архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Екатерина Раденкова: Барометър на преживяното
Дочка Кисьова-Гогова


   Във времето, в което живеем, оптимизмът на една млада художничка буди възхищение. Екатерина Раденкова е настроена позитивно за своето бъдеще. Тя развива таланта си от малка и любовта към рисуването превръща в професия. Огромното й желание да стане художник я изпраща в Националното училище за изящни изкуства в София, а след това завършва и Художествената академия в столицата със специалност "Живопис" в класа на проф. Андрей Даниел. Впечатлява своите преподаватели още с кандидатстването си в гимназията, като за ден-два се подготвя за изпита. Печели награди и конкурси още по време на гимназиалното си обучение, като през 2000 г. получава сертификат за участие в "Световен конкурс за детско изкуство" в Сидни (Австралия). Участва и в колективни изложби както в гимназията, така и като студентка у нас и в чужбина (Лозана - Швейцария, Бат - Англия ).

   По време на следването за нея контактът с проф. Андрей Даниел е много ценен. Общуването с творец като него й дава много знания, свързани с живописта, и свобода. Тя е слънчева и лъчезарна и търси свободата навсякъде. През 2006 г. след завършване на първи курс в Академията тръгва на студентска бригада в Аляска и две години след това отново се връща там. Срещата с необятната, далечна земя е може би най-силното преживяване за 25-годишната авторка. Успява да посети и американските мегаполиси Ню Йорк, Сиатъл, Вашингтон, Чикаго, Минеаполис.

   Макар че е пътувала и е видяла много и различни кътчета на Европа - Англия, Италия, Франция, Австрия, Холандия, това, което я тегли най-много към Аляска, е невероятната красота на дивата природа, от която черпи вдъхновение. Като творец, който работи с изразните възможности на цвета, там тя открива неописуемите нюанси на синьото и бялото в океана и глетчерите, фиордите, планините и северното сияние, съчетани с чувството за независимост и безкрай.

   С поетичната си нагласа, лиричния си усет и тънката си чувствителност тя улавя един нов свят и пресъздава върху платното суровата действителност на северния край на света. Работата й във фабриката за риба в град Накнек я среща с прозаичното ежедневие на хората, които работят там - "хора, превърнали се в машини". На хиляди километри от родината тя усеща необикновената атмосфера, която цари във фабриката, и я претворява в картините си.

   Любопитна подробност е фактът, че творбата й "Отлив" украсява дълго време резиденцията на американския посланик в София Джеймс Уорлик, който е гост и на първата й самостоятелна изложба в началото на 2011 г. в столицата. Тази изложба е свързана с нейните преживявания в Аляска, с работата й в рибната фабрика и с всичко, което това приключение й дава.

   В творбите си Екатерина Раденкова развива теми в необичайни и различни на пръв поглед посоки. Освен за Аляска, тя разгръща и темата, свързана с куклите, подсказана й от една съвсем обикновена витрина в Италия. Засяга и въпроса за комерсиализма, който в бъдеще има намерение да развие. Към темата за куклите подхожда чисто философски и дори мистично, а комерсиализма смята да разгледа от различни гледни точки, като за нея най-интересно е как влияе на хората ("Панаир на суетата", "Разголване"). Много иска да се върне отново в Аляска, защото за нея тя е извор на творческа енергия. Дотолкова се впечатлява от работата във фабриката за риба и от всекидневните поточни ленти за обработка на сьомга, че впоследствие прави и портрети на риби. Опитва се да охарактеризира и одушеви отрязаните рибешки глави, като им поставя и имена - Рейчъл и Брайън.

   Художничката работи също и в сферата на фигуралната композиция, създава пейзажи, а също и портрети. Интересна тема за нея още докато учи в Академията е "Художници рисуват художници", зададена от професора й. Екатерина избира любимия си автор Егон Шиле и създава работа, в която има характер, дух и настроение. След специално проучване прави картина, в която поставя художника в обичайната за него среда - с моделите, с типичните жестове и мимики ( "Егон Шиле").

   Изкуството на Екатерина Раденкова ни среща с интересен автор, който непрекъснато търси това, което да го вдъхнови и зареди, и винаги го намира. Живописните й платна, силни в композиционно и цветово отношение и запомнящи се, са като барометър на преживяното, който отчита чувствата и размислите на художничката.
горе