 |
|
| ДОСИЕ |
стр.14, бр.6, година XVI, 2009г. |
|
|
Житиеописание на Григорий Цамблак |
|
|
| Петко Мангачев |
|
ЕМБЛЕМАТИЧНАТА ФИГУРА НА ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК НИКОГА НЯМА ДА ПРЕСТАНЕ ДА БЪДЕ ЕДНА ОТ ГРАНИТНИТЕ ОСНОВИ НА БЪЛГАРСКАТА СРЕДНОВЕКОВНА КУЛТУРА. И ПО СВОЙ НАЧИН ДА Е ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА НА МНОГО ДРУГИ ДЪРЖАВИ И НАРОДИ, КАКТО И НА ВРЕМЕТО, В КОЕТО Е ЖИВЯЛ И ТВОРИЛ. СЪС СВОИТЕ МЪДРИ МЕЖДУНАРОДНИ ДЕЙСТВИЯ, СЪЧЕТАНИ С НЕПРЕХОДНО ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО, ЦАМБЛАК ПОКАЗА, ЧЕ ПРЕДПОЧИТА ЗДРАВИЯ РАЗУМ ПРЕД ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ, ЕМПИРИЗМА ПРЕД СХОЛАСТИКАТА. И ЧЕ В ПОЛИТИКАТА ТОЙ Е БИЛ ПОВЕЧЕ РЕАЛИСТ, ОТКОЛКОТО ТЕОРЕТИК. ЗАТОВА ПРИ ВСЕКИ ДОСЕГ С ТВОРЧЕСТВОТО МУ ПОСТОЯННО ЩЕ ОТКРИВАМЕ НЕДЕЛИМИЯ ОТ НЕГО ЖИТЕЙСКИ ПЪТ, КОЙТО ТОЙ СЛЕДВА КАТО ЗНАЧИМ КНИЖОВНИК И БРИЛЯНТЕН СТРАТЕГ. ТОЙ ПРОСТО Е ИЗПРЕВАРИЛ СВОЕТО ВРЕМЕ, ДОЛАВЯЙКИ НОВИТЕ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РЕАЛНОСТИ В ЕВРОПА.
За живота и делото на Григорий Цамблак, за голямо съжаление, се знае твърде малко. Причината се крие преди всичко в недостатъчните преки източници, които биха позволили възстановяването дори на такива бели петна в неговата биография като място и дата на раждане, образование и т.н. В по-голямата част от проучванията, които са публикувани за неговата личност, преобладават най-вече хипотезите. По всеобщо мнение Григорий Цамблак произхожда от стара византийска фамилия, която се споменава за първи път в исторически свидетелства от ХІІІ в. Засега обаче не е установена нито етимологията на тази фамилия, нито е известна каква точно е била народностната основа на представителите на рода Цамблак, които са живели в тогавашна България. За самия Цамблак руски летописи от ХV в. пишат "родом болгарина". По всяка вероятност Григорий Цамблак е роден през 60-те години на ХІV в. в Търново, но до този момент няма никакви категорични свидетелства в подкрепа на тази хипотеза. При внимателен анализ обаче на езика на произведенията на Цамблак мнозинството от изследовтелите правят извода, че той най-малкото е отраснал или е възпитаван в Търново, защото в тях са отразени особеностите на тогавашния североизточен говор. Той е ученик на патриарх Евтимий Търновски, при когото служи като примокирий. За ученическите и юношеските години на Григорий Цамблак в историческите извори съществуват съвсем незначителни данни. Но, все пак в руския Никоновски летопис е упоменато, че той бил "много образован, понеже от детинство бе запознат с всяка книжовна мъдрост".
В редицата от неустановени факти стои и въпросът колко време след падането на Търново Григорий Цамблак прекарва в България. Около 1390 г. той вече живее в Цариград, където се замонашва. Впоследствие той очевидно е имал възможността да се запознае както с ръководни църковни кръгове, така и с представителите на бележити църкви и манастири. Тук на първо място следва да посочим манастира Пантократор и Студийската лавра. Но, независимо през колко степени на обучение е минал и в колко от тогавашните центрове на образованост е продължавало то, едно е безспорно ясно - Григорий Цамблак е бил сред най-образованите и начетени автори на славянското Средновековие.
От историческите извори е известно, че в самия край на ХІV в. Цамблак е на служба при Константинополския патриарх Матей (1397 г. - 1410 г.). Както по всичко личи, последният далеч не горял от желание да използва Цамблаковите интелектуални заложби за просвещение на българите, но и не искал да се лиши от знанията му, особено необходими за византийските църковни и политически домогвания. Това е и времето, през което Патриаршията в Цариград не е имала голям избор в отношенията си с Молдавската църква. За целта в молдавската столица Сучава били изпратени през лятото на 1401 г. дяконът Мануил Архонт и Григорий Цамблак в качеството му на патриаршески синкел (секретар). Формално визитата им била свързана с това да се осведомят дали молдовският епископ Йосиф е посветен в своя църковен сан от законния митрополит на Галиция, или това е било извършено от Ипекския патриарх, който Цариград не признавал за законен духовен водач на Сърбия. Но истинската причина била доста по-различна в стратегически план. Османските военни победи вече определено плашели Цариградската патриаршия, а обсадата на Цариград през 1400 г. показала недвусмислено, че ако не се предприемат някакви решителни стъпки, краят е неизбежен. Затова Патриаршията започнала сложни обходни действия, част от които е и дипломатическата дейност на нейните двама добре подготвени представители в Сучава. След като преминали Черно море и пристигнали в гр. Акерман (Белград) при устието р.Днестър, те били радушно приети от княз Александър Добри. Но Цамблак не се завръща в Цариград, а остава в Сучава, където през следващата 1402 г. заема длъжността проповедник при тамошната митрополитска църква. Кое налага оставането на Цамблак в Молдова? На 28 юли 1402 г. татарите разгромяват турската армия край Анкара. Като следствие на това Византия веднага променя външната си политика. Защото вече са възникнали благоприятни условия за изграждането на общобалканска коалиция срещу завоевателя. Цамблак се оказва една от фигурите, от чиито по-нататъшни действия ще зависи в немалка степен реализацията на този план. Ето защо според някои автори тъкмо тогава Цамблак увековечава името си в
Молдова с написването на девет омилетични произведения, които са плод на неговото ораторско вдъхновение. Всички те са написани на тогавашния книжовен български език, който бил и официален език на румънската църква и на управляващия елит в тази страна.
През 1403 г., след като вече е доказал своите блестящи качества като духовник и писател, Григорий Цамблак става игумен на новопостроения манастир Пантократор, известен още и като Нямцулски (по едноименната река, която протичала непосредствено до неговите постройки). Верен на своето кредо, Цамблак и тук не престава да пише своите религиозни съчинения, които са запазени в румънските ръкописни сборници. Така по силата на редица обективно стекли се обстоятелства Григорий Цамблак остава в Сучава до 1406 г. Далеч неизяснена е и все още онази част от неговия живот, която е свързана с пребиваването му в Сърбия, където Цамблак е игумен на Дечанския манастир.
Следващите събития в живота на Цамблак са сравнително малко по-добре документирани. Защото започва най-плодотворният му творчески период (известен като литовско-руски) в цялостната му книжовна, църковна и политическа деятелност във Великото Литовско княжество, Мала Рус и Велика Рус. В края на 1406 г. той тръгва за Москва. Повикан е там от Киприан, за да помогне във възникналите спорове между Литовското и Московското княжества. Вестта за смъртта на Киприан го застига по време на пътуването му в района на река Неман в Литва. Защо Цамблак обаче преминава тъкмо през Литва? Според някои автори Цамблак отива във Вилнюс с препоръка на владетеля на Молдова - Александру Чел Бун, който се намирал в добри отношения с Витовт - Великия княз на Литва и брат на полския крал Владислав Ягело. Известно е също така, че около 1409 г. Цамблак е игумен на Плинарския манастир.
А как се развиват събитията в политически аспект? Техният анализ също така ни е необходим, за да проследим някои специфични особености, допринесли в крайна сметка за утвърждаването на Григорий Цамблак за Киевско-литовски митрополит. На 14 август 1385 г. станало едно знаменателно събитие. В литовския град Крево била подписана династическа уния между Полското кралство и Литовското княжество. Великият литовски княз Ягело се оженил за наследницата на полската корона Ядвига. Вследствие на този официален акт литовският сюзерен получил полска кралска титла срещу обещанието да покръсти литовците в католическата вяра и да присъедини техните земи към полските. Така сключената уния давала политически предимства само на Полша. Паралелно с този процес вървял и още един. При това центробежен. Защото бил предизвикан от наложените политически и икономически ограничения от Полша на литовските управляващи среди. Това довело до бързо нарастващо недоволство в Литва, изразяващо се в открито желание за скъсване на съюза с Полша. Тази политическа линия оглавил роднината на Ягело - литовският княз Витовт. Тук има и още един детайл. Православното население, живеещо в чертите на Великото Литовско княжество, през ХІV в. вече не желаело да бъде подчинено в църковно отношение на Московската митрополия. Литовскит княз Витовт (1392 г. - 1430 г.) изразявал това всеобщо недоволство в страната си, предизвикано от нежеланието на московския митрополит Фотий да идва, за да служи тук. Известно е също така, че Витовт дълго време настоятелно искал от Вселенската Цариградска патриаршия да се учреди отделна Киевско-Литовска митрополия, каквато в миналото е съществувала. Но винаги получавал отказ. В тази доста усложнена политико-религиозна ситуация Киприан желаел създаване на митрополия в Киев с ясната цел да съхрани тук православието спрямо настъпващия католицизъм. Витовт също искал такава митрополия, но по политически причини. И той, и полският крал неслучайно демонстрирали своето усърдие към Римската църква, защото по този начин отклонявали нападките на Тевтонския орден. Ето как се зародил дълбокият конфликт между Вилнюс, Москва и Цариград.
Виждайки невъзможността да бъде разплетен този възел от противоречия, недоволният Витовт свикал в старинния град Новогрудек на 15 ноември 1415 г. в църквата "Св.Пречиста" (с негово лично присъствие) архиерейски събор с участието на най-авторитетните литовски епископи. Тук Григорий Цамблак бил избран за Киевско-Литовски митрополит.
За същото това събитие хрониките на Московския летописен свод съобщават следното: "Избраша Григория Цамблака, родом болгарина...месяця ноябра в 15 день".
Направената обаче решителна крачка в Новогрудек не останала без последствия. На първо място тя разпалила още повече неприязненото отношение на московския патриарх Фотий срещу Цамблак. За да обезсили взетото решение в Литва и с цел да отслаби влиянието в нея на Цамблак и да запази Русия от разкол, той издал окръжно послание до православните християни в литовските земи. За цариградския патриарх Фотий избирането на Григорий Цамблак за митрополит било много сериозен удар срещу авторитета му и далеч не на последно място по отношение на финансовите постъпления, идващи от подопечните му църковни епархии. Затова и думите му по адрес на Цамблак не познават никакви задръжки. Както е добре известно, височината на кулите се измерва по дължината на сянката им, а стойността и качествата на хората - по броя на неприятелите им. Яростната тирада не на кой да е, а на патриарх Фотий срещу Григорий Цамблак е най-верният показател за изключителната популярност и престиж, които съпътстват този изключителен български книжовник и църковен деец. Все пак нека да си дадем сметка какво е означавало в чисто географски аспект за дадено духовно лице да е Киевско-Литовски митрополит. Това е една действително огромна територия, обхващаща днешните земи на цяла Прибалтика, Беларус, Северозападна Украйна и Югозападна Русия!
Едва след като вече сме се опитали да изясним основните фактори, които обуславят стойността и значението на заемането на духовния пост, какъвто е този на Литовско-Киевски митрополит, целта на атаките срещу него става пределно прозрачна - да се злепостави Григоий Цамблак като незаконен узурпатор и не по каноните избран митрополит. В резултат на тази настъпателно водена под димната завеса на религията война, водена от Фотий в името на твърде сериозни финансови интереси, той успял да внуши на Цариградския патриарх Евтимий ІІ (1410 г. - 1416 г.) на два пъти да отлъчи Цамблак от църквата и да го обяви за свален от архиерейския му трон. Третата анатема срещу него дошла от Цариградския патриарх Йосиф ІІ (1416 г. - 1439 г.).
Като писател Гриорий Цамблак постоянно е в наложената му от епохата ситуация да реагира. И той е правел това така, че всяка написана от него дума действително е отеквала в европейското не само религиозно, но и обществено съзнание. В противен случай много трудно бихме могли да обясним защо произведенията му са се преписвали векове след неговата смърт, като са се разпространявали и се чели от зелените хълмове на Атон до ветровитите брегове на Балтийско море и от спокойните води на Охридското езеро до най-северната точка на днешната Санктпетербургска област.
Има и още една показателна страница в живота на Цамблак. Това е неговото подчертано активно участие в последните заседания на Констанцкия събор в периода между 1414 г. и 1418 г. Там той, според някои източници, държал бележита реч на латински език, предлагайки на съборяните да се разберат по братски относно спорните църковни въпроси, а не - както сам го определил - по фарисейски. Речите му тук определено са едно от най-интересните произведения на славянското средновековно риторическо изкуство. Като майстор на писменото слово Цамблак много добре е познавал неговата сила и затова е считал, че похвалите му към западните духовници ще дадат така дълбоко вълнуващия го и лелеян резултат - постигане на църковно единство. Наистина ли можем да кажем, че Цамблак дълбоко се вълнува, живо се интересува и неотклонно работи за бъдещото евентуално църковно единение? Безспорно той се е водил от желанието да изпълни разпорежданията на Витовт. Както и от чисто религиозни подбуди. Но, има и още нещо, което, без да излиза на преден план, е определящо за неговата личностна мотивация. И това, както по всичко личи, е поробена България. Тъкмо в името на тези далечни цели той прави всичко, което е по силите му. Дори и осъществяването на срещата с току-що избрания папа Мартин V. Зад тази негова историческа крачка несъмнено са стояли идейно-политически убеждения, подплатени с народностния заряд в защита на избраната от него кауза - църковно единение срещу реалната османска заплаха. Разбира се, че в тази сложна ситуация се намесват и интересите на Литва. Но, те напълно са съвпадали с дълбокото желание за църковно единение и на самия Цамблак.
Във всички произведения на Цамблак никъде не ще открием религиозно съзерцание на света. А преди всичко призив той да бъде променен. За него литературното творчество не е средство да се провъзгласяват самотни и сухи като грахови вейки емоции на автора, а реална възможност да бъдат емоционално призовани хората към действие. Достатъчно доказателство за голямата популярност на неговите произведения е фактът, че всеки негов трактат е известен най-малко в 20 преписа! Което от своя страна разкрива значимостта на бляскавата му културна дейност - наследство, което той остави на различни европейски народи. Това, че Цамблак е един от най-цитираните средновековни религиозни дейци, само показва каква наистина необикновена личност е бил. Затова името му се помни и споменава с почит вече шест века. И което трябва да отчетем - че всичко това става на фона на непрекъснатите опустошителни османски нападения, които определено изиграват решителна роля за тоталната промяна в начина на мислене и отношението на писателите от онази епоха към заобикалящата ги действителност.
Творчеството на Григорий Цамблак е ярко доказателство за твърдението, че истинското изкуство е лишено от възраст и че това, което той е написал, наистина се е издигнало до висотата на класическа литературна категория, която зове към бъдещето чрез вълнуващия разказ за миналото.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
