архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АТЕЛИЕ стр.66, бр.5, година XII, 2005г.
“БОЛЕРО”-ТО НА ДЕДЕ
Петър Змийчаров
“Видяно IV”, акрил, хартия, 110х93 см

ДЕСИСЛАВА ДЕНЕВА

   Завършва ССХУ “Акад. Илия Петров” и Националната художествена академия, специалност “Стенопис”.
   Носител на втора академична награда за монументална творба.
   В периода 1987-1997 г. е реализирала множество фрески, мозайки и витражи. От 1989 г. до 1998 г. е преподавател по композиция и рисуване в ССХУ “Акад. Илия Петров” - София.
   От 1999 г. е художник на свободна практика. Работи в областта на живописта, рисунката и илюстрацията.
   Самостоятелни изложби:
   1996 г. - галерия “Етерна” (Варна)
   1997 г. - “Арт клуб” (София), галерия “Kлуб 17” (Варна), галерия “Златната клонка” (Пловдив);
   1998 г. - галерия “Алба” (София), клуб-галерия в. “Труд” (София);
   1999 г. - галерии “Сезони” и “Фестинвест” (София);
   2000 г. - галерия “Дрита” (София);
   2001 г. - клуб-галерия в. “Труд” и “Ирида” (София).
   Международни участия:
   2003 г. - проект “Безкрайна картина” - Р. Чехия, симпозиуми на о. Самотраки (Гърция) и Македония;
   2004 г. - симпозиуми в Сърбия и Северна Каролина (САЩ);
   2005 г. - пленер в Барселона (Испания) и симпозиум в Моймировце (Словакия).
   Нейни живописни творби са притежание на частни галерии в Белгия, САЩ, Чили, Аржентина, Египет, Германия, Чехия, Kипър, Турция и България.

“Люлки”, масло, платно, 80х100 см


   Винаги съм отстоявал правото на критика да има своите пристрастия.
   И в този смисъл бързам да направя признанието, че Десислава Денева-Деде е един от любимите ми художници.
   Представител на едно, без друго, изключително талантливо поколение, тя е един от авторите, които упорито отстояват веруюто, че изкуството е съдба, призвание и отговорност, а не просто “жизнедействие”, както цинично го разглеждат днес някои радикални социокултурни теории.

   Деде демонстрира своеобразна аристократична надменност към всичко ефимерно и модно в съвременното изкуство, защото аристократизмът й е вроден и няма нищо общо с плебейското увлечение по отминаващите моди. В същото време тя работи с достоен за подражание ентусиазъм и желание да опитва всичко, танцувайки страстно между сюжети, жанрове и техники.
   И в този неин “танц” има един натраплив лайтмотивен ритъм като река, течаща в река; нещо подобно на “Болеро”-то на Равел.
   Този ритъм внушава особен респект... и донякъде елегантна тържественост.
"Барцелона I", акварел, 23x54 см

   Предполагам - защото неговото име е отговорност.
   Независимо кога, къде и как; независимо с какво тя рисува свойте картини, някъде още в дълбочините на тяхната канава те са просмукани от ароматите на женствена деликатност и нетърпимост към “творческото” шарлатанство.
“Барцелона II”, акварел, 23х54 см

   Откакто я познавам, Деде не е поставила върху белия лист нито една черта, която да е случайна или кокетно прикриваща се зад евфемизми като “алеаторика”. В нейната живопис нищо не е направено “как да е” и “ако мине”.
   В нейното мислене и енергия има нюанси от онази класическа модерност, която постулираше, че модерното
   не е в дефинирането на решения и отговори, а в умението да се задават въпроси. В работата й на художник аз долавям и заядливите остроумия на критика. Защото тя познава и критика в себе си и това я прави иронична към уравниловките на често пошлия пазарен вкус.
“Люлки II”, масло, платно, 80х100 см

   Не знам каква част от публиката й долавя и това (“затова трябва да се поостарее”- както казваше Робърт Пърсинг), но за мен то е очевидно и достатъчно, за да я харесвам.
“Краят на песента”, масло, платно, 71х53 см

   Нейните акварели са виртуозни, но не с бароковата бравурност на неръкотворството.
   Маслените й платна таят много повече култура, отколкото изкушаващата лаиците бъбрива “багреност”.
   И всичко е просто... танц.
   Съвършен, дори със съвършеното очарование на своите грешни стъпки.
   Има и още нещо - виждал съм как тя се радва и трепетно съпреживява успехите на колегите си. И сигурно от това благородство вдъхновението й остава толкова непосредствено и чисто.
    това е своеобразна гаранция, че нейното “Болеро” още дълго, много дълго ще има своята публика, цветя и аплодисменти.
горе