архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Иван Нинов: Философията на Утешението


   "Цели десетилетия продължи процесът на отърсване на графичното изкуство от илюстративността. В световни мащаби това означава еманципирането на графиката като самостоятелно или поне успоредно на живописта изкуство, способно да се занимава с най-важни духовни проблеми. У нас освен откъсването от първоначалната описателна функция този процес преодоляваше обезличаващите канони на соцреализма. Творчеството на Иван Нинов представлява неговия краен завършек за българската графика.

   Иван Нинов влезе в изкуството сякаш съвсем сам и запази и до днес своята самобитност. Това в никакъв случай не означава, че си затваряше очите за това, което правят колегите му връстници или творците от предишните поколения, или че не знаеше какво става в европейската и световната графика. Но движението му напред беше и е резултат на огромен, силен вътрешен импулс, а оглеждането встрани беше и продължава да е един от корективите, заедно със собствения - задължителния за всеки творец вътрешен критицизъм.

   Така творбите на Иван Нинов - дали рисунки, самостоятелни листове или графики в метал или литографии, - лишени от всякаква спекулативност, затворени в себе си, за да съхраняват енергията на своето въздействие, винаги успяват да отправят могъщи и подчиняващи внушения към зрителя; лаконични, изчистени от детайли; при тях има пълно покритие между графично и духовно пространство, между художествена конструкция и метафизична рефлексия.

   Те споделят с нас една човешка самотност. Не ни правят съпричастни на нея, не - обратното. Те ни карат да осъзнаваме собствената си самотност и стават - те - съпричастни на нея. Затова тяхната философия е философията на Утешението!"

Проф. Димитър. Г. Димитров

   "Иван Нинов няма нужда от откриване, поне за тези, които познават и обичат суровата истина на това, което прави. Иска ми се да вярвам, че точно такива приятели и колеги днес споделят последните вълнения на художника.

   Някъде към края на 60-те години художникът Тошко Петров доведе във вестник "Литературен фронт" един странен войник, с огромна папка с рисунки.

   Войникът гледаше странно и уплашено, като наказан ученик, притеснителен и мълчалив.

   А като прибавим, че и Тошко Петров не беше от най-словоохотливите, всъщност папката с рисунки измести и обезсмисли така и несъстоялия се разговор. Съдържанието на папката беше, поне за мен, една от онези изненади, които оставят следи през целия ни живот.

   За пръв път виждах в съвременното ни изкуство толкова мощни и силни експресивни рисунки, изпълнени с някаква лично изстрадана истина, до която не може да се стигне и с най-доброто обучение. И досега съм благодарен на Тошко Петров за тази първа среща с тези сурови и земни рисунки, изпълнени с много човешка болка и с един усет за рисунка, който го сродяваше с изстраданата духовност на Ван Гог и Миле. Доколкото си спомням, нещо от тези рисунки излезе във вестника.

   Не знам Иван Нинов тогава как е приел появяването си на страниците на "Литературен фронт", но поне аз се вълнувах така, когато за пръв път видях отпечатана своя картина.

   Някогашното войниче с мърлявата и разпокъсана папка отдавна е голямо име в българската графика, което познава и владее по един неповторим начин тайните на графичната кухня.

   Художник със своя предметност, синтетичен и монументален независимо от формата на графичния лист и преди всичко художник с много вътрешна енергия и мощ.

   Нестандартен като поведение, нестандартен като човешко и артистично присъствие, Иван Нинов преди всичко е нестандартен като творец. Колкото интуитивен, толкова и по някакви неведоми пътища на пластическото възпитание висококултивиран художник, монументален, суров и аскетичен, оголил нещата до тяхната същност.

   Иван Нинов е по своему нежен, лиричен и интимен.

   Далеч от светската суета, от временния и мимолетен свят на бохемските привидности, той винаги е бил близко до себе си, до собствената си същност и природа, което означава до собствения пластически свят".

Проф. Светлин Русев

   "Иван Нинов поставя в центъра на графичния лист образа - знак - предмет или абстрактна форма. Той създава графика, която се помни и разпознава безпогрешно. Поради своя лаконичен, но изразителен графичен език. Езикът на един мълчалив и скромен човек, който изрича това, което трябва да каже чрез черното и бялото върху графичния лист.

   Роден през 1946 г. в с. Цонево, Варненско, завършва през 1969 г. Художествената гимназия - сега Национално училище за изящни изкуства "Илия Петров" - София. Той е от художниците, които са потвърждение на тезата, че творческите постижения не се измерват с дипломите от художествените академии. От 1970 г. Иван Нинов участва във всички големи прояви на художествения живот у нас, заемайки убедително и успешно своето заслужено място сред българските графици. Той се откроява като самотна, но забележителна фигура в българската графика със своя лаконичен, но изразителен графичен език".

Ралица Базайтова
горе