 |
|
| КУЛТУРА |
стр.42, бр.6, година XVI, 2009г. |
|
|
Къщата-музей "Д-р Йонас Басанавичус": еталон за етническа култура |
|
|
| Петко Мангачев |
|
Петко Мангачев роден през 1941 г. в София. Завършва специалност история и втора специалност философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Като дългогодишен журналист е работил и сътрудничил на редица ежедневни и периодични издания, в които е публикувал статии, репортажи, разкази, очерци, есета и интервюта. Автор е на книгите "НР България - миролюбива външна политика", "Дидактически идеи за стимулиране интересите на учениците от домовете за деца чрез организиране на дейности в музеи", "Д-р Йонас Юро Басанавичус (Иван Басанович) - живот и дело в България 1880 г. - 1905 г." (I и II издание), "Д-р Николай Николаев - живот и дело (1887 г. - 1960 г.)", "Учредяване и първи международни прояви на Българския Червен кръст", "България и войната в Корея (1950 г. - 1953 г.)", "Ролята на музея за образованието на децата", "Д-р Стефан Дуньов - живот и дело (1816 г. - 1889 г.)", "Проф. Константин Кацаров - живот и дейност (1898 г. - 1980 г.)", "Хроника на един живот" (сборник с разкази) и др.
Петко Мангачев е член на Съюза на българските журналисти.
Сега, разбира се, би ни било много трудно да кажем какво точно е взел д-р Йонас Басанавичус дълбоко в себе си, връщайки се от България в родината си като обществено-политически виждания и нагласи след 25 години, прекарани далеч от Литва. Но, струва ми се, че едно нещо е неоспоримо. С цялата си последваща обществено-политическа и научна дейност в отечеството си той недвусмислено отстоява и доказва с действията си ярко очертаващите се тенденции в неговите схващания, които са пределно ясни: неотклонна борба до победен финал за постигането на свещените национални цели и идеали за независимост и широка действена подкрепа за развитието на националната наука и култура. Ярка оценка за тази негова отстоявана дълбоко патриотична позиция и признание за огромния му принос за изграждането на държавността на Литва е учредяването в наши дни на награден фонд "Йонас Басанавичус", предназначен за отличаване на най-добрите разработки в областта на етническата култура. И още нещо. Че на идеите могат и трябва да се противопоставят само идеи, а не решетки и куршуми. В това отношение наистина е необходима несъкрушимата сила на вътрешното убеждение, за да бъде превърната една идеология в жива вяра. Тъкмо и затова д-р Иван Басанович, както той е широко известен у нас, извоюва най-голямата награда за един политик — своето напълно заслужено и достойно място в историята на Литва. Затова днес в неговата родина почитта и уважението към делото и личността му са действителност, която дълбоко вълнува всеки, който е имал шанса да се докосне до тези силни и трайни чувства. Ни най-малко не бих искал тези редове да звучат декларативно приповдигнати. Затова ще си позволя да споделя какво видях съвсем конкретно в къщата-музей на д-р Йонас Юро Басанавичус в родния му дом, намиращ се на около 20 километра от град Мариамполе, благодарение на изключителната отзивчивост на г-н
Иван Данчев, посланик на Република България в Литва. Тази сравнително неголяма балтийска държава, наред с полагането на изключителни грижи не само за цялостното реставриране на твърде многото на брой исторически паметници в страната, отделя сериозно внимание и на работата на музеите с младото поколение. Лично аз имах щастливата възможност да посетя Литва през есента на 2008 г., разполагайки с абсолютно пълната възможност да се убедя във всичко това.
Родният дом на основателя на съвременната литовска държава д-р Йонас Юро Басанавичус, който през 1918 г. пръв подписва акта за нейната независимост, по време на Втората световна война е изцяло разрушен, тъй като тук са се водили тежки сражения, вследствие на което е останал единствено запазен кладенецът в двора на родната му къща. Прекрачвайки прага на този изцяло реставриран до най-малките му подробности музей, с изненада открих, че съм попаднал в една от стаите съвсем случайно на урок по изучаване на литовската азбука (както и сам Басанавичус тук се е учил) от един клас ученици на видима възраст между 13 и 14 години. На стените бяха поставени табла, разказващи за живота на д-р Басанавичус в Лом, Прага, Виена и Варна. Веднага следва да изясня, че това бе урок, провеждан тайно от императорската руска власт през ХІХ в., която е забранявала изучаването на литовската писменост на латиница, налагайки кирилицата. На дългата маса, около която децата бяха насядали, горяха свещи. На главите на момчетата бяха поставени сламени шапки, носени през онази епоха, а момичетата носеха на главите си плетени вълнени шапчици с характерния за посочения период стил. Пред всеки ученик имаше малка дървена черна дъска, на която с тебешир децата изписваха и произнасяха хорово буква по буква от литовската азбука. След това всеки ученик написваше на своята черна дъска някоя дума скришом от другите участници и те трябваше да познаят коя е думата, чувайки я само произнасяна звук по звук. Силно впечатление ми направи и фактът, че всяко едно от децата от време на време излизаше от салона, за да провери на двора дали не се задава някой полицай. Учителката (музеен работник), облечена в нацонална литовска носия, ръководеше урока с много любов и искрено желание децата да заживеят и вникнат в трудностите и опасностите, съпътстващи нелегалното овладяване на литовската азбука, помагаше им да произнасят правилно някои звукове от азбуката, поправяше децата, когато те не бяха точни в отговорите си. Към края на урока силните удари по вратата на салона, съпътствани от нахлуването на облечен в тогавашната полицейска униформа императорски жандарм, бе сигнал всички младежи мигом да скрият черните си дъски под масата...
В музея се работи с деца от различни възрастови групи и по следните четири програми:
- По време на екскурзията в Сувалския район, наречена "Рисувам музей" където е и къщата на д-р Йонас Басанавичус, децата се запознават с етнографската експозиция на музея, с различни вещи от домашното стопанство и работни инструменти на селяните. Те посещават и стара селска къща, разхождат се из нейния двор и влизат в стопанските постройки около нея. Учениците трябва да се постараят да се срещнат и с хора от сувалските села, които да им разкажат за своя живот. В края на екскурзията на учениците се предлага практическо занятие - да нарисуват онова, което най-много им е харесало в музея;
- По време на занятията по темата "Как дъбовете затоплят земята" децата биват разходени из Дъбовата гора на литовското национално освобождение. На децата се поставя задачата да разберат подробности от историята на тази гора, да се запознаят отблизо как растат новопосадените дръвчета, да се заинтересуват какви сортове дъбове са засадени, с какво е полезен дъбът, как той е изобразен в литовските народни приказки и легенди, в етнографските, митични и фолклорни материали. След разходката из Дъбовата гора на учениците се предлага практическа задача - да проведат викторина за проверка на получените нови знания. Дава се и възможност децата да изпият кафе от жълъди, да послушат народни песни от този край. На всички желаещи се предоставя възможността да направят със свои собствени ръце различни предмети от събрани в гората листа и жълъди.
- "През прозореца на детството". Така се нарича другата тема, по която се работи с деца в този музей. По време на самата екскурзия децата научават интересни моменти от детството на Басанавичус, за неговото отношение към останалите членове от семейството му, за случилите се с тях различни произшествия и събития, за всички онези интересни истории, които разказва на младия Йонас Басанавичус неговият баща. В края на екскурзията на учениците се предлага творческата задача да нарисуват какво е виждал през прозореца на своето детство Басанавичус. На автора на най-добрата и оригинална рисунка се връчва приз от музея.
- Програмата на музея, озаглавена "Моята книга", е дедуктивно занятие с учениците от горните класове, по време на което децата се опитват съвместно да набележат основните насоки за написването на книга за Йонас Басанавичус, базирайки се на запознаването с неговата биография и безспорните му заслуги пред Литва. Участниците в това занятие се разделят на групи, като всяка от тях получава практическа задача - самостоятелно избирайки фотоматериали от музейната експозиция, да направи една страница за бъдеща книга, разказваща за личността на Йонас Басанавичус. В края на занятието всички групи представят своите разработки по темата и ги свързват в една цялостна книга.
В обширния двор на къщата-музей "Д-р Йонас Басанавичус" са направени и оригинални дървени люлки и скулптури също от дърво, които показват най-различни герои от литовските народни приказки. Така този ансамбъл от реални изображения пряко и ненатрапчиво свързва и образова децата с всичко онова, което е успял да събере д-р Басанавичус в няколкото тома с народни песни и легенди от Литва.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
