 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.21, бр.6, година XV, 2008г. |
|
|
"Дар, по-голям и по-скъп от всякакво злато..." |
|
|
| Горан Благоев, журналист в БНТ |
|
През IX век между средното течение на Дунав и горното течение на Елба и Одра възниква обширната държава на западните славяни - Моравия магна, или велика Моравия. Колкото и известна и обширна да била тя, името й със сигурност щеше да потъне в историята, подобно на други временни славянски държавни творения, ако съдбата й не бе свързана с личности, променили духовния път на Европа.
През целия период на своето съществуване Велика Моравия трябва да отстоява своята политическа независимост от един силен съсед - Германското кралство. Именно от там, от източните франки, започва да навлиза и християнството - в църковно отношение Велика Моравия се намирала под влиянието на архиепископа на Залцбург и баварските епископи. Влиянието им не било никак за подценяване и с тях се съобразявал дори папата в Рим. През 843 г. на моравския трон се възкачва княз Ростислав - макар да идва на власт с помощта на немския крал Лудвиг, влиянието на франките в неговата държава никак не му се нравело и постепенно той започва да се откъсва от тяхното влияние. Една от целите му е да създаде независима от немците църковна йерархия. Ростислав най-напред се объръща към папа Николай I, но тъй като той не иска да разваля отношенията си с Лудвиг Немски, отминава с мълчание желанието на великоморавците. Тогава Ростислав провожда пратеници в Константинопол при император Михаил III: "Нашият народ се отказа от езичеството и се придържа към християнския закон, обаче нямаме такъв учител, който да ни изясни на наш език истинската християнска вяра... Затова, Господарю, изпрати ни епископ и учител такъв...". Великоморавският княз се надява, че един съюз с Византия, която по това време е мощен геополитически фактор в Европа, ще му осигури и нужната стабилност в държавата. За Византия съюзът също е изгоден, защото силите на Великоморавия можели да бъдат насочени не само срещу франките, но най-вече - срещу българите. Мисията в моравските земи Михаил III възлага на най-подготвените мъже в империята - солунчанина Константин Философ (в монашество - Кирил) и неговия брат Методий. Двамата били високообразовани и с голям мисионерски опит, а авторитетът, с който особено Константин се ползвал в двора, личи и от посланието, изпратено от Михаил III до Ростислав: "Бог иска всички да стигнат до познание на истината и да се издигнат на по-висока степен, затова, като видя твоята вяра и подвиг, в наше време откри букви за вашия език, каквито по-рано е нямало, та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. Затова ти изпращаме самия този, комуто Бог ги откри, благоговеен и благоверен мъж и много учен философ. Приеми го като дар, по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, скъпоценен камък и преходно богатство!".
Великоморавската мисия на двамата братя е преломен момент не само за тях, но и за целия по-сетнешен духовен облик на Европа. Защото с тази мисия се свързва началото на славянската писменост и култура. Историците все още спорят дали първата славянска азбука - глаголицата, е съставена именно по повод мисията във Велика Моравия през 863 г., за което недвусмислено говори житието на Св. Кирил (Константин Философ), или това става осем години по-рано. Така или иначе, двамата братя тръгват да разпространяват и утвърждават християнството сред западните славяни. В тяхната делегация участват духовници, висши сановници, търговци. Кирил и Методий взимат и своите ученици - сред тях вероятно почитаните в България Климент, Наум, Ангеларий и Сава. Ростислав радушно приема оглавяваното от солунските братя пратеничество, но остава изненадан, че сред тях няма така нужния му епископ, който да оглави моравската църква. Всъщност, за да бъде създадена независима църковна институция в дадена територия, тя трябвало да има достатъчно устойчиво християнство, а във Византия не знаели колко ревностни християни са новопокръстените моравци. По всяка вероятност константинополският патриарх Фотий, който благославя мисията, не желаел също да влиза в конфликт с Рим, като изпраща епископ в земи, които са под юрисдикцията на папата. По-следващите събития показват, че това е далновиден ход.
Във Велика Моравия Кирил и Методий, подпомогнати от своите ученици, продължават превеждането на свещените християнски книги - както разказва житието им, именно тук от гръцки на славянски е преведен целият богослужебен чин на църквата - утринна, вечерня, света литургия. Един от най-ранните глаголически текстове - т. нар. "Киевски листове", е препис от Х в., направен в Чехия по оригинал от Великоморавия. "Киевските листове" съдържат превод на латинско богослужение, известно като "Литургия на Св. Петър". Тя била позната както в италианските, така и в гръцките църкви в Адриатика. По всяка вероятност Кирил и Методий са заварили тази литургия да се отслужва на латински сред моравците и затова се наемат да я преведат на разбираем за народа език. Естествено, още във Византия двамата братя превеждат на старобългарски най-популярната православна литургия - тази на Св. Йоан Златоуст. Но тъй като тя явно не била популярна във Великоморавия, въпреки дейността на няколко гръцки мисионери преди тях, те предпочели да запазят в богослужебната практика на моравската църква "Литургията на Св. Петър", за да не отблъснат от новото славянско богослужение християните по тези земи. Така във Великоморавия за първи път е въведено богослужение на славянски език и той се утвърждава като третия литургичен език в Европа. Солунските братя успяват да разбият ширещия се по това време триезичен догмат, според който в църквата трябвало да се използват само трите "свещени" езика: еврейски, гръцки и латински. Постепенно Кирил и Методий успяват да намерят нови съмишленици и сред просветените мъже на Великоморавия, които стават техни ученици - призвани да разпространяват славянския книжовен език и богослужение. Вероятно именно по време на великоморавската мисия в кръга на най-известните ученици на славянобългарските първопросветители попада и Горазд, който впоследствие ще стане един от почитаните у нас Св. Седмочисленици.
Успешната дейност на Кирил и Методий, подкрепяна от княз Ростислав, затвърждава независимостта на великоморавската държава, но поражда недоволство у немския крал и епископата. Немските клирици започват да упрекват братята, че разпространяват богослужение и проповядват на "неосветен" език, което според тях криело опасност от изопачаване на Божието слово - т. е. означавало ерес. Ще рече, че Кирил и Методий са обвинени в най-страшното църковно прегрешение.
След като престояват във Велика Моравия три години и четири месеца, солунските братя се отправят към Рим, за да потърсят подкрепа срещу враждебността на немските епископи и официално признаване на славянското богослужение. Те имат и друга цел - да издействат ръкополагане в свещенически сан за своите нови моравски ученици, тъй като сред мисията им няма епископ, който можел да стори това. Още повече че ръкополагане, извършено в Рим, едва ли можело да бъде оспорвано от техните постоянни противници.
Както е известно, в Рим Кирил и Методий получават подкрепата на папа Адриан II - римският първосвещеник благославя превода на свещеното писание на славянски и ръкополага за свещеници и дякони най-талантливите им ученици. На Кирил обаче не е съдено да се върне отново във Великоморавия - той умира в Рим на 14 февруари 869 г. Скоро след това папа Адриан II ръкополага брат му Методий за архиепископ на Моравия и Панония, поставяйки под неговото духовно попечителство Великоморавската държава на княз Ростислав и Блатненското княжество на Коцел (на територията на днешна Унгария, около ез. Балатон). Освен това папата изпраща на моравския княз специално послание, с което обявява покровителството си над Методиевата мисия: "Ако някой се осмели да порицае посочените учители... и да хули книгите на вашия език - то той да бъде отлъчен от църквата и изправен пред църковен съд и да не получи опрощение, докато не се покае...".
Разбира се, с това не е сложен край на изпитанията пред славянското богослужение. Скоро след завръщането на Методий и неговите ученици от Рим във Велка Моравия е извършен преврат - с подкрепата на немския крал племенникът на Ростислав Светополк го сваля от трона. Отстраненият владетел е ослепен, изпратен като пленник в Немското кралство, където по-късно умира. Великоморавия попада под тоталното влияние на източните франки. Немските епископи само това и чакат - те започват църковен процес срещу лишения от политическа подкрепа Методий. Процесът се провежда в Регенсбург. И тъй като не успяват да намерят основателни доводи за присъдата му, го заточават във Фрайзингенския манастир край Елванген (Швабия). Съдбата на моравския епископ е съзнателно укривана от папата, докато най-сетне един странстващ монах на име Лазар не донася до Рим неприятната вест. Новият римски първосвещеник Йоан VIII, приемник на Адриан II, прозира в действията на немските епископи заплаха за авторитета на папската власт, тъй като архиепископ Методий и учениците му имали подкрепата и благословията именно на Рим. Ето защо Йоан VIII налага на немските епископи църковно наказание - епитимия (забрана) да отслужват светата литургия, докато не освободят Методий. Така след дълъг и мъчителен плен моравският архиепископ е освободен.
Във Великоморавия Методий е посрещнат толкова ентусиазирано от своето паство, че княз Светополк е принуден да му окаже подобаващи почести. Пред архиепископа се изправя нелеката задача да възроди славянското богослужение в моравските земи. Към грижите му на църковен ръководител се добавя и покръстването на големи общности от езически племена, присъединени при разширяването на Великоморавия на север и изток. Едновременно с това високият авторитет на Методий го превръща в ключова фигура в държавния живот - налага му се да участва в преговорите между Светополк и немския крал Карл III на планината Куменберг, които са увенчани с мирен договор, слагащ край на тригодишната франкско-моравска война. Сред моравския елит започва да се утвърждава убеждението, че успехите на държавата им се дължат на благочестието и християнската дейност на техния архиепископ. Методий открито отстоява за висок морал не само от народа, но най-вече от княза и неговото обкръжение. Той неведнъж порицава поведението на Светополк, белязано от неизкоренените стари езически обичаи на славяните, които нямали нищо общо с нормите на християнския живот. Критиките на Методий естествено не се нравели на княза. От тази ситуация се възползва немското духовенство, което отново започва да укрепва позициите си във Великоморавия. В борбата си срещу славянското богослужение те дори започват да прощават всички езически прегрешения на моравците, с единственото условие те да подкрепят латинското богослужение. Стига се до там, че Методий трябвало да настоява Светополк да посещава славянските литургии на големите празници. При една от военните операции на княза, която започва с неуспех, архиепископът му казва: "Ако ти ми обещаеш, че в деня на Св. Петър (29 юни) ще бъдеш с войните си при мен в храма, то аз вярвам, че Бог ще предаде в твоите ръце неприятелите". Прозрението на моравския епископ се оказава вярно и Светополк победоносно завършва този поход.
Естествено, наред с пастирските си грижи Методий не изоставя и делото, което започва с брат си Кирил. Само за шест месеца - от май до октомври 884 г., той успява да преведе всички книги на Стария Завет, без т. нар. Книги Макавейски. Завършването на колосалния труд става на 26 октомври - деня на Св. Димитър, покровителя на Солун - родния град на Кирил и Методий. И Методий посвещава празничната литургия на благополучно завършения преводачески труд, благодарейки за помоща на Бог и Солунския чудотворец.
Постояната борба в отстояване на славянското богослужение и изнурителната книжовна дейност се отразяват върху здравословното състояние на Методий и в ранната пролет на 885 г. той заболява тежко. На празника Цветница с усилия той идва в катедралния храм на моравската столица Велеград, за да произнесе прощалната си проповед, в която изрича пророческите думи: "Деца мои, вардете ме до третия ден". Те наистина се сбъдват - Методий умира точно след три дни - сутринта на Велика сряда, 6 април 885 г. Погребват го във велеградската катедрала - "във великата моравска църква от лявата страна в стената до олтара на Св. Богородица". Заупокойната служба е отслужена на три езика - латински и славянски. Пред смъртта на великия учител конфликтът за богослужебните езици в Моравия за кратко стихва. Малко преди да почине, Методий посочва за свой приемник на поста великоморавски архиепископ Горазд, който е моравец по рождение. В негово лице за първи и последен път Великоморавия се сдобива с духовен глава, роден в нейните земи...
Съдбата на славянското богослужение сред моравците е печално известна - след смъртта на Методий немските духовници започват да преследват неговите ученици. Противно на всички църковни канони Горазд е свален от архиепископския трон, една част от 200-те свещеници и дякони, ръкоположени от Методий, са продадени в робство, а други намират спасение в България, където Кирило-Методиевото дело намира благодатна почва, за да даде началото на славянската християнска цивилизация. Векове по-късно сред западните славяни започва да се възражда споменът за техните първопросветители. Първи за тях се сеща основоположникът на научната славистика Ириней Кропитар, който в началото на ХIХ в. определя дейността на Кирил и Методий във Великоморавия като "най-добрата епоха в историята на славянската култура". През 1880 г. почитта към славянските първопросветители влиза в календара на Католическата църква в Чехия и оттогава 5 юли е официален празник, с който страната се прекланя пред делото на Кирил и Методий. След Първата световна война култа към тях възприемат Чешката хусистка църква и новооснованата Чешка православна църква.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
