архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АТЕЛИЕ стр.66, бр.6, година XII, 2005г.
ГРАФИКАТУРИТЕ НА ИВАН ГАЗДОВ
Дочка Кисьова-Гогова
Рембранд ван Рейн, “Сузана и старците”
   Изкуството на Иван Газдов те “грабва” веднага - с нестандартния изказ и създадения от художника собствен графичен стил, наречен от него графикатура. Графикатурите на Иван Газдов съществуват вече осемнадесет години, време, в което той е направил повече от 200 творби и огромно количество графични отпечатъци. Основният ци-къл “Графикатури” носи наименованието “Нещо е излишно, нещо не достига”. Авторът създава и циклите “Черни докосвания”, “Игра на силуети”, “Графикатури - оригами”, “Еротични графикатури”, които показва в поредица изложби в много градове у нас и в Париж, Копенхаген, Тояма, Варшава. Със създаването им той преобръща представите за възможностите на графичното изкуство. Всеки образ е самороден “знак на самия себе си”. Кракът, нарисуван чрез този стил, става по думите на автора “ходилка”, а ръката - “държилка”. Основоположник на авторския плакат в България, с творчеството си Иван Газдов доказва, че начинът му на изразяване е своеобразен тест за интелигентност към публиката. Познат на зрителите като един от най-изявените български художници, които работят в областта на плаката, графиката, илюстрацията, карикатурата, той е и професор и завеждащ катедра “Плакат и визуална комуникация” в НХА в София, където в периода между 1999 и 2003 г. е ректор.
Питер Паул Рубенс, “Трите грации”
   Оригиналният маниер е пътят към създаване на впечатляващо графично произведение, което при художника включва в себе си и вицовото начало. Художникът създава въздействащи образи, открити в различни ситуации и представени по най-яркия начин. Неговите творби са своенравна закачка и провокация към мисленето на този, който стои пред картините му. Силата им е и в скритото, ненарисуваното, това, което художникът е искал да остави на зрителя като загадка. Характерен атестат за майсторство са лаконичните средства, които авторът използва при създаването на своите творби.
Вермер ван Делфт, “Девойка с писмо”

   С най-новите си работи, създадени в стил графикатура, художникът отбелязва любопитно развитие в нова посока. Това са негови версии на произведения от световната класика, които той нарича кавъркласик графикатури. Една малка книжка с репродукции, които авторът разглежда в не особено радостен момент от живота си, поставя началото на този цикъл, включен в последната му изложба в Градската галерия в София, в Художествената галерия в Ямбол и в културния център “Витгенщайн” във Виена. Художникът съвсем случайно избира картините, без да прави някакъв подбор - “Слепците” на Брьогел, “Сузана и старците” на Рембранд, “Девойка с писмо” на Вермеер ван Делфт, “Трите грации” на Рубенс, “Закуска на тревата” на Мане, “Анжелюс” на Миле и още двадесет и четири творби на най-известните художници от Ренесанса до постимпресионизма. Газдов стилово интерпретира шедьоврите от световната класика, като тази итерпретация се превръща също в шедьовър със свой собствен стил - неповторим и автентичен.
Питър Брьогел, “Ловци на снега”
   По-важните награди на художника, получени в чужбина, не се побират на пръстите на двете ръце: Награда от Международния конкурс за плакат от Москва (1985), Специалната награда на името на Хидезо Конзо от Международния конкурс на в. “Юмиури Шимбун” от Токио, Япония (1986), Награда от Първи международен конкурс за графичен дизайн по Интернет, Токио, Япония (1996), и Бронзова награда от Второто издание на същия конкурс (1998). Иван Газдов е носител на единствената награда, дадена на български художник, за пощенска марка от международен конкурс (Министерство на пощите на Япония). Той печели и сребърен медал за “Постижение през ХХ век” от Интернационалния биографически институт, Кеймбридж, Англия (1992), и номинация за Международен педагог на 2005 година от Международния биографичен център, Кеймбридж, Англия. Негови творби има в над 20 музеи, галерии и колекции по света.
   Изброявам всичко това с известно внимание, за да предпазя автора от операция на мисълта, защото той смята, че “ласкателството в изкуството (ако го допуснеш) трябва да се приема като местна упойка, но после трябва и нещо да се оперира от мисленето”.
горе