архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Мая Кубратова търси хармонията в малките неща от живота
Огнян Стамболиев


   Родена е на 1.V.1956 г. в София. Живее и работи в Русе.

   Завършва висше образование във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий".

   Работи в областта на малката пластика - керамика, бронз, дърво, камък. Член е на СБХ. Преподава скулптура в националното училище по изкуствата в Русе. Участвала е в много изложби и пленери в страната и чужбина.


   Мая Кубратова започна своя творчески път като художник-приложник и посвети усилията си изцяло върху керамиката. Работите й от този първи период имаха излъчването на изящното изкуство - бяха доста оригинално замислени и професионално решени при едно високо техническо майсторство.

   Декоративните й керамични релефи се възприемаха като истински живописни произведения. Чувството за особената специфика на материала и подчертано поетичната й нагласа (много от тези нейни опуси звучат като поетични метафори) откриха пред нея пътя към смелия експеримент, към търсенето на нови и непознати изразни средства.

   Родена е през 1956 г. в София в семейство на техноинтелигенти, но израства в Шумен - един от старите български културни центрове, където още в гимназията проявява интерес към живописта и по-специално към декоративно-приложните изкуства. Годините на обучение в Изобразителния факултет на Великотърновския университет в класа по стенопис на Никола Гелов й създават добри професионални и трудови навици. Но след дипломирането си е на кръстопът. С какво да започне? Къде да отиде? У нас стенописът е все още мъжка специалност. Чистата живопис е колкото привлекателна, толкова и трудна за начало. И все пак, започва именно с нея и още с първите си платна има успех. Допусната е да участва в няколко окръжни изложби в Шумен. Междувременно е разпределена като преподавател в Керамичния техникум в Нови пазар. Но преди това трябва да спомена, че в Нови Пазар, в този малък севернобългарски градец, в известния завод за керамика и порцелан "Китка" през седемдесетте и осемдесетте години имаше прекрасно уредена експериментална база, в която тя бързо усвои новата за нея техника за работа с почти непознатите преди това материали: фаянс, шамот, каменина. Изучаваше богатото наследство на нашите майстори-грънчари и постоянно експериментираше. Успоредно с това се занимаваше и с текстил - в Общата изложба на декоративно-приложните изкуства в София се представи с няколко феерични дамски тоалети. В момента Мая Кубратова преподава скулптура в Училището по изкуства в Русе и бележи сериозни успехи и като учител. Наскоро също ни зарадва и с интересни живописни работи.

   Бих казал, че характерът на професионалната подготовка до голяма степен предопредели съчетаването на смелото новаторство с дълбокото разбиране на законите на изкуството в творчеството на Мая Кубратова. Овладяла добре традиционната технология и особеностите и стилистиката на българската народна керамика, тя упорито търси и мисля, че намери своя собствен пластичен език. Нейните произведения от този период са малки декоративни релефи. Най-добрите от тях, бих казал, могат да се възприемат като камерни живописни платна със свое, неповторимо образно-асоциативно звучене. Специално ще отделя "Ретро" - една от най-завършените й работи. Тук, в този поетичен и пределно психологичен дамски портрет, темата се решава чрез една твърде изразителна декоративна форма - умело съчетание на нисък и висок релеф с достатъчно добра равномерност и което е най-интересното - с ювелирно изпипани детайли. Характерно е, че в тези свои работи Мая Кубратова пренебрегва традиционната за тази техника глазура. Тя само леко ги оцветява (предимно в земната гама) с манганов или железен окис, за да подчертае формите, релефа и отделните дребни детайли. И въпреки относителната монохромност и лаконизма на пластиката, нейните най-сполучливи работи ("Лято", "Детство", "Сънят", "Носталгия", "Топла земя", "Първият ден", "Каменна приказка") постигат достатъчно експресивен и активен емоционален заряд.

   В творчеството на Мая Кубратова се усеща и едно остро чувство, едно подчертано уважение към материалите, с които работи.

   Бих искал да се спра отделно и на прекрасната изложба на Мая Кубратова, която тя представи преди няколко години в столичната галерия "Минерва". Беше озаглавена "Докосване" и това добре намерено заглавие напълно отговаряше на значението на тази нежна и красива дума в нашия език. С тези свои малки скулптури Мая искаше да сподели със зрителите свои лични мигове, настроения и усещанията за тях, изразени в състоянието на различните женски фигури. И това, както отбеляза критиката, бяха: "обобщени, стилизирани до знак образи на Красотата, на тайнството на Любовта, на Спомена, на запечатания Миг...". И още една много точна оценка: "Мая Кубратова търси хармонията в малките неща - изчистен силует, хармонична линия на обемите в ритъма на тяхното движение, в редуването на спокойни и натоварени повърхности...".

   Мая Кубратова сподели, че много обича скулптурата да е... цветна. Да има не само линия и обем, но и цвят, да е живописна. Подобно на скулптурите от древния Египет, Елада и Рим, значителна част от които са били оцветявани. Голямото предизвикателство за нея, както твърди самата тя, е да съумее "да подчини материала", "да го насити с чувство", да го превърне в "предмет, отразяващ Душата"... Работата за Мая е "средство за Самопознание, общуване, начин за поддържане на равновесието в Душата, защото на твореца душата е вечно неудовлетворена...".
горе