архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Ирена Парашкевова: "Всяка нова работа за мен е експеримент"


   Ирена Парашкевова е родена през 1960 г. в гр. Русе. През 1983 г. завършва живопис във Великотърновския универ ситет "Св. св. Кирил и Методий", в класа на проф. Ста нислав Памукчиев. Работи с техниките маслена живопис, акварел, рисунка, суха игла, висок печат, колаж и създава не на триизмерни обекти. Има самостоятелни изложби в Сливен, Русе, София и Севлиево. Член е на СБХ от 1991 г., а от 2000 г. на Международната асоциация за изкуство. Нейни картини са притежание на Националната художест вена галерия, Софийската градска художествена галерия и частни колекции в цял свят.

   - Известният живописец Йордан Парашкевов, вашият баща, вероятно ви насърчи да рисувате?

   - Според майка ми тя е била тази, която е нямала търпение да разбере дали талантът на татко се е преродил у мен и първа ми е дала скицник и голям молив с мек графит, с които съм направила първите си рисунки. И все пак незабравим остава въздухът в ателието на татко, напоен с най-истинския за мен парфюм уханието на фирниз, излъчващо се от красивите цветни мазки на неговите картини, и атмосферата на топлота, вдъхновение. Там създадох първите си жи вописни произведения.

   - Баща ви беше и изтъкнат педагог. Вие също преподавате и обичате да работите с деца. Какво ви дава това?

   - Преди година ми се наложи да прекъсна работата като учител и тогава разбрах колко ми е скъпа всъщност. Искре ността и креативността на децата, чувствата, усещанията, всеки миг с тях е двойно по-богат. Сцената е камерна, но изтощава и зарежда докрай.

   - Намирате ли общо между вашата живопис и тази на баща ви?

   - Баща ми хармонизира цвета и формата по класически начин. Най-близо се чувствам в отношението си към цве та моделиращ за мен света. Линията е също неотделима от цвета и тя приобщава качествата му и става част от цветната реалност - нереалност.

   - Следвахте при проф. Станислав Памукчиев. на какво ви научи той?

   - Той е много сериозен учител, за него и за нас изкуството беше най-голямото удоволствие. Да откриеш своето място, смисъла на битието си в изкуството всичко това е и следствие на индивидуалния му подход към всеки от неговите студенти.

   - Кои техники предпочитате?

   - В момента предпочитам да рабо тя с хартията, пигмента, цветната пепел, и всякакви естествени мате риали. Хартията е органичен матери ал, който позволява да го докоснеш, късаш, режеш, прекрояваш. Невероят ното е, че я усещаш с повече сетива и й придаваш форма. Въпреки това ви наги когато имам възможност, се за връщам у дома" с неописуемо щастие към кралицата маслената живопис върху платно.

   - Кои са вашите големи учители и при мери в живописта?

   - Брьогел, Бош, Ван Гог, Модилиани, от българските: Златю Бояджиев, Султана Суружон, Кольо Фичето.

   - Обичате ли да експериментирате?

   - Почти всяка нова работа за мен е експеримент. Този експеримент оба че трябва да е силно необходим, а не автоматичен или привнесен, да стои естествено на Пътя, извървян от теб.

   - Според вас съизмерими ли са българ ските художници днес със своите европей ски колеги?

   - Да, имаме много примери за тази съизмеримост, въпреки че не искам да посочвам имена.

Интервю на Огнян Стамболиев
горе