 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.6, бр.6, година XV, 2008г. |
|
|
Н. Пр. Мартин Клепетко, посланик на Чешката република в България
Всички бариери между страните, членки на ЕС, трябва да паднат |
|
|
| |
|
 |
Роден е през 1966 г. в гр. Хлумец над Цидлиноу. През 1988 г. завършва Карловия университет в Прага, факултета по изящни изкуства, специалност "Музикознание", а през 1991 г. - Музикалната Академия в Прага като диригент. Професионалната му кариера започва с преподавателска дейност в Консерваторията в Пардубице, където остава в продължение на 5 години. По-късно преминава на работа в Министерство на външните работи на Чешката република. От април 1994 г. е в отдела "Среден Изток и Северна Африка". В периода октомври 1994 г. - юни 1995 г. е член на Международна мисия на наблюдатели във Федерална република Югославия. През юни 1995 г. се връща отново в Прага в МВнР, отдел "Югоизточна Европа". През януари 1996 г. е изпратен в Посолство на Чешката република в Сараево, Босна и Херцеговина, като временно управляващ. От април до август 2001 г. е в отдела на МВнР в Прага "Среден Изток и Северна Африка", а от август 2001 г. е временно управляващ Посолство на Чешката република в Техеран, Иран. След това е извънреден и пълномощен посланик в Посолство на Чешката република в Багдад, Ирак от август 2003 г. до юли 2005 г. През ноември 2005 г. отново е в Прага, в отдела "Югоизточна и Източна Европа", а през декември 2005 г. е заместник-директор на дирекция "Анализи и планиране". От септември 2006 г. е извънреден и пълномощен посланик в Посолство на Чешката република в София. Владее английски, немски, сърбски, хърватски, босненски, руски, ползва френски и фарси. Женен е, има две деца. Интересите и хобитата му се простират в областта на музиката, спорта (тенис, тенис на маса, джогинг, скуош, колоездене, плуване) и фотографията.
- Ваше Превъзходителство, каква е Вашата оценка за двустранните отношения между нашите две страни - партньори в ЕС и в НАТО?
- В чешко-българските отношения няма отворени или скрити проблеми, не са натоварени с каквито и да е неразрешени въпроси от миналото. Затова с чиста съвест можем да ги определим като отлични. Фактът, че сега и двете страни са членки на споменатите международни организации, не само затвърждава близостта ни, но същевременно създава необходимост от постоянно общуване и близко познанство. ЕС и НАТО са организации, които за разлика от СИВ и Варшавския договор се основават преди всичко на партньорство и съвместно взимане на решения. Именно затова днес би трябвало да сме си по-близки, отколкото във времето на едно само декларативно и идеологическо поддържане на съветския блок.
- Без да изпитваме носталгия по епохата на комунизма - но няма ли още резерви за развитието на отношенията между Чехия и България?
- Често се сблъсквам с мнението, че по време на социализма (или ако искате комунизма) взаимоотношенията между страните ни са били по-близки, по-активни. Но според мен това е едно доста изопачено мнение. По онова време близостта е принудена, контактите ни и възможностите за опознаване са били ограничени само в тясната група на социалистическите страни, и то далеч не на всички. Логично са се образували взаимоотношения и връзки между държавите и народите, които са имали поне малка възможност да общуват. При положение че днес имаме пълна свобода във взимането на решения с кого да се сприятеляваме и с кого да търгуваме, смятам за израз на реалната и искрена близост между страните ни факта, че сме запазили по-близки от стандартните взаимоотношения. Това не означава, че няма резерви, напротив - от българска страна усещам голяма нужда от по-близки отношения с чехите. Но трябва да забравим, че някой ще ни организира контактите така както преди - от горе с договори или политически манифести.
- Имате ли наблюдения върху динамиката на трудовия пазар след приемането на България и Румъния в ЕС? Едни държави наложиха рестрикции, други отвориха границите си за работници от тези две страни. Кои спечелиха?
- В това отношение Чешката република е в същата ситуация като България - и ние все още нямаме пълен достъп до пазара на труда във всички страни от ЕС, на първо място до двете ни съседки Германия и Австрия. Затова и принадлежим към най-горещите застъпници на идеята, че всички бариери между страните членки трябва да паднат. Тази идея ще бъде и водещо мото по време на председателството ни на съвета на ЕС през първата половина на 2009 г. Разбира се, осъзнаваме, че решението да се отворят пазарите на труда не се взима лесно и изисква от политиците голяма доза смелост. Това е преди всичко борба с предразсъдъците и стереотипите, които се появяват в общественото мнение и създават пречка пред либерализацията. Ако изоставим емоциите и вземем под внимание само конкретните данни и статистиките от последните години, е очевидно, че плашещите прогнози за заливане на пазара на труда от работници от новите страни не се изпълняват и че ограниченията са излишни.
- Позицията на Прага за Договора от Лисабон - има ли бъдеще в този му вид след референдума в Ирландия, или ще надделеят песимистите, сред които е и вашият президент, които настояват за нов текст?
- Процесът на ратификация на Лисабонския договор за момента е спрян за известно време в Чехия и е много трудно да се предвиди кога ще се поднови и с какви резултати. Скептичното мнение на президента Вацлав Клаус за жизнеспособността на Лисабонския договор е всеизвестен факт, но все пак чешката позиция по този въпрос е много разнородна. Много е опростено да кажа, че броят на застъпниците и противниците на договора е изравнен.
Аз лично смятам, че грешката е в системата на ратификация на Договора, която не е еднаква в целия Съюз - без значение дали с референдум или с парламентарна процедура. Малко несправедливо гледаме "през пръсти" на Ирландия като единствената отхвърлила Договора в референдум, при положение че знаем, че ако имаше референдум във всички страни, отрицателните резултати щяха със сигурност да са повече. Проблемът на самия Лисабонски договор е, че е обширен и сложен. Как може да се очаква от обикновените граждани да решават за нещо, което дори мнозинството от политици не разбират, често поради причината, че не са намерили сила и воля въобще да прочетат такъв обширен документ. Имам чувството, че днешните европейски политици, дали защото не могат, или по някаква друга причина, не искат да изкажат нещата просто и разбираемо. С такива сложни и засукани конструкции сe създава пропаст между европейската политика и европейските граждани, които губят интерес към делата на ЕС. В ключови моменти той неизбежно трябва да се прояви. Очевидно е, че ЕС има нужда от нов основен документ, но не вярвам, че в случай на отхвърляне на Лисабонския договор ще е реално да се изготви нов в близко време. Поради тази причина смятам, че най-доброто решение днес е, въпреки изтъкнатите недостатъци, да се ратифицира договорът от Лисабон.
- Как виждате отношенията на Чехия и на България с Русия с оглед на засиленото военно сътрудничество със САЩ?
- Бързата промяна на политическата ориентация, през която преминаха двете ни страни, няма как да е безпроблемна. Без значение дали искаме или не, още известно време ще продължат да съществуват определени връзки с миналата епоха, без значение дали лични или свързани с техническото оборудване на армията. С влизането ни във военен блок, в който доминират САЩ, еднозначно изтъкнахме бъдещите си предпочитания и посока на развитие. Което не означава, че искаме неотдавнашният ни партньор и съюзник да се превърне в неприятел. Напротив, Русия е важен партньор на Чехия и България в редица области, разбира се, на първо място в търговията. Но все пак раните, причинени от разпадането на съветския блок, са все още пресни, Русия също преминава през сериозни вътрешни промени и затова не трябва да се учудваме, когато се стига до твърде емоционални реакции и от двете страни. Що се отнася до Чехия, взаимоотношенията ни с Русия са в най-доброто си състояние от падането на желязната завеса.
- С какво най-много ви спечели България, което можете с чисто сърце да препоръчате на Вашите сънародници?
- Съвсем еднозначно: хората и природата. Хората със своята отвореност, сърдечност и гостоприемство, което не е така често срещано у нас. Не е задължително този типичен балкански манталитет да се харесва на всеки, но който се приближи до него, открива очарованието и би искал да се върне. Разнообразната българска природа е отделна глава. Вече ме е яд, че ограничените четири години няма да ми стигнат, за да опозная всички красиви кътчета из страната ви. И само мога да се надявам, че българската предприемчивост ще прихване навреме и нещо от европейската чувствителност към околната среда и оставащите места ще са запазили красотата си и за бъдещите ми посещения в България.
- За хората от вашата професия има израз "дипломат от кариерата", но как се чувства в дипломацията един "музикант от професията"?
- Трябва да си призная, че адаптацията ми продължи дълго време и дори и днес, след петнадесет години в дипломацията, не се смятам за безвъзвратно "променен". Може би и заради това, че България ми даде възможност да опитам отново след дълго дейността на активен музикант. Разбира се, в дипломацията съм по-свободен икономически, във функцията си на посланик съм на такава обществена позиция, на която не бих бил като музикант, никога нямаше да се срещна и да разговарям с толкова важни личности. От друга страна, дипломацията, особено тази нашата дипломация в Съюза, не е преизпълнена с креативна дейност, преобладават рутинните задължения, трябва да се участва в редица безинтересни преговори и конференции, да се водят банални светски разговори и всъщност не остава време за хоби, семейство и някаква ползотворна работа. И едната, и другата професия имат своите отрицателни и положителни черти, с които човек трябва да се примири. Ако успявам поне от време на време да съчетавам положителните черти на двете професии, ще съм най-щастливият човек на света.
|
|
| Интервю на Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
