архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Зрелостта на майстора, или за изкуството на Евстати Маринов
Огнян Стамболиев


   Роден е на 6 март 1950 г. в с. Кошава, Видинско под артистичния и интуитивен знак на съзвездието Риби. През 1980 г. завършва живопис във Великотърновския университет в ателието на Янаки Манасиев, проф. Александър Терзиев и проф. Георги Костов. Член е на СБХ, на "Artisti Uniti per Rosso Malpelo" (Италия) и на Съюза на румънските художници. Има близо 50 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Участва във всички изложби, организирани от СБХ, в представителни изложби на съвременното българско изкуство в Европа, както и в национални и международни симпозиуми по живопис. Осъществява и поредица от монументални проекти. Носител е на редица наши и международни награди. Представян е в различни български и чуждестранни каталози и енциклопедии. Дълги години живее във Видин, града на Жул Паскен - един от неговите велики учители, а след това се връща в Русе - градът на Канети.

   Първите си уроци по рисуване взема в школата на прочутия русенски живописец и педагог Кирил Станчев, подготвил няколко поколения млади творци от дунавската ни столица, днес - ядрото на т.нар. русенска школа. Художник със завидна култура, Евстати Маринов е истински европеец по дух и роден демократ. Пътят му в изкуството не е лесен, далече е от соцреализма и конюнктурата. Още с първите си работи заявява пристрастията си към по-особения, по-модерния и свободен изказ. Оттогава и до днес основно негово средство за себеизразяване е деформацията. С нея той постига търсената от него пределна психологическа дълбочина.

   За своите творби той казва: "Обикновено рисувам по памет. Например ако днес постоя малко в кафенето и забележа лице или фигура на мъж или жена, които ме впечатлят, аз ги запомням. Може и да си направя бърза и лека скица на лист хартия, върху вестник, цигарена кутия или каквото ми попадне. Образът вече влиза в мен със своето състояние, излъчване, своята неповторима аура. След време ми се явява. Рисувам го в ателието, като не правя реалистичен, а психологически портрет. Деформацията, с която основно си служа, ме доближава до духа, до същността на отделния човек. Търся типажите и характерното у тях... Деформацията е най-прекият път до същността на модела. И това съвсем не е маниерност". Така Евстати Маринов създава своите портрети-гротески, които обаче не са отблъскващи, а по своему привлекателни и интригуващи. Разбира се, в тях има преди всичко състояния, настроения, а също и типажност и характерност. Неговите жени, облечени и "венери", са също деформирани. Но не тяхната реална, обективна красота и еротичност (като тези на Сезан ), а тъкмо нарушаването й ни приближава до тях и те ни стават близки и интересни, макар и понякога не от пръв поглед. Материалността на обемите е забулена, тя почти се разлива в пространството. Този художник без съмнение владее пространството на картината, което е рядка, ценна дарба.

   Вярващ християнин, Евстати Маринов често се вдъхновява от вечните сюжети на Библията. Сред любимите му е този за завръщането на блудния син, който интерпретира неведнъж: "Винаги търся своята собствена интерпретация на тези велики теми от Светото писание. Те са толкова много и така богати, вълнуващи и силни. Вечни са! Решавам ги с помощта на композицията".

   Бих казал, че Евстати Маринов е и безспорен майстор на композицията. Това е труден и сложен жанр, за който няма много ръководства, а и не се удава на мнозина. Евстати има образци, от които се е учил - например Рембранд и особено Ел Греко, когото обожава. "Мисля, че темата, отношението към нея, е в основата на композирането. Да намериш най-вярното решение. Това е доста трудно. Понякога мъчително! Нашата работа като художници е да насочим зрителя какво да види. Когато започнеш една нова работа, трябва непременно да я преживееш, дълбоко, искрено, защото една непреживяна картина просто не е картина. Не се получава. Трудно се раждат композициите ми - понякога стават от раз, а друг път се мъча с дни и седмици".

   В организацията на неговите композиции няма никаква преднамереност, изкуственост, предумисъл. В техния рисунък, в тяхната пределно деликатна моделировка няма нито маниерност, нито измъченост. Личи завидна лекота и пестеливост на използваните средства. Евстати Маринов успява да съхрани високата си марка.

   Живописните му платна, а и пастелите, не са решени в ярки и ефектни тонове. Чувството му за цвят е много точно и изискано. Не бих казал, че се ограничава от цвета, но за него той съвсем не е самоцел и ефект. По-скоро е начин да се дематериализира фигурата или предметът, да подпомогне темата, композицията на картината. Евстати Маринов определено предпочита пастелността, не и контраста. В зрелите му, по-късни творби виждаме и много драматизъм, постигнат не само чрез формата, но и чрез цвета, по-наситен, чрез по-плътни мазки, които звучат тонално по-цялостно и експресивно. Евстати Маринов е "тотален" художник. В просторното му ателие в красивия русенски квартал "Чародейка" видях не само прекрасни живописни платна, но и офорти, рисунки с туш, пастели, скулптури, малки пластики, проекти за стенописи. Служи си майсторски с различни техники, работи с еднакъв успех в различни жанрове. Може да се каже, че е силен във всяка от тези свои хипостази - на живописец, график, скулптор, стенописец- монументалист.
горе