архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Елеонора Друмева: Моментът и настроението
Дочка Кисьова-Гогова


   Срещата ми с Елеонора Друмева ме върна назад в годините, когато завършвах Художествената академия в София. Припомни ми времето след това, когато откривах себе си и професионалните възможности за изява. Показа ми дързостта на една млада художничка да търси свой стил, свои теми, свое пространство и място в изкуството.

   Тя завършва Художествената гимназия в София през 2002 г. и в края на обучението си специализира живопис. Седем години по-късно Елеонора Друмева се дипломира и получава магистърска степен в Националната художествена академия в София в класа на проф. Андрей Даниел. Контактьт й с него е важен и ползотворен за изграждането й като художник и двамата продължават общуването си до днес. Времето, прекарано в ателието, е ценно за нея и картината "Виното свърши" е вдъхновена от там.

   Силната връзка между професора и неговите студенти оказва върху художничката изключително благотворно въздействие в творческа посока. След завършването си, съвместно с него и със свои състуденти участва в две колективни изложби, състояли се в резиденцията на американския посланик в София и в една от пловдивските галерии. Художествените й изяви включват и повече от дузина участия в колективни изложби в България и по света. Интересьт й като творец е насочен и към монументалните изкуства в областта на стенописните техники.

   Импулсивна и много чувствителна като личност, за Елеонора Друмева имат голямо значение моментът и настроението. Всичко, което й прави впечатление, може да бъде обект на претворяване в изкуството й. Тя няма пристрастия към определени теми, но винаги в съзнанието й е мисълта за бъдещето на София, за това накъде отива тя ("Добро утро, София"), за държавата ни като цяло, за българската и световната история.

   Като се позовава на чувствата и мисли в по-личен и интимен план, много по-леко изпод четката й се "раждат" картините. В тях детайлът има специално място. В "Моите съкровища" тя показва своите сантименти. Всеки предмет, всяко бижу в него е от много скъп за нея човек. Когато иска да обърне внимание на нещо, тя акцентира върху детайлите и има търпението да се занимава с тях. Сами по себе си те не са важни, но включени в едно цяло, започват да говорят по различен начин. Това отличава картините й и показва нейния специфичен начин на изразяване.

   Характерна особеност за изкуството на Елеонора Друмева е желанието да провокира зрителя, да отправя енигматични послания към него, да представя нещата по друг начин, а не по този, по който изглеждат. "In bobas veritas" е една от картините, в които пейзажът, който на пръв поглед се вижда, е всъщност нещо съвсем друго. И в творбата й "Това не са цветя" тя иска да си поиграе със зрителя. Изгризаните ябълки, погледнати първоначално, приличат на красиви червени цветя. И други нейни творби - "Пиянски букет", "Простор" - са създадени с мисълта да провокират зрителя и да са загадка за него. Така тя предизвиква този, който застава срещу картините й, да се вгледа в тях, да търси и открива както детайла, така и същественото. В картината "Морето е голямо и забавление дебне от всякъде" тя открива своето отношение по темата за "удоволствията" на морето и това, което ни предлагат там днес. Според нея може да има веселие и развлечения, но шумът и забавата няма как да осигуряват почивка и спокойствие.

   Портретът също е жанр, който привлича вниманието на художничката. Тя избира да рисува хора, които добре познава, като успява да хване психологичното състояние на портретувания. В последно време се обръща към пейзажа и намира вдъхновение в живата природа.

   В колоритна посока обича да експериментира и тези експерименти водят до изненадващи цветови съчетания. Художничката владее и техниката на пастела, а критичността й към самата нея й помага много за откриването и реализирането на творческите й намерения. Резултат на непрестанните й усилия е самостоятелната изложба, която прави през 2009 г. в една от столичните галерии, както и няколко награди от различни конкурси у нас.

   Творбите на Елеонора Друмева ни подтикват към размисъл, те са нейният портрет в света на изкуството, който тя продължава да развива и усъвършенства и да печели сърцата на публиката.
горе