 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.53, бр.6, година XVII, 2010г. |
|
|
Известни личности от Украйна |
|
|
| |
|
ЯРОСЛАВ МУДРИЙ (ок. 983 - 1054)
Ярослав Мудрий (на бълг. ез. - Ярослав Мъдри) е Велик княз на Киевска Рус (1019-1054), светец. Той е един от синовете на великия княз Владимир I - кръстител на Рус. Още съвсем млад е изпратен за управител на Ростов (987-1010), а след това е преместен в Новгород (1010-1019). През този период основава град Ярославл на река Волга.
Отношенията между Ярослав и баща му се влошават, когато става ясно, че Владимир възнамерява да остави за наследник сина си Борис. През 1014 г. Ярослав отказва да плаща данъци на Киев и след продължителни битки го превзема през 1019 г. След установяването на властта си Ярослав дава на Новгород, който го поддържа през цялата гражданска война, свободи и привилегии, с което се поставят основите на Новгородската република. Смята се, че по това време издава и "Руска правда", първия правен кодекс в Киевска Рус. По време на неговото управление се разпостранява и се утвърждава християнството в Киевска Рус, а също така се оформя структурата на църковната йерархия. В опитите си да откъсне Киевска Рус от византийското влияние през 1051 г. Ярослав назначава за митрополит на Киев Иларион, първия невизантиец, заемащ епископска длъжност в държавата. Ярослав Мъдри е много образован човек, занимава се с образованието и културата на своя народ, създава при Софийски събор (катедрала) училище и библиотека. По неговата инициатива в Киев започва работа за преводи на гръцки и други книги на староизточнославянски език.
Под управлението на Ярослав Мъдри Киевска Рус се превръща във велика и могъща европейска държава.
БОГДАН ХМЕЛНИЦКИЙ (ок. 1596 - 1657)
Богдан Хмелницкий е изтъкнат хетман на Запорожката Войска (Вийско Запорозке), пълководец, организатор на въстанието срещу полската шляхта (дребно дворянство) в Украйна, което се превръща в националноосвободителна война на украинския народ срещу Жеч Посполита. За неговия произход има няколко теории. Най-разпространената е теорията, че Богдан Хмелницкий произхожда от шляхетско семейство. Учи в йезуитско училище в Лвов, където се запознава със световната история и учи латински, полски, турски, кримскотатарски и френски. След обучението си се занимава с политика и военно дело. През 20-те години на XVII в. се сражава в Южна Украйна срещу турците и татарите от Османската империя и Кримското царство, а през 1632 и 1637 г. участва в казашките бунтове срещу полската власт. През 1648 г. Хмелницкий повежда въстание срещу полската власт в Украйна. Той мобилизира масите с аргумента, че пет века православните украинци са потискани от поляците католици. Казаците провеждат серия военни кампании, които постепенно освобождават Украйна от полска зависимост. Успехите на казаците при Жовти води, Корсун и Пилавци принуждават полския крал да признае Хмелницкий за хетман на Украйна. Но през 1654 г. във връзка с предателство на кримските съюзници е бил принуден да сключи военен съюз с Московското царство. В края на своя живот прави няколко опита да се преориентира към съюз с Швеция и Османската империя, защото разбира опасността от амбициите на Москва да ликвидира казашкия суверенитет.
Най-голямото постижение на Хмелницкий по време на Националноосвободителната война на украинския народ е създаването и формирането на Казашко-Хетманската държава - Войско Запорожко (1648-1764). Във всички сфери на държавния живот - войската, администрацията, финансите, икономиката и културата, Хмелницкий се проявява като велик държавен деятел. Под неговото ръководство се обединяват всички представители на украинския народ. В неговата политическа програма се обединяват традиционни и новаторски идеи, идеи за демокрация и религиозно възраждане.
ТАРАС ШЕВЧЕНКО (1814 - 1861)
Тарас Шевченко е известен украински поет, писател, художник, график и обществен деец. Литературното му наследство се смята за основа на украинската литература.
Роден е в семейство на крепостни селяни в с. Моринци, Киевска губерния. Когато е на 10 години, умира майка му, а когато е на 12 - и баща му. През 1838 г. с помощта на изтъкнати украински и руски художници и поети е освободен от крепостничество и започва да следва в Художествената академия в Петербург.
Най-плодотворният и щастлив период от живота му е между 1840 и 1847 г. През 1840 г. е публикувана първата му стихосбирка "Кобзар", а през 1842 г. излиза епичната поема "Гайдамаки". През първата половина на 1840-те Шевченко създава и едни от най-значимите си картини. Автор е и на редица пиеси.
През 1847 г. заедно с други украински активисти основава Кирило-Методиевско братство - украинска тайна политическа организация, която си поставя за цел ново устройство на обществото, основано на християнския морал и създаването на демократична федерация на славянските народи на принципа на равенството и борба срещу царизма. За своето участие в братството е изпратен в изгнание като редник в средноазиатските пустини със забрана да пише и рисува.
Забраната да твори е снета две години след смъртта на цар Николай през 1857 г., когато Шевченко се завръща в Петербург и се отдава на рисуването и писането. През 1859 г. получава разрешение да посети Украйна, която не е виждал 12 години. До края на живота си се намира под наблюдението на тайна полиция.
През втората половина на XIX и началото на XX в. неговият "Кобзар" е единствената книга, която имат почти всички украинци. Той е лирик, създател на епически поеми, талантлив драматург. Шевченко оставя след себе си много поетични произведения, девет повести, бележки с историческо-археологическо значение, 835 художествени и графични работи и др.
МИХАЙЛО ГРУШЕВСКИЙ (1866 - 1934)
Михайло Сергеевич Грушевский е професор по история, основоположник на украинската наука, политически деец и публицист, академик, председател на Централната Рада на Украинската народна република (1917-1918).
Роден е на 12 септември 1866 г. в Холм, Любинска губерния, в учителско семейство. Детството му протича в Кавказ. Завършва Тифлиската гимназия. Следва в историко-филологическия факултет на Киевския университет, където като студент написва "Историята на Киевските земи от смъртта на Ярослав до края на XIV век".
От 1894 г. в продължение на почти 20 години е преподавател в Лвовския университет в Катедрата по украинска история. През 1899 г. участва в основаването на Украинската национално-демократична партия в Западна Украйна. В периода 1897 - 1913 г. е председател на Научното дружество "Шевченко" в Лвов. През 1907 г. основава в Киев Украинско научно дружество по модела на Научното дружество "Шевченко". От началото на Първата световна война е арестуван и заточен в Симбирск. След Февруарската революция от 1917 г. в Киев е създадена Централната Рада, която е най-висш орган на държавната власт, революционен парламент на Украйна и Грушевский е избран за неин председател. Последователно и енергично се бори за национално-териториалната автономия на Украйна чрез своите програмни статии, публични изяви и в политиката на ръководената от него Централна Рада. Той е общопризнат национален авторитет и лидер.
От 1919 г. е в емиграция. В СССР се завръща през 1924 г. От 1929 г. е академик на АН на СССР, но скоро е арестуван по т.нар. дело на "Украинския национален център".
От 1931 г. е принуден да живее в Москва. По време на почивка в Кисловодск се разболява и умира по време на несложна хирургическа операция на 25 ноември 1934 г. Погребан е в Киев.
ЛЕСЯ УКРАИНКА (1871 - 1913)
Леся Украинка е украинска писателка, преводач, културен деец, вземала активно участие в украинското национално движение.
Леся Украинка е литературното име на Лариса Петривна Косач-Квитка. Родена е в дворянско семейство в гр. Новгород-Волинский, Житомирска губерния. Майка й Олена Петривна Косач, по баща Драгоманова с литературен псевдоним Олена Пчилка е известна писателка. Леся е племенница на Михайло Драгоманов - виден фолклорист и общественик.
Първото си стихотворение написва на 9 години - "Надежда". Когато е на 10 години, се простудява и в резултат на това до края на живота си страда от туберкулоза. На 13 години публикува стихотворението "Конвалии" в списание "Зоря" под псевдонима Леся Украинка и запазва това име до края на живота си. Пише романтично-революционна поезия. Владее много езици - украински, руски, френски, полски, немски, арабски, латински, български. Изпитва силно влияние от Тарас Шевченко и Хайнрих Хайне. Най-известните й творби са поемата "Русалка", пиесите "Каменният гост" и "Синята роза", драмата-феерия "Горска песен", драматичните поеми "Есенна приказка", "В катакомбите", "Вавилонски платна".
Основава украинското общество на младите поети "Плеяда". Превежда на украински прозведения на Омир, Юго, Байрон, Гьоте, Шилер, Хайне.
Леся Украинка живее в София през 1894-95 г. Заедно със семейството на Иван Шишманов наемат къща във Владая, където днес има мемориална плоча в нейна памет. Там често им гостува Алеко Константинов.
Умира на 1 август 1913 г. в Сурами, Грузия. Погребана е в Киев.
Леся Украинка изпълва украинската поезия с нови теми и мотиви. В началото на ХХ в., използвайки сюжети из световната литература, извежда украинската литература на световно ниво. На 14 януари 2004 г. Министерският съвет на Украйна учредява Държавна награда на името на Леся Украинка за литературно-художествени произведения за деца и юноши.
АЛЕКСАНДЪР ДОВЖЕНКО (1894 - 1956)
Александър (Олександър) Довженко е украински и съветски писател, кинорежисьор, кинодраматург, художник, класик на световното кино.
Роден в село Вюнишче, Черниговска губерния, в казашко семейство. Александър бил седмото от 14 деца, но заради високата детска смъртност оцеляват само той и сестра му.
Макар родителите му да били неграмотни, те го окуражавали да учи - първо в началното училище в Сосниця, а после във висше начално училище. През 1911 г. започва обучението си в учителския институт в гр. Глухив и става учител на 19-годишна възраст.
През 1917 г. по време на управлението на хетман Павло Скоропадски става слушател в Украинската академия на изкуствата, но не я завършва. През 1918-1919 г. воюва срещу болшевиките в редиците на армията на Украинската народна република, за което 3 месеца лежи в затвора.
През 1923 г. започва да илюстрира книги и да рисува анимационни филми в Киев. През 1926 г. се премества в Одеса и започва да се занимава с кино. Постига голям успех с филма "Звенигора" през 1928 г. Най-известната му творба на запад е "Украинска трилогия" ("Звенигора", "Арсенал" и "Земля"). За филма си "Шчорс" получава Сталинска награда (1941), а през 1949 г. получава още една Сталинска награда за филма си "Мичурин".
Довженко е военен кореспондент в редиците на Червената армия по време на Втората световна война. След няколко години писане на сценарии и режисиране на филми за студио "Мосфилм" започва да пише романи.
Довженко е наставник на съветските режисьори Лариса Шепитко и Сергей Параджанов. След смъртта му на него е кръстено филмово студио в Киев.
НИКОЛАЙ АМОСОВ /Микола Амосов/ (1913 - 2002)
Академик Николай Михайлович Амосов е украински хирург-кардиолог, учен, действителен член на Националната академия на науките на Украйна, директор на Института за сърдечно-съдова хирургия.
През 1935 г. постъпва в Архангелския медицински институт и го завършва с отличен успех през 1939 г. Година по-късно получава диплома за инженер с отличие. По време на Втората световна война като полеви хирург оперира повече от 4 000 ранени. През 1953 г. защитава докторска дисертация и оглавява катедра в Киевския медицински институт. През 1960 г. оглавява отдел Биоенергетика в Института по кибернетика на Украинската академия на науките. През 1968 г. е назначен за заместник-директор в Киевския научноизследователски институт по турбекулоза и гръдна хирургия. От 1969 г. е член на Украинската академия на науките. Автор е на новаторски методи в кардиологията, геронтологията, проблемите на изкуствения интелект и рационалното планиране на обществения живот (социално инженерство). От 1983 г. е директор на Института по сърдечно-съдова хирургия. Във връзка с изследвания на Амосов са създадени следните научни направления: механизми на съзнанието и изкуствен интелект, психология и модели на личността, социология и модели на обществото, глобални проблеми на човечеството.
Заради огромния си принос към Украйна Николай Амосов е признат за "Личност на века в Украйна".
ВИТАЛИЙ И ВЛАДИМИР КЛИЧКО (1971 и 1976)
Виталий и Владимир Кличко са братя, професионални боксьори в супертежка категория, носители на многобройни титли.
Виталий е бил два пъти световен шампион по кикбокс сред аматьорите и четири пъти сред професионалистите. С преминаването си в професионалния бокс бързо бележи успехи. През 1998 г. влиза в "Рекордите на Гинес" като първия световен шампион, който печели 26 поредни двубоя с нокаут, при това загубил най-малко рундове. Получава наградата "Най-зрелищен двубой за 2003 г." за срещата си с Ленъкс Люис през май 2003 г. Обявен е за най-добър боксьор за 2004 г.
Владимир става европейски шампион по бокс за юноши аматьори едва на 17 години. Най-голямото му постижение е на Олимпиадата в Атланта през 1996 г., когато става първият бял боксьор за последните 40 години, който печели златото в супертежка категория. Започва да получава предложения да влезе в клуб по професионален бокс и от 1996 г. избира германския "Универсум Бокс Промоушън".
В последно време двамата братя сами представят други боксьори, като тренират шампиона Емануел Стюард.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
