архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Между графиката и екслибриса - Среща с Десислав Гечев


   Десислав Гечев e роден през 1972 г. в Русе. Завършва гимназия със специалност дърворезба и Великотърновския университет с графика. От 2000 г. е преподавател по графика в художествените паралелки на СОУ "Възраждане" гр. Русе, а от 2012 г. е асистент по рисуване в катедра "Промишлен дизайн" в Русенския университет. Носител е на почетно отличие "Неофит Рилски" за дейността си в системата на просветата и участник в международни форуми, биеналета, изложби на графиката и екслибриса. Получил е множество международни награди от Сърбия, Китай, Италия, Турция и др. От 1998 г. до днес има самостоятелни изложби в Русе и Трявна.

   - Г-н Гечев, откога рисувате?

   - Не си спомням точно кога се появи тази любов. Може би преди да започна съзнателния си живот и макар че не съм потомствен художник, любовта към изобразителното изкуство винаги ме е съпътствала. Спомням си, че в детска та градина поставяха рисунките ми в стъклената витрина на стената с най-добрите.

   - Какво научихте от учителите си?

   - В часовете по изобразително изку ство и декоративно рисуване в гимна зията преподавателите нямаше как да обръщат специално внимание на учени ците с по-голям интерес към рисуване то. Сега, като преподавател, разбирам защо недостатъчното време и по-го лям брой ученици не го позволяват. Хо дил съм на частни уроци, но не получих достатъчно напътствия от препода вателя. Като студент, мисля, че най-важната роля за развитието ми изигра проф. Иван Бочев, който ме научи на различни технологични тънкости в графиката.

   - Как се насочихте към графиката?

   - Винаги съм харесвал и трите вида изкуства с техните специфични изразни средства, но графиката е най-сложна и обвързана с множество технологични тънкости, които само теоретически не могат да бъдат осмислени и разбрани. Що се отнася до екслибриса още при разясняването на това понятие като жанр в графиката, постепенно еволюирало от знак за притежание на книги в алегорически портрет на възложителя на самия екслибрис, до съвременното му по-свободно интерпретиране, ми стана ясно, че дори и да не го прегърна завинаги, често ще се отбивам.

   - Бихте ли обяснили техниката на офорта "суха игла"?

   - Сухата игла е вероятно най-елементарната, погледната технологично техника в известния като "дълбок печат". Офортът е основна техника, коя то изисква не само механично издраскване на предварително разработената рисунка като при сухата игла, но и владеене на редица тънкости, свързани с ецването (разяждане с киселина) на медната или цинкова плоча. Обогатяване то на офорта с различни спомагателни техники като акватинта, верни-му и резерваж го прави да изглежда неповторим. Въпреки това без предварително обмислена, преживяна и детайлно разработена подготвителна рисунка-про ект не може да бъде направена сериозна графика в която и да е графична тех ника.

   - В работите ви има отзвук от християнството. С какво ви привлече темата?

   - Чета Библията. Там освен че намирам непресъхващи извори на идеи и вдъх новение, история, мъдрост и отговори на все още неотговорени въпроси, от кривам и най-ценното - спасението на душата чрез вяра в Христос.

   - И все пак в работата ви има и чувство за хумор, лека ирония...

   - Приемам християнството като лична вяра и убеждение, което личи в една част от графиките ми, като не си спестявам възможността да изоблича ня кои човешки импланти в тази "свещена територия". В графиките, базирани върху древногръцката митология и литература, подхождам по-весело и закач ливо. Особено се забавлявам да създавам вариации на различните похотливи превъплъщения на Зевс, който приема най-причудливи образи с единствената цел - да обладае своята красива мишена.

   - Има ли изкуството на екслибриса вече традиция у нас?

   - В България вече има много художници, създаващи екслибрис, но за съжа ление липсват колекционери. В Западна Европа, САЩ, а напоследък и в Китай този жанр е много популярен, съществуват клубове и организации на колек ционери.

Интервю на Огнян Стамболиев
горе