архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АТЕЛИЕ стр.46, бр.5, година XI, 2004г.
АБСТРАКТНАТА ЖИВОПИС НА ЛЮБЕН ГЕНОВ
ДОЧКА КИСЬОВА-ГОГОВА
“Сини звуци”, 2002, 120/110 м. б. пл.
   Изкуството на Любен Генов ни среща с чувствителен, изтънчен и много надарен творец. Неговата живопис минава през различни етапи, като в самото начало на творческия му път е фигурална, но постепенно с търсенията и въпросите, чиито отговори изискват време, той стига до свой собствен изказ. Стилът му в известен смисъл се формира под влияние на неговите преподаватели в частната академия за изкуство “Жул Паскин” в София, чийто първи випуск той завършва през 1996 г. От Долорес Дилова взема топлата и нежна емоционалност и деликатното отношение към света, а Николай Майсторов му дава от силната си експресивност и вътрешна настървеност за работа, от мотивираността и дисциплината.
“Дъжд над реката”, 2003, 120/90 м. б. пл.
   Живописта му е абстрактна и по думите му тя “...няма смисъл и не съдържа никакво послание”, тя е неговата “алтернатива на живот - вглъбяване, пречистване”. Ателието му е убежище, където остава сам с мислите и чувствата си. В отношението му към живота и изкуството има едно очарователно раздвоение, което в никакъв случай не е колебание или съмнение. В творчеството си е и суров, и нежен, а живописта му е и свобода, и аскетизъм. И тъй като за него истинският творчески процес не е рационална, а подсъзнателна дейност, в картините му преобладават чувствата. За да са по-силни и да ги предаде и на зрителя, той не се отклонява към формата и предпочита абстрактния начин на изразяване.
   Цветът за художника е една многопластова експресия, но той не е самоцел, а носи силно вътрешно съдържание, защото е зареден с емоция, наситена с неговата същност. Оттук и сложността на цвета в картините на Любен Генов, създаването на които е дълъг процес, с прекъсвания между отделните напластявания. Специалното му отношение към живописта на Моне обяснява това, както и влечението му към изкуството на Бранкузи.
   Творчеството на Любен Генов завладява с талант, излъчване и магнетизъм. Той получава признание и от зрители, и от специалисти. Участието му за няколко години в повече от двадесет изложби е доказателство за изключителната му работоспособност. През 2002 г. той спечелва конкурс за пребиваване в ателиетата на Съюза на българските художници в Париж - “Cite International des Arts”.
“Енергия I”, 2003, 40/30 м. б. пл.
   Всичко, което рисува, е неговото откровение за света и хората. В изкуството му откриваме едно особено излъчване, което покорява. В неговите големи живописни платна боята се стича, има свой собствен живот и е абсолютно независима. Колоритът в картините му е плътен, материален, а начинът на наслагването му е оригинален. Въпреки ръждивите и сини нюанси той не поглъща, а излъчва светлина, чрез него художникът постига неща, които са отвъд представите ни. Тази живопис сякаш отчита склонността ни да възприемаме света около нас спонтанно и на части, като възприемането тръгва от интуицията и само чрез нея може да бъде усетено. И въпреки че според художника създаването на една картина е встрани от разсъдъка и той отхвърля сковаващия контрол на мисълта, все пак признава, че разумът не спира да работи във всеки един момент и да моделира като филтър интуицията.
“Енергия II”, 2003, 40/30 м. б. пл.
   Изкуството на Любен Генов привлича. Това е изкуство, чиято деликатност и липса на агресивност притеглят зрителя, въздействайки магнетично върху неговите възприятия.
“Звуци” 2003, 120/90 м. б. пл.
горе