 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.53, бр.6, година XV, 2008г. |
|
|
Известни личности от Чехия |
|
|
| |
|
КАРЛ IV (1316-1378)
Карл IV е единадесетият чешки крал, ломбардски крал (1355), римски крал (1355) и император (1355-1378), арелатски крал (1365) и люксембургски граф (1346-1353).
Карл се образова във френския двор, където се оженва за първата от четирите си съпруги - Бланка от Валоис. След като става чешки крал, създава Нове место (Новия град) и контролира построяването на Карловия мост. През 1348 г. издава декрета за създаването на Карловия университет. По негово нареждане се прави Сватовацлавската корона. След себе си оставя няколко книги, между най-известните е "Вита Кароли" - автобиографията му.
Карл получава много добро образование в Париж - бъдещият император знае немски, френски, латински и италиански (научава чешки чак след завръщането си в страната през 1333 г.). През 1330-1331 Карл живее в Люксембург, през 1331-1333 действа като заместник на баща си в северноиталианската люксембургска сигнория. В края на октомври 1333 г. Карл се връща в Чехия и управлява кралството вместо баща си. През 1346 г. е избран за римски крал и е коронован. От 1349 г. Карл е признаван като единствения владетел.
Карл става чешки крал след смъртта на баща си в битката при Кресчак (1346 г.), коронован е през 1347 г. Като чешки владетел Карл почти във всичко продължава пршемисловата традиция, успокоява разрива между краля и благородниците (шляхтата). Приема чешките земи като най-стабилните от Римската империя.
АНТОНИН ДВОРЖАК (1841-1904)
Един от най-известните композитори на всички времена, той е също и най-слушаният и обичан по света чешки композитор. Симфоничните му опуси принадлежат към световния връх и обикновено са част от всички сериозни музикални прегледи на симфоничната музика. До днес специалисти и лаици се опитват да отгатнат откъде идва силата на мелодическата инвенция при Дворжак (известна е мисълта на Брамс: "Второстепенните теми на Дворжак са ми достатъчни и за главни теми…").
Антонин Дворжак става известен със симфоничните си произведения (9 симфонии и няколко симфонични поеми) и с големи вокално-инструментални композиции ("Стабат Матер", "Света Людмила", "Реквием", "Те деум"), не по-малко популярни са концертните и оперните му композиции (най-известните са "Русалка", "Якобин", "Дяволът и Кача", "Димитрий и Армида"). Дворжак е сред челните представители на така наречения класицистично-романтичен синтез.
ТОМАШ ГАРИК МАСАРИК (1850 - 1937)
Томаш Гарик Масарик е чешки педагог, политик и философ. През 1918 г. става първият президент на Чехословакия.
Масарик е роден в бедно семейство. Затова от 15-годишна възраст се издържа сам като учител на деца в богати семейства. След матурата започва да учи във философския факултет във Виена. През цялото си следване Масарик е литературно активен - написва много студии и професионални статии.
След разделянето на Карло-Фердинандовия университет на чешка и немска част Масарик отива в Прага, за да преподава. В края на 1890 г. е приет в младочешката партия, през 1891 г. спечелва мандат в Съвета на империята (общоавстрийски парламент), а през 1891 г. е избран в Камарата. След Първата световна война Масарик представя декларацията за независимост на чешкия народ и отделянето му от Австро-Унгария. В книгата си "Нова Европа - славянско становище" оправдава борбата срещу монархията, нуждата от по-добра управа в Източна Европа и изследва различни аспекти на бъдеща демократична Европа или съюз между европейските страни.
За да постигне независимостта на чешкия народ, трябва да убеди държавните органи на Великите сили в нуждата от самостоятелна чешка държава. Действа в Женева, Франция, по-късно в Лондон. След Октомврийската революция се преселва в Русия, където помага за сформирането на самостоятелен легион от чехи и словаци. Когато след войната американските войски влизат в Чехия, заминава за САЩ, за да говори с президента Уилсън, който е искал да запази австрийската империя. В Америка организира голяма кампания за подкрепа на самостоятелната държава сред тамошните чехи и словаци.
Чехословакия е призната за самостоятелна република на 14.11.1918 г., а Масарик е избран за първия й президент. През 1934 г. е избран за четвърти и последен път заради лошото си здравословно състояние. На 14.12.1935 г. абдикира поради здравословни проблеми и остава в замъка в Лани. Когато "Татко Масарик" умира, за неговите почитатели умира символът на морала и големия авторитет.
ЯРОСЛАВ ХЕЙРОВСКИ (1890 - 1967)
Ярослав Хейровски е чешки химик, получил Нобелова награда за химия.
Роден е в Прага, учи химия, физика и математика в Карловия университет. След това заминава да учи в университета "Колидж" в Лонодон, където се среща с интересни хора като сър Уилям Ремси. Завършва през 1913 г., по време на сътрудничеството си с професор Донан започва да се интересува от електрохимия.
Хейровски започва научната си кариера в Карловия университет в Прага, където скоро става професор по физикална химия. Основните научни изследвания на Хейровски са в областта на поларографията, за което получава през 1959 г. Нобелова награда за химия.
КАРЕЛ ЧАПЕК (1890 -1938)
Чапек е чешки писател, журналист, драматург, философ, преводач и фотограф.
Започва да издава творбите си преди Първата световна война. Първоначално твори с брат си Йозеф, който е преди всичко художник. Голямо влияние върху творчеството му имат философското и естетическото му образование, преди всичко прагматизъм и експресионизъм, по-късно му влияе научнотехническата революция, в много произведения изразява опасение, че един ден техниката ще вземе надмощие над човека.
Типично за неговите произведения е използването на изключително богат речников запас, употребата на необикновени думи, съставни дълги изречения. Чапек умее много добре да използва чешкия език и неговите особености. Брат му Йозеф Чапек измисля думата "робот", която навлиза така във всички езици. Новосъздадната дума е за тетралната постановка "Р.У.Р".
В произведенията на Чапек се утвърждават индивидуалният подход и признаването на силните личности, не се признава еднозначна истина, истината от гледна точка на отделния индивид. Разбира се, Първата световна война и приближаващата се Втора също повлияват на произведенията му.
Творчеството му е много обширно и от практическа гледна точка се разделя на две части. Една част е за вътрешния живот на човека и с помощта на индивида Чапек се опитва да изследва възможностите и границите на човешкото познание ("Божия мъка"). Друга част е утопическа ("Кракатит", "Фабрика за абсолют"). Там се включват романите и пиесите му, в които критикува проблемите на съвременното общество. Паралелно често се изразява страх от злоупотребата на техниката срещу човека, а в някои произведения - и видим страх от настъпващия фашизъм. Заради утопичните си романи Карел Чапек е смятан и за пионер на фантастиката.
ОТО ВИХТЕРЛЕ (1913 - 1998)
Чешки откривател и химик, смятан е за основателя на макромолекулярната химия. Известен е с изработването на меки контактни лещи, от следващите му изследвания са известни откриването на изкуственото полиамидно влакно.
След завършване на класическата гимназия решава да учи химия. Пише дипломната си работа през 1935 г., а през 1936 г. става доктор на техническите науки. Работи във висшето учебно заведение като асистент чак до затварянето му през 1939 г.
От 1940 г. работи в Института за изследване на Бата в Злин, където изследва полиамидите. По време на Втората световна война е затворен от нацистите. През 1941 г. подготвя в лабораторията си влакна от полиамид, производството им обаче е забавено заради войната с десет години.
През 1945 г. Ото Вихтерле се завръща във висшето учебно заведение по химия, където се хабилитира в специалността органична химия и започва да изнася лекции върху обща и неорганична химия. Ръководи Катедра по технологични и пластични вещества. От 1952 г. започва да се занимава със синтез на хидрофилен гел, който набъбва от водата, като целта е да се намери подходящ материал за очни имплантанти. Почетен член е на Академията на науките.
МИЛОШ ФОРМАН (1932)
Милош Форман е режисьор, сценарист и актьор с чешки произход, който живее в САЩ. Завършва Чешката филмова академия. Снима няколко успешни филма в Чехословакия до 1968 г., известни с острия си, дори черен хумор към обществото. "Черен Петър" за смайване на автора си спечелва голямата награда на швейцарския филмов фестивал Локарну (зад Форман тогава застават режисьори като Микеланджело Антониони и Жан Люк Годар),
След окупирането на страната от войските на Варшавския договор заминава за Америка, за да продължи работата си в киното. Престоят там му помага да работи с чешки режисьори (Мирослав Ондржичек) и да заснеме "Амадеус" в Прага и околността. Силно "форманския" първи негов американски филм е римейк на "Конкурс" и представя типичния му подход към зрителите. Получава първа награда в Кан, но не печели комерсиално. Форман има страхотен успех сред зрителите след три години, през 1974 г., със следващия си филм по романа на Кен Кийси - "Полет над кукувиче гнездо". Този филм получава пет Оскара на Американската филмова академия, включително награда за режисура и най-добър филм. И следващите му филми са успешни, някои от които по-благосклонно се приемат от критиката, отколкото от зрителите - например "Валмонт". Филмът "Амадеус" печели 8 Оскара, включително в двете главни категории.
Милош Форман е смятан за един от най-значимите чешки, американски и световни режисьори, обичани и от зрителите, и от критиката по цял свят.
ВАЦЛАВ ХАВЕЛ (1936)
Вацлав Хавел е чешки писател и драматург, един от първите говорители на Харта 77, лидер по време на политическите промени през номеври 1989 г., последният президент на Чехословакия и първият президент на Чехия.
Вацлав Хавел е роден в Прага в известно семейство на интелектуалци и предприемачи. След навлизането на комунизма през 1948 г. на Вацлав Хавел не му е било позволено да продължи образованието си след завършване на основното училище. Затова през 1951 г. работи като химически лаборант и учи вечерно в гимназия. Поради политически причинин не е приет в нито един университет с хуманитарна насоченост, затова учи известно време в икономически факултет. Работи като техник на театрални сцени и учи драматургия задочно в Театралния факултет на Музикалната академия. През 1964 г. е представена първата му пиеса "Градинско увеселение".
Трябва да напусне театъра със започването на така наречената нормализация след потушаването на Пражката пролет през 1968 г. от войските на Варшавския договор. През 1975 г. създава нелегална поредица за независима литература "Едице експедице". Бори се срещу политическите репресии. През 1975 г. пише Отворено писмо до президента Густав Хусак, връх на неговата дейност е публикуването на Харта 77 през януари 1977 г. Тази негова политическа дейност му коства 5 години в затвора.
През ноември 1989 г. става водеща фигура на нежната революция. През 1989 г. е избран за първия чехословашки некомунистически президент.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
