архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АТЕЛИЕ стр.40, бр.2, година X, 2003г.
ФРАНЦИЯ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДОНЧО ВЪЛЧЕВ
Дочка Кисьова - ГОГОВА
Къщата на Сезан

   Пред картините на професор Дончо Вълчев човек има усещането за искрено отношение към изкуството. Това помага да се открие истинската стойност на творбите. Тези мисли ме завладяват пред неговите живописни платна - художник с богато въображение и ерудиция, който твори в областта на пейзажа, портрета, фигуралната композиция и натюрморта. Творческото му развитие е в известна степен противоречиво от гледна точка на големите му възможности и съдбоносните случайности, които обръщат понякога жизнения път в неочаквани посоки.

   Завършил "Живопис" в Националната художествена академия в класа на професор Ненко Балкански в края на 50 години на ХХ век, оттогава той участва в почти всички общи изложби на Съюза на българските художници, а от 1961 година членува в тази творческа организация. Съдбата е благосклонна към него и още в началото на творческия си път - за три месеца през 1959 година той посещава Франция. Това е събитие, оказало решаващо значение за развитието му като художник. Мечтите от детските му години се сбъдват. Да види Париж, да влезе в Лувъра. В този изключителен музей на изкуството се среща с творчеството на Мане, Моне, Писаро. Силно го впечатляват Делоне, Шагал, Модиляни, а влиянието на Жорж Брак се усеща най-много в творбата му "Тръни" (1961). Важна в творческото му развитие е и живописната картина "Продавач от Баньоле" (1962), която той рисува наскоро след завръщането си. Прави и изложба в Айтос, изцяло повлияна от френската живопис. Тя по думите му е изцяло импресионистична.

Южна Франция, 1973

   Шейсетте и седемдесетте години на ХХ век за художника са период изключително наситен с пътувания и контакти. За пътуването си през май 1968 година в делегация до Рим, с послание на патриарх Кирил към папата, той си спомня с прекрасно чувство. С вълнение споменава думите на римския папа, че за първи път от девет века официална българска делегация посещава Ватикана. Тридесет свещеници и тридесет интелектуалци от България запяват пред Негово Светейшество папата "Върви, народе възродени!"

Вратата на изкуството, 1994
   След тази знаменателна среща Дончо Вълчев отново отива в Париж. Този път като награда от обща изложба. Престоят е кратък, но пълноценен. Рисува и донася оттам материали за бъдещи произведения. През 1969 година спечелва конкурс за млади художници, за специализация в чужбина, учреден от големия изкуствовед, покойния професор Атанас Божков. Това е специализация до Италия и Франция, откъдето се връща обогатен с нови впечатления и нови творби. В Рим посещава всички свети места, където са били Константин-Кирил Философ и Методий. Решава да създаде живописно платно, посветено на двамата братя. Стремежът му да направи светска картина и необикновената взискателност към себе си го подтикват да изучи подробно историческите събития и да нарисува петдесет ескиза на свещеници в Бачковския манастир. Тази огромна по размерите си творба (3.30 м х 4.20 м) Дончо Вълчев работи в продължение на седем години. Тя се намира в Народната библиотека в София. През 1971-а и на следващата година открива две изложби, на които показва сътвореното в Рим и Париж. Интерес представлява колекцията от 30 ескизни акварелни работи от италианската столица.

Тръни, 1961
   В различни периоди от своето творческо развитие той изпитва благотворното влияние на френската живопис. В пейзажите, а и в другите си произведения държи много на архитектониката, на стабилната композиция, на характера на творбата, та когато зрителят се докосне до нея - да я запомни ("Рим", 1970, "Къщата на Сезан", 1975). Вълнува се за това, дали работата е достатъчно пластична, дали цветът има онази прелест, която той търси. Още от 60 години го привлича сюрреализмът и Салвадор Дали. Прави и символични обобщения в творбите си, обвързва различни елементи, за да осмисли основната, водеща тема. Повечето му работи звучат монументално. Характерни в това отношение са творбите му "Вратата на изкуството" (1994) и "Париж, моя любов" (1993). В последната работа в центъра на композицията е художникът с палитра и четка в ръка. До него е "вдъхновението" - стройната фигура на млада жена. Зад тях е основата на Айфеловата кула. В дъното е един от конниците с фанфари в парка Тюйлери и Триумфалната арка. Тук са и прочутите парижки танцьорки. На преден план в долната част на картината са нарисувани Едуард Мане и Дьолакруа. В долния десен ъгъл се виждат фигурката на Бодлер, главата на Виктор Юго и Козета, героинята от прочутия роман на писателя. Толкова много символи в една творба, която разкрива отношението на автора към този град. Последният път, когато отива във френската столица, е през 1996 година.

   Самостоятелните изложби, които професор Дончо Вълчев прави през годините, са много, но в края на 2001 година особено се откровява тази във Френския културен център в София. Тя включва пейзажи от Париж, града, който той нарича рай на влюбените, на музеите, на всички вкусове, Париж - на шармантния ляв бряг.
горе