архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Стефан Кацаров: Майстор на природния пейзаж
Огнян Стамболиев
   Стефан Кацаров участва активно повече от четири десетилетия в художествения живот на Русе и България. Роден в София през 1937 г. и завършил Художествената академия през 1967 г., не след дълго той се установява завинаги в дунавската ни столица. По това време този град вече е един от водещите културни центрове на страната, със силно присъствие на пластичните изкуства. Близо две десетилетия Кацаров е уредник и директор на Русенската галерия, за утвърждаването и обогатяването на която има безспорен принос. В края на 60-те и началото на 70-те години, по време на т.нар. "размразяване", започнало в Москва, силната русенска група се отделя от общите насоки в живописта с предпочитанието си към камерните жанрове - натюрморта, портрета и особено пейзажа. В пейзажа русенци съзнателно избягват външното и агресивното, като предпочитат приглушените гами и съзерцателните състояния.
За повечето от тях (Никифор Цонев, Петър Попов, Цветко Цветков, Любомир Касабов, Веселин Парушев, Марко Монев) рисуването е "самородна, интуитивна дейност" (Пол Сезан). Тези живописци търсеха "нещата в себе си, а не извън себе си", както се изразяваше покойният Петър Попов (1925 - 1985).

   Лирик по нагласа, още в началото на творческия си път Стефан Кацаров се насочва към пейзажа - намира го за по-подходящ жанр за изразяване на собствените си чувства и преживявания, отколкото фигуралната композиция или портрета. Работи и в областта на натюрморта, но предпочитанията му са към природните сюжети от дунавските и морските брегове, хълмовете, нивите и лозята от различни региони на България и особено от Русенския край.

   Повече от 40 години той обикаля страната - от север на юг и особено Русенския регион, поречието на реките Янтра и Русенски Лом, където намира своето вдъхновение. Избира сюжетите си направо от тихи и понякога недостъпни места - някой забравен сред храсталаците хълм, в който е събрана цялата свежест на природата ни, дъха на тревите, на полските цветя, на нагорещената от силните лъчи на слънцето земя. В тези прекрасни, поетични пейзажи винаги има и премного небе, светлина, необятни простори. В тях си дават среща импресията и абстракцията (неговото поколение се зареждаше от тези две течения), които привличат със своята понятност и ни отвеждат отвъд зримото. А това е вече качество на истинската живопис. В своите картини Кацаров не иска да ни среща с един или друг природен мотив. За него мотивът е само повод.
Главната му цел е да открие и запечата онзи необясним, поетичен миг, който е открил при това свое сливане със състоянието на природата. До истински пантеизъм.

   Както много други художници, Стефан Кацаров често изменя, разбира се, до известна степен, структурата на видимия, реален пейзаж. Съзнателно се отказва от подробностите му, за да активизира общото впечатление или просто отделни негови аспекти. Но може би по-интересното е, че конструкцията на пейзажа той гледа отдалеч (нерядко и от "птичи поглед" или просто в спомен, но пак отдалече, във времето), а цветовете гледа отблизо. Неговите "природни картини" са пределно изчистени, обобщени. Багрените "петна" в неговите акварели и темпери се преливат и спояват твърде леко в монолитна маса с множество нюанси.
На места изображенията сякаш незабележимо се спояват в определено дифузната колоритна атмосфера. От тях остава по някоя плоскост или характерен силует като бегло впечатление или мимолетен спомен. Бих казал, че Стефан Кацаров е интуитивен художник, който търси преди всичко емоционалните измерения на една хармонично пестелива гама, изградена често върху тоналните вариации на един или два преобладаващи цвята.

   Голяма част от творбите му са изпълнени с класическата яйчена темпера и гваш - любимата му техника, която без съмнение е овладял майсторски. Но работи и в натура "ала прима", с масло. Също и с акварелни бои.

   Пейзажите на Стефан Кацаров са израз на трайни душевни състояния, преживени дълбоко, искрено.
горе