архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Да си всеотдаен и търсещ - среща с художничката Златка Стойкова
Огнян Стамболиев


   Родена е през 1956 г. в Айтос. Учи в частна школа по живопис в Русе. През 1980 г. завършва Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий" в класа на Янаки Манасиев. От 1993 г. е преподавател по живопис в Училището по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов", Русе. Член е на Дружеството на СБХ от 1990 г. През 1996 г. получава наградата за живопис на националната изложба-конкурс „Музика и визия". Участва в изложби в София, Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Букурещ, Калараш, Сент Уан, Грас и др., както и в проекти, посветени на австрийския писател Елиас Канети във Виена и Клагенфурт.

   Уважаема Златка Стойкова, нека да започнем от началото. Кога решихте, че ще станете художник? Какво всъщност е да си художник?

   - Всъщност аз исках да стана или музикант, или художник. Първо започнах да свиря на цигулка в Детската музикална школа в Русе и така в продължение на 7 години. После обаче реших, че това не е за мен, и се върнах към рисуването. А какво е да си художник, не знам - може би да си имаш един свой въображаем свят, да си го преживяваш и просто да се опитваш да го нарисуваш...

   - Имали сте щастието да учите при добри учители в Русе и във Велико Търново. Какво бихте споделили за тях?

   - Първият ми учител по живопис беше Кирил Станчев - много известен в цяла България русенски художник. Именно той ми сложи четките и шпаклата в ръцете и ме накара да се почувствам като истински творец (нищо, че тогава рисувах само натюрморти).

   - А във Велико Търново?

   - В този красив град имах щастието да попадна в ателието на Янаки Манасиев. Там наистина разбрах колко сложно и трудно нещо е живописта, колко трябва да си всеотдаен и мислещ, информиран и, разбира, се търсещ, винаги търсещ.

   - Останахте вярна на Русе - град на художници и музиканти. Какво ви даде и какво ви отне Русе?

   - Не знам точно, но преди тук наистина имаше атмосфера, оживление. Сега нещата се промениха.

   - Как беше приета вашата първа самостоятелна изложба?

   - Първата ми изложба беше през 1990 г. и мина много еуфорично. На нея дойдоха много приятели и колеги. Изложбата бе открита от известната изкуствоведка Диана Попова, с която все още не се познавахме. Беше изключително притеснително, но мисля, че се прие добре и това ми даде кураж за следващите изложби.

   - Преподавате в Училището по изкуствата в Русе. Това не ви ли отнема от времето и силите?

   - Опитвам се да балансирам.

   - Кои са вашите еталони в живописта? Сменяха ли се през годините?

   - Не мога да кажа, че имам такива.

   - А трудно ли се ражда една ваша работа?

   - Работя много и дълго върху работите си. И все си мисля, че има още нещо, което им липсва. Доста често ги оставям да „отлежат". После пак ги подхващам, но това за мен е може би най-интересната част от процеса. Когато той приключи, вече си мисля за следващата работа...

   - Лесна или трудна е абстрактната живопис?

   - Не мисля, че има лесна живопис. Важното е как подхождаш към нея, имаш ли какво да кажеш, или само бъркаш боите.

   - Слушате ли музика, когато рисувате? Помага ли ви тя?

   - Рисуването е самотно занимание и понякога иска особена, пълна концентрация. Тогава всеки звук те разсейва. Но има моменти, когато музиката определено ме води и освобождава от напрежението.

   - Художественият пазар у нас напоследък се комерсиализира. Доста добри живописци дадоха дан на търговското за сметка на високото изкуство. Вие не направихте този компромис.

   - Мисля, че всеки творец сам прави своя избор, но да устояваш на принципите си е нещо все по-непопулярно в наше време.

   - Вярвате ли, че българската живописна школа е една от силните в Европа?

   - Не бих казала. Смятам, че има прекрасни живописци както в България, така и навсякъде по света.
горе