, въвличайки я в неустоимата “магия на правенето”. Тази магия, на която и преди векове, и днес са подвластни безброй хора от всички континенти.
“Ябълка”, 39 х 40 см
   Участието й в редовната изложба на секция “Текстил” към СБХ тази пролет изненада със зрели, завършени творби - свидетелство за дълъг и плодоносен процес на търсения в една нетрадиционна за българския текстил област.
“Риби”, 30 х 70 см
   Като творец, който има какво да каже в избраната естетика - в случая текстилната мозайка, трупайки опит, авторката се отдалечава от каноните и тръгва по свой път. “Червено и зелено” и “Ябълка” греят в близка цветова хармония, но докато първата творба конструктивно е пример за най-популярния традиционен модул, “Колибата” (наподобяваща подредбата на дървените греди под прав ъгъл и използван тук четирикратно), “Ябълка” вече е “освободена” от правилата и въздейства като живописна композиция, спонтанна и свежа като детска рисунка.
“Червено и зелено”, 61 х 60 см
   Върху 40/40 см в “Сенки” намираме четливо послание, сложна фактура, графични ефекти, изискан авторски цвят. Остава ни само, перифразирайки един моден израз, да възкликнем: “Ах, този текстил!...”
   Несъмнено, в “Последните живи дървета” и “Някога” Елба Филипова най-осезаемо звучи със свой, неповторим глас. Сюжетът, в двата случая градски пейзаж, едва загатнат, но одухотворен от експресивния колорит, ни разкрива колко неизчерпаемо и толерантно към експерименти е текстилното изкуство. И също, с какво самочувствие - заради вековните ни традиции и по-новите върхови постижения на стотици наши творци - може то да ни зарежда по пътя към голямото европейско семейство.
“Сенки”, 37 х 37 см
Сп. “Европа 2001”
горе