 |
|
| ДОСИЕ |
стр.14, бр.6, година XIV, 2007г. |
|
Турската икономика се нарежда на 17-то място в света и на 9-то в Европа по Брутен национален продукт (БНП), вълизащ на 400 млрд. долара
Турската икономика с ръст от 7 % през последните четири години се нарежда и на едно от първите места сред икономиките на страните - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Благодарение на икономическата програма, която турската страна следва, инфлацията през 2005 г. достига най-ниски нива от 37 години насам, а потребителските цени отбелязват ръст от 7,72 %, цените на производителите - 2, 26 %. През 2006 г. тези показатели са съответно 9,65 % и 11,58 %. Целта на Турция е да догони европейските страни по тези показатели.
Съотношението на бюджетния дефицит към БНП е намаляло под 3 %. В резултат на политиката за фискална дисциплина през 2005 г. съотношението на нетния публичен дълг към БНП възлиза на 57 %. Така Турция е готова за покриване критериите от Маастрих.
Обемът и структурата на външната търговия на Турция, страна с действаща пазарна икономика, се променя в резултат на икономическите реформи, реализирани през последните двайсет години. Обемът на износа от Турция в този период е нараснал двадесет и два пъти. Експортът през 1980 г. е 2,9 млрд. долара, през 2006 г. достига 86 млрд. долара, а вносът - 137 млрд. долара. В резултат на това външнотърговският стокообмен достига 223 млрд. долара. Експортът за последните 12 месеца, изчислен през септември 2007 г., е надхвърлил 100 млрд. долара. Промишлените суровини формират 81 % от експортните стоки.
Динамичната икономика, големият вътрешен пазар, конкурентоспособният индустриален сектор и квалифицираната работна ръка предлагат благоприятни условия за чужди инвестиции. В тази връзка приетият през 2003 г. Закон за чуждите инвестиции предлага на чуждите инвеститори равни условия, отменя лимита на капитала и разрешителните за чуждите инвеститори. Законът премахва и ограниченията пред чуждите юридически и физически лица за придобиване на недвижимо имущество на територията на Турция. Като пример може да посочим процедурата за регистриране на фирма, която днес не отнема повече от един ден. През последните години бе отбелязан сериозен ръст на външните капитали. През 2005 г. директните чужди инвестиции достигнаха рекордните 9,7 млрд. долара. През 2006 г. заедно с приватизационните сделки в страната са реализирани директни чужди инвестиции, възлизащи на 20 млрд. долара.
Турските бизнесмени разширяват инвестициите си в съседни страни и страни от региона, като не се колебаят да работят и в тежки условия, съществуващи в държави като Афганистан и Ирак. Туските строителни фирми са реализирали успешно повече от три хиляди проекта по международните страндарти в 67 страни на четири континента. През 2006 г. общата стойност на строителните сделки възлиза на 78 млрд. долара.
Замеделското производство формира 10 % от БНП на страната. През изминалите години заетостта в този сектор е била 34 %, но днес 20 900 000 души, занимаващи се със земеделие, са преминали в други сектори. Заедно с това 7 % ръст на икономиката, отбелязан през 2006 г., е разкрил възможности за нова работа на 1,2 милиона души.
Ролята на Турция в енергийния сектор
Турция представлява естествен енергиен мост между богатия на природни ресурси Каспийски басейн, Средния изток и световния пазар. Проектът "Енергиен коридор "Запад-Изток" е създаден с цел алтернативното и сигурно транспортиране на енергийните източници от Кавказ и Средна Азия към западния пазар. Енергийният коридор "Запад-Изток" обхваща три проекта: петролопровода "Баку-Тифлис-Джейхан" (БТД), газопровода "Южен Кавказ-Баку-Тифлис-Ерзурум" (БТЕ) и газопровода "Туркменистан-Турция-Европа". Проектът БТД е завършен. С капацитета си за транспортиране на един милион барела се очаква да бъде основен път за износ на каспийския петрол в региона. На 28 май 2006 г. на терминала Джейхан е натоварен първият танкер. Споменатият петролопровод ще бъде удължен до Казахстан.
Друг проект, като част от енергийния коридор "Изток-Запад" е проектът БТЕ, който предвижда транспортиране на азербайджански газ от находището Шахдениз към Турция. Този проект ще бъде първата стъпка на транскавказкият тръбопровод за пренос на туркменския газ към западния пазар. За връзка на европейската мрежа са реализирани няколко конкретни проекта. Проектът "Природен газ "Турция-Гърция" се превръща в проект "Природен газ "Турция-Гърция-Италия". С откриването си на 18 ноември 2007 г. този проект влезе в сила.
Продължава работата по осъществяването на проекта "Набуко" за пренос на природен газ за европейския пазар от Турция през България - Румъния - Унгария към Австрия. При осъществяване на тези проекти се очаква в близките години Турция да се превърне в четвъртата линия на природен газ за ЕС.
Освен енергийния коридор "Изток-Запад", Турция отдава голямо значение и на Северноюжната ос. Имайки предвид капацитета на БТД, петролопровода "Ирак-Турция" и by-pass петролопровода "Самсун-Джейхан", както и петрола, преминаващ през турските проливи, се очаква в следващите години между 6 и 7 % от световния петрол да преминават транзитно през Турция. Освен това с изграждането на петролната рафинерия и терминала за втечнен природен газ (LNG) Джейхан ще се превърне в енергийния кран на региона. Турция желае в бъдеще да се превърне в страна, търгуваща с енергия.
Обединение с ЕС и опити за икономическо обединение с международните институции
Историята на присъединяването на Турция към ЕС датира от 1950 г. През 1996 г. благодарение на Митническия съюз започва икономическото присъединяване на Турция към ЕС. Турция е единствената страна, влязла в Митническия съюз, преди присъединяването си в ЕС. Най-големият чужд дял на капитала в Турция има ЕС, като в същото време той е и най-големият търговски партньор на страната.
Турция с големия си икономическия потенциал и стратегическата география, на която се намира, може да даде своя принос към ЕС. Турция се намира на важен кръстопът на енергийна и транспортна мрежа, свързваща Изтока с Европа. Поставила си за цел да бъде лидер, тя развива интензивни търговски контакти със страните от Средна Азия, Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за европейско сътрудничество и развитие. По този начин Турция предоставя възможност на ЕС да влезе в пазарите на гореспоменатите страни и да си осигури суровини и други икономически постъпления.
В рамките на целите си през XXI в. Турция се стреми да развие икономическите си отношения както с Балканите, Средния изток, Кавказ и Средна Азия, така и със страните извън този регион. От 1980 г. търговската политика на Турция е била на принципните позиции за премахването на съществуващите пречки, конкуренция съгласно условията на пазарната икономика и недопускане на нелоялна конкуренция в търговията, което ще бъде в интерес на международната общност.
Турция е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като в същото време е един от основателите на Световната търговска организация. Турция е в Митнически съюз с ЕС, в същото време има подобни споразумения и с други страни
Турско-българските търговски отношения
Турция е един от важните партньори на България в областта на търговията. На Балканите България е вторият основен търговски партньор на Турция. През 2006 г. износът за Турция възлиза на близо
12 % от експорта, реализиран в България в размер на 12 млрд. евро. След 2006 г. Турция има най-голям дял в износа на България. През същата година вносът от Турция се изчислява на 6 % от българския внос, възлизащ на 18,5 %. От гледна точка на общия търговски стокообмен турската страна е четвъртият търговски партньор на България.
През 2006 г. износът от България за Турция се изчислява на 1,3 млрд. евро, вносът на 1,1 млрд., а външнотърговският стокообмен на 2,5 млрд. евро. В периода 2002-2006 г. е достигнат висок ръст на общия търговски стокообмен - 26 %, като през август 2006 г. отбелязва 30-процентен ръст на стойност 2,8 млрд. евро.
През 2006 г. Турция внася от България предимно цветни метали (34 %), стомана и желязо (16,8 %). Процентът на другите суровини е 6,7 %. Стоките, имащи значителен дял в експорта за Турция, са суровините за хранително-вкусовата промишленост, дървени материали, хартия (3, 5%), конфекция и обувки (1,9 %).
Суровините също заемат челно място във вноса от Турция за България, въпреки че тук съществува по-балансирано секторно разпределение. България внася от Турция предимно текстилни суровини (17,5 %), авточасти (8,7 %), мебели и домакински уреди (8,5 %), пластмаса и каучук (7,2 %), руда (6%), машини и оборудване (5,6 %).
Турските инвестиции в България
Турските инвестиции в България, заедно с турския капитал, идващ през трети страни, възлиза на над 600 млн. щ. д.
|
|
| По материали на чуждия печат |
|
| горе |
|
|
|
|
