архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Ивайло Петров: Ренесансов човек
Сър Ричард Харпър, Барт
ivpetrov1@abv.bg
моб. тел. 088 7 72 94 95

   Когато запитат чужденци в България за творчеството на кой съвременен български художник се сещат, обикновено отговорът е Светлин Русев. Това обаче вече се променя.

   Има изложби и автори, които променят възприятието за българското (изобразително) изкуство изобщо. Ивайло Петров е един от тях.

   Художникът е млад, изключително талантлив и доста скромен. Той е преподавател в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София. Една от първите му изяви е изложбата, проведена през 1998 г. в галерия "Витоша", управлявана от проф. Максимилиян Киров и под патронажа на Министерството на културата, която бе изцяло разпродадена!

   Учил е в Художествената академия в София, специалност "Илюстриране на книгата". Баща му е от Кюстендил - град, от който са произлезли множество чудесни художници в миналото.

   Не става въпрос само за това, че Ивайло Петров е един от най-изявените художници, родили се в България, а за размаха на неговите умения, които се простират върху широк обхват от медии.
Онези, които са успели да посетят негова изложба, са видели спиращи дъха платна във великолепни цветове със забележимо влияние на Ботичели, Леонардо, Гирландайо, Матис и Дали. Онова, което обаче не са видели, са рисунките му върху хартия. Те показват огромния му талант в рисуването - и няма значение дали той рисува с молив, въглен, мастило или с метален връх. Всичко става перфектно. Също толкова добро е умението му и при литографиите. Неговите мецотинти сами по себе си са шедьоври на това изкуство, а художникът е успял многократно да комбинира офорт, мецотинто и акватинта върху същата плоча, за да получи най-удивителна образност и детайлност.

   От 2003 г. Ивайло Петров е представен в художествената галерия Маловат в Чикаго, която специализира в източноевропейско изкуство и където колекционери са поглъщали жадно произведенията му - както големи платна, така и рисунки и оферти. Галерията също му е възложила да нарисува сцена от Психея и Купидон за нейната изложба на любовното изкуство (арс аморатис), която бе открита с възторжен прием от критиката през април 2004 г. Ивайло Петров бе единият от двамата българи, поканени да участват в нея.

   Неговите маслени картини върху платно са с характерни деликатни рисунки. Кой друг може да постигне маслена картина върху платно да изглежда като най-финия пастел? Красивите глави, грациозни ръце и откровено еротично голи тела, които са толкова типични за естетическото му чувство, се коренят в най-добрите произведения от Ренесанса, чийто виден наследник е Ивайло. Комбинацията от облекло, свързано с българските фолклорни носии, с глави на мадони, достойни за четката на Веронезе или Фаринати на върха на славата им, подсилени с леко сюрреалистичната елегантност на Матис, е много майсторска, изключително изобразителна и елегантна. Дори само изследванията (студиите) на ръцете с техните барокови мотиви и геометрични украси са уникални в съвременното изобразително изкуство. Това са ръце, към които повечето жени се стремят.

   Когато г-жа Кандис Ригли, съпругата на президента на световния концерн, произвеждащ дъвки, за пръв път видя произведения на Ивайло в Чикаго, тя се обърна към мен и попита: "Къде могат да направят ръцете ми като тези и дали мислите, че художникът ще дойде да ми нарисува портрет с децата ми?" От страна на колекционер от нейния ранг това съвсем не е малък комплимент. Между другото мога да спомена, че веднъж съм виждал снимка на портретите на родителите на Ивайло, нарисувани от него - зашеметяващи!

   Ивайло Петров не търси да представи на зрителя сцена на социална несправедливост или могъщи политически внушения. Изкуството му е чисто изобразително, посветено на дребните детайли и майсторството на красотата по начин, по който изобразителното изкуство винаги е било на първо място.
И все пак майсторски владеещ материалите, той е също учител: показва на бъдещите поколения художници, че именно това е изкуството - да се придобият умения и майсторство за създаването на изображение, на което хората да се възхищават и след хиляда години, а не нещо несъществено, което след десет години ще остарее и ще се забрави.

   Това със сигурност го прави истинският Ренесансов човек на България.
горе