архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Еслица Попова: Поезията на багрите
Огнян Стамболиев


   Еслица Попова е дъщеря на известния български живописец и сценограф Петър Попов (1925 - 1985). Родена в дунавската ни столица през 1965 г., тя завършва живопис в Националната художествена академия, в класа на Светлин Русев. От 1991 г. живее и работи на остров Сен Мартен или, както е повече познат у нас, Мартиника. Зад гърба си има редица успешни изяви у нас и в чужбина (Париж, Лондон, Ню Йорк и др.). Между 2001 и 2006 г. има постоянна експозиция в Popova Art Gallery, Сен Мартен.

   Преди три години една малко необичайна изложба пристигна от остров Сен Мартен, Карибите, през Атлантика, Париж и Западна Европа, за да стигне до София и да ни разкаже за вълненията, преживяванията и мечтите на една очарователна българка, напуснала родния си дом преди четвърт век. Това оригинално живописно "дефиле", организирано от галеристите от "Шипка" 6, бе озаглавено: "J’aimerais vous raconter..." или "Бих искала да ви разкажа..."

   Тази изложба на Еслица Попова се посрещна като истинско събитие и се открои сред богатия художествен живот в столицата. Тук трябва да благодарим и на галеристите от СБХ, които ни зарадваха с тази неочаквана среща с една от колоритните представителки на "номадската генерация" в съвременното българско изкуство. "Общувайки през скайпа, за половин година успяхме да обходим пространство, дълго от София до Сен Мартен", споделиха от галерията. "Бих искала да ви разкажа за нефритените ярки багри, за топлия въртеж в едно прозрачно кълбо - живота на един малък остров. За изострената до болка сила на цветовете, липсата на обичайното сфумато, подлудяващата жега и въртенето в кръг в този шарен свят на морски чудесии и земни изненади", казва Еслица Попова, която от години работи по този прекрасен проект. В произведенията й сякаш рефлектират пронизващата светлина, самотата, приятелите, земята. Това е разказ в цветове и форми, за пътешествията и персоналните превъплъщения. Една история, колкото лична, толкова и космополитна, закодирала личната легенда и пътя (географски, духовен, битов), който сега отново връща Еслица у нас. И другият радостен факт, който бих искал да отбележа, е, че като признателна дъщеря през 2009 г. Еслица уреди голяма ретроспективна изложба в памет на баща си, един от големите ни живописци от 70-те и 80-те години.

   Еслица Попова прилича на креолка с магнетични очи и сочни устни. "Метнала съм се на една руска пра-прабаба - казва тя. - Когато бях малка, баща ми понякога ми викаше "малкият Пушкин".

   На въпроса как е била приета от местното население на остров Сен Мартен, тя отговаря: "Без никакви проблеми! Местните веднага ме приеха за свой човек, така че не разбрах какво е това адаптация!"

   И както се шегува тя (наследила е чувството за хумор от баща си, познавах го, защото работихме заедно в Русенската опера, той като сценограф, а аз като драматург), живее като в разказ на Съмърсет Моъм. Сутрин се увива с пареото, хапва пресни плодове, после рисува или наминава през галерията си с изглед към лагуната. По залез плува до хоризонта, вечеря прясно уловена папагалова риба, слуша качествен джаз на живо в бара и заспива щастлива в хамака пред къщата. Такова ежедневие не може да не предизвика въздишка на завист. Синът й израства в екологично чиста среда и се научава да казва "нашият плаж" както софийските деца казват "нашият двор". Сега е на 18, учи архитектура в Париж, говори свободно няколко езика и още няма идея къде ще избере да живее за постоянно. "Много беше смешен като малък, когато опитваше да лови бебета акули с ръце - спомня си майка му. - Около острова се въдят всякакви, включително много опасните тигрови акули, но не знам да има изядени хора. Чувала съм само за двама нахапани американци. Няма крокодили, които да ти влизат в басейна като във Флорида, но игуани се навъртат. Те обаче са хрисими животинки и плющят с опашките като с камшици, ако кучетата ми ги подгонят. Жителите на остров Сен Мартен се занимават с музика, риболов, туризъм, лентяйстване и разказване на истории - смешни, тъжни, всякакви. Населението не надвишава 100 хиляди. Единственият голям асфалтиран път е "захапал опашката си". Така че колкото и да е райско мястото, все пак понякога й се иска да излезе от кръга. Тогава хвърля няколко по-дебели дрешки в куфара, взема картините си и тръгва към Русе. Еслица изненада своите съграждани с пърформанса "Оцеляване". На фона на избрани творби на художници от фонда на Русенската галерия и три прожекции, тя организира едно колоритно арт-дефиле - ревю "Дъжд в Галерията". За първи път в пространството на РХГ бяха представени бутикови тоалети - зимна колекция 2010-2011, направени от художник и балерина - артистичния тандем "TE couture" - Таня (нейната майка, балерина от Русенската опера) и Еслица Попови. Пърформансът "Оцеляване" беше необичаен и твърде успешен опит за смесване на поетичното с полезното, с остро чувство за неудобство от това, че всеки в проекта прави "това, което не му е работа", за да оживее; вина от вкарването на утилитарното "в храма"; въпросителна за оцеляването на артиста и галерията в епохата на постсоциализма - колекция от дрехи, направени от художник и балерина, модно дефиле, реализирано от класически танцьори, и една градска галерия, покривът на която тече, лежат в идейната основа на проекта.

   Еслица Попова е ярък представител на "номадската традиция" в нашата живопис. Артистична, темпераментна, лъчезарна, добронамерена към всички, тя дели времето си между остров Сен Мартен, Париж, София и Русе, но напоследък изглежда, че носталгията надделява и често си е у дома. И винаги се връща с нови картини, идеи и проекти.
горе