архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АТЕЛИЕ стр.44, бр.6, година XII, 2005г.
Дарина Янева - Море и мелове
Доц. д-р Христо Манолакев
Дарина Янева е родена през 1964 г. в Казанлък. През 1989 г. завършва Националната художествена академия, София, в класа на проф. Венко Колев. Художничката има 19 самостоятелни изложби в София, Варна, Пловдив, Албена, Бургас. Участвала е в редица международни художествени изложби в Полша, Швеция, Словения, Белгия, Италия, Корея, както и в национални и международни пленери. Представяна е в световното списание ”Pastel Artist International” между десетте най-добри майстори пастелисти за септември-октомври 2002 г. Член е на Съюза на българските художници. Неини творби са притежание на: Художествена галерия - Каварна, Художествена галерия - Балчик, “Нове холдинг” - АД, Застрахователно дружество “България” АД и частни колекции в Германия, Гърция, Япония, Франция, Русия, Словения, Хърватска, Корея и България.


Морето на Дарина Янева е необичайно - в него не бушуват стихии и не трещят талази, не се реят чайки из безхоризонтни ширини и мечтателно не се съзерцават изгреви и залези, не се белеят платна на самотни ветроходи, не се чува умореният плясък на весла, провисналите морски мрежи и прогнилите рибарски лодки, забравени на брега, ги няма, няма го пустия плаж и окото на фара, нито смълчания пристан и крайбрежната улица. Нейното море тихо и смирено се докосва до огромни, стърчащи скали, учудено и смълчано плува из тях, из тяхното непознато “море от скали”, нейното море е най-тежащото и земно в българската маринистика, но въпреки това е крехко и нежно, в което е и необичайният му магнетичен чар. Морето е от онези символи на световната култура, които са еднакво предпочитани от почти всяко изкуство, то е начало и край, раждане и смърт, енергия и мълчание, дух и страдание и т. н. Морето привлича, но не за да бъде съзерцавано, то е дом за неспокойните духом, онези, които смело са се устремили да достигнат хоризонта, то е живот-изпитание, в който има място само за безразсъдните истински мъже.

Дарина Янева създава своите работи (по-скоро интуитивно) главно с ръце. Именно създава, а не живописва, защото за нея техниката на сухия пастел е изкушение срещу посредничеството на четката и ножа. С голата, “невъоръжена” ръка тя търси контакта не с фактурата на повърхността (картона), а със съхранения в пастела дъх на земята. Със своето цветно многообразие пастелът е и изкушаващо предизвикателство пред изключителната й декоративна сетивност. Така алгоритъмът му “земя + колорит” неочаквано даде на Дарина онази неподвластна на рационализиране магика, в която се отложи дълго търсената вътрешна хармония и която за първи път ярко се реализира в серията “Мелник”.

Пясъчниците на Мелник са традиционен сюжет в българската живописна култура, изкушили с естествената си, природна “декоративност” не един роден творец. Отличителното в серията на Дарина Янева е цветовата интерпретация, меловете й впечатляват с декоративната си мощ. Тя съзнателно бяга от стандартната игра със светлината и перспективата, макар че сухият пастел иманентно предполага цветоразсейването и преливането на контурите. Не се стреми да постигне познатата мечтателна съзерцателност, а улавя онзи миг след съзерцанието, в който естеството на материята поглъща светлината, за да избухне в някаква неподозирана багреност. В него тя интуитивно се слива с изобразяваното и се опитва да ни придаде своята чувственост. Пейзажът за нея не е жанрова рамка, а интимно съкровен цветен разговор с природата.

Въпреки богатите нюансировки на подложката и мекия преход, тя се опитва, доколкото е възможно, да избяга от “играта” с този външен ефект на техниката; желанието й е максимално цветово да обобщи водещия декоративен рецепционен център, а от друга страна - и да изчиства обемите от подробности. Функционалността на тези два съществени елемента от поетиката на неините мелове е да постигне архитектурно-декоративна внушителност. Меловете стремително полетяват нагоре и само (обикновено) дърветата, в долния план или самотно причудливо накацали по склоновете, успяват да ги удържат в стремежа им да докоснат небето.
горе