Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

ИНТЕРВЮ ЕВРОПА	стр.5, бр.6, година XI, 2004г.

	Президентът на Португалската република Г-Н ЖОРЖ САМПАЮ пред списание “Европа 2001”. Съюз от двадесет и седем членки е основополагащ за XXI век

Жорж Сампаю е роден в Лисабон през 1939 г. Завършва право в Лисабонския университет, където участва активно в редица акции срещу диктатурата. Юрист и член на съвета на Правната асоциация, той се проявява като активен защитник на политическите затворници. По време на революцията играе важна роля в подкрепа на позицията на “Групата на 9-те”, които са за преминаване на страната към демократичен западноевропейски модел на управление. През 1978 г. се присъединява към Социалистическата партия. От 1979 до 1984 г. е член на Европейската комисия по човешки права към Съвета на Европа. Бил е също така заместник-председател на Африканския комитет към Социалистическия интернационал и генерален секретар на Социалистическата партия на Португалия от 1989 до 1991 г. През 1989 г. и 1993 г. е избран в два последователни мандата за кмет на Лисабон. През 1996 и 2001 г. е избран в два последователни мандата за президент на Португалската република. Женен, с две деца.

- Можете ли да направите оценка на отношенията между нашите две страни за годините, през които България пое пътя на интегриране към ЕС?

   - От момента на възстановяване на дипломатическите отношения между Португалия и България, през 1974, вследствие на Революцията на карамфилите до днес извървяхме дълъг път в двустранните ни връзки.
   Трябва да се изтъкне, че влизането на България в НАТО и перспективата за присъединяването й към Европейския съюз въведе нова рамка на много по-близки отношения, благоприятстващи изпреварващото засилено политическо сътрудничество. От друга страна, началото на един обширен процес на структурни реформи и преход към пазарна икономика доведе до това България постепенно да постигне известно икономическо стабилизиране, благоприятно за привличането на чужди инвестиции и за развитието на португало-българските икономически и търговски отношения.
   Държавното посещение, което направих в България през 2002 г. по покана на президента Първанов, както и неговото посещение в Лисабон, предвидено за дните от 2 до 4 декември, бележат според мен един нов праг в нашите отношения.
   Следователно амбицията, която днес ни ръководи, а смятам, че тя е споделена и от българската страна, се състои в укрепването на политическия диалог, в развиването на двустранните икономически и търговски отношения, както и в насърчаването на по-доброто взаимно опознаване на нашето богато и разнообразно културно наследство. Във връзка с това бих искал да изтъкна, че пребиваващата в Португалия българска общност представлява отличен вектор за сближаване на двата ни народа и едно “тире”, свързващо двете страни, което трябва спешно да съумеем да използваме.

- Често се казва, че Португалия и България имат обща история през последните три десетилетия - преход от диктатура към демокрация. С какво опитът на вашата страна може да ни бъде полезен?

   - Преди всичко, позволете ми да ситуирам във времето присъединяването на Португалия към тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО), като за целта се върна накратко в историята.
   Както е известно, до Революцията на карамфилите през 1974 г. Португалия не отговаряше на т. нар. политически критерии за присъединяване, тъй като живеехме в авторитарен режим, чиято последна фаза премина под знака на жестока колониална война, произтичаща от отказа й да пристъпи към деколонизация. Въпреки че бяхме членове - основатели на ОСРЕ и на ЕАСТ, чак тогава можеше да поискаме да се присъединим към Съвета на Европа, а през 1977 г. и да внесем молбата си за присъединяване към общността. Именно институционализирането на плуралистичната демокрация отвори пред Португалия вратите на Европа.
   За Португалия присъединяването към ЕИО позволи тя да укрепи процеса на демократичен преход, да заздрави правовата държава и да развие пазарната икономика. Страната се модернизира, португалците възприеха по-отворен начин на мислене, научиха се да ценят историята и културата си и разбраха, че държавата им увеличава проекцията си в чужбина.
   Въпреки опасенията на някои партньори от общността, които се страхуваха, че разширяването на юг може да я отслаби и да навреди на сплотеността на европейското пространство, както и на индивидуалните интереси на нейните членки, присъединяването на Португалия и Испания през 1986-та беше напълно успешно и съживи нейната динамика. Те привнесоха в ЕИО богатия си исторически опит и особените си отношения с Африка и Латинска Америка. Вместо да се размие, Европа укрепна. Дълбоко съм убеден, че влизането на Гърция, Португалия и Испания беше решаващо за определяне на европейската идентичност, която е синоним на плуралистична демокрация с първостепенна роля на правото и пазарната икономика.
   От своя страна тази идентичност се оказа основен фактор за ориентирането на преходите в Източна Европа, чиято конвергираща посока се осъществи чрез съвпадането на демокрацията с един общ европейски проект.
   От началото на първия ми мандат през 1996 г. отделям особено внимание на страните от Централна и Източна Европа. Посетих ги всичките и, реципрочно, през тези години съм посрещал най-високите представители на тези държави. Контактите са активни и плодотворни.
   По отношение на конкретния ни опит в областта на европейската интеграция Португалия винаги е била готова да го сподели с новите си партньори. Именно с това убеждение организирахме по време на държавното ми посещение в България през 2002 г. семинар по европейските въпроси, който събуди голям интерес у нашите приятели. Доказва го и молбата, която отправиха - да бъде иницииран друг такъв по повод предстоящото посещение на президента Първанов през декември, което и ще сторим с голямо удоволствие.
   Разполагаме с широки познания в областта на евроинтеграцията както за усвояването и прилагането на фондове на общността, така и за изработването на регионални програми за развитие, а и в други специфични области. Доколкото знам, това са нови области, в които България изпитва известни затруднения, поради което споделянето на нашия опит може да се окаже особено полезно.

- Ние сме на двата края на континента и това е една от причините икономическите връзки да не са на нивото, на което могат да бъдат. По какъв начин те може да бъдат динамизирани?

   - Вярно е, търговският обмен между България и Португалия и притокът на преки инвестиции все още не са особено ярки, макар и да регистрират плахо увеличение, което въпреки това смятам за окуражаващо.
   Искам да изтъкна, че досега се налагаше конюнктура, която не благоприятстваше двустранните сделки. От една страна, защото България изживяваше до 1999 г. период на политическа нестабилност и икономическа криза, които не способстваха за развитието на бизнеса. От друга страна, защото единствено чрез въвеждането на обширна програма за реформи, насочени към растежа на страната и подготовката й за присъединяване към Европейския съюз, постепенно се създаде по-благоприятен климат за привличането на инвестиции.
   Многобройната делегация от предприемачи, която ме придружаваше при официалното ми посещение през 2002 г., беше съставена от повече от 40 бизнесмени - представители на най-различни сектори. Предприемачески дружества, банков и консултантски сектор, обувна промишленост, корк, автомобилни части, строителство, корабостроене и кораборемонт са само част от тях - безпогрешен знак за това, че положението се променя, че България ще може да се превърне във важен пазар за португалските продукти, че ще може да се учредят партньорства и да се увеличи притокът на инвестиции.
   По този повод бих искал да спомена по-специално за един проект за изграждане на автомагистрала, включен в европейския магистрален коридор № 8, който е представен от консорциум, ръководен от португалска група и който може да представлява важен жалон в нарастването на двустранното икономическо сътрудничество.
   Знам, че делегация от български бизнесмени ще придружава президента Първанов при държавното му посещение в Португалия и че се предвижда в Лисабон да бъде проведен икономически форум. Вярвам, че този сгоден случай трябва да бъде използван, за да се даде тласък на португало-българските икономически отношения, които, макар и да притежават безброй потенциални възможности, все още се намират много далеч от очакванията.

- Съществува ли опасност нашите страни да се превърнат в конкурентки в борбата за кохезионните фондове, след като България се присъедини към съюза след 2 години?

   - Португалия винаги е била твърд поддръжник на разширяването. Правим го, първо, по убеждение, защото вярваме в една Обединена Европа, основаваща се на демокрацията, на правовата държава, на пазарната икономика и на една ценностна общност. Правим го също от последователност, защото съзнаваме от собствен опит решаващото значение на собственото ни присъединяване за укрепването на португалската политическа демокрация, за развитието и модернизацията на страната, за засилване на собствената ни международна проекция.
   Винаги сме възприемали разширяването като дълг за солидарност, като стратегическа необходимост и бъдеще за Европа, въпреки че е общопризнато, че сме страната от Европейския съюз, която ще извлече най-малко икономически облаги от разширяването - поради географското си положение, поради характеристиките на производството си, поради профила на картината на търговските си отношения.
   Следователно позицията на Португалия винаги е била да се застъпва за повече солидарност и по-голяма сплотеност. Знаем, че в една Европа, съставена от 25 членки, БВП на глава от населението ще намалее, а социално-икономическите несъответствия ще се удвоят. Затова сме се борили, в контекста на дискусиите по въпроса за финансовите перспективи за 2007-2013 г., съюзът да разполага с достатъчно средства, за да отговори на това предизвикателство.
   Не крия, че сме загрижени по отношение на този основен въпрос. Първо, защото без съответните средства ще бъде трудно да превърнем разширяването в шанс за Европа. Второ, що се отнася до Португалия, както всъщност и до другите “обединени” страни, все още не е завършен цикълът на развитие, започнал с присъединяването, и за целта е абсолютно необходимо да се запази достатъчно високото равнище на структурни промени в общността.
   Смятаме следователно, че особено трудното положение на нашата страна трябва да бъде взето под внимание по подобаващ начин. Този въпрос предизвиква известен страх и поражда у португалците законни опасения, които обаче нямат нищо общо с подкрепата, която винаги сме оказвали на разширяването.
   Интересно е по този повод да припомним някои резултати от допитвания на евробарометъра: 57 % от португалците са за разширяването - стойности, доста по-високи от средните за европейските страни. Проведената анкета показва, че мнозинството португалци са много оптимистично настроени по отношение на политическите последствия от разширяването - близо 68 % мислят, че наистина колкото повече страни принадлежат към ЕС, толкова по-значим ще бъде той. По отношение на икономическите последици, произтичащи от разширяването, у португалците все още съществуват известни страхове, че Португалия ще започне да получава по-малко икономически помощи от общността и че ще се увеличи безработицата.
   Опасенията не са без основание, тъй като Португалия ще бъде една от страните - членки на съюза, които ще извлекат най-малко облаги от разширяването и ще бъдат най-силно изложени на отрицателните последствия, поради периферното си разположение и характера на португалските производствени структури.
   Заради съществуването на такъв риск, Португалия полага усилия за това дискусиите по финансирането от съюза да протичат отговорно и вместо числа и средства да се обсъждат крайни цели. За нас е важно укрепването на солидарността и сплотеността между всички членове - стари и нови - с увереността, че тези принципи са в основата на европейския проект и съставляват неговата мощ.

- Възможно ли е в един съюз от 25 или 27 страни-членки гласът на малките държави да се чува по-малко?

   - Както е известно, по време на Конвенцията, предшестваща Междуправителствената конференция, на която бе изработен Конституционният проектодоговор, Португалия беше един от най-ревностните защитници на принципа на равенство между държавите.
   Механизмите на вземане на решения, приети сега, както и новите им правила, са насочени именно към съхраняване на двойствената основа на законността на европейския строеж - народите и държавите. Следователно мисля, че и на това равнище е гарантирана една много разумна основа на равновесие, благодарение на което в един съюз с близо 500 милиона жители и 27 държави всеки ще намери своето място и ще има свой глас в европейския концерт.
   Затова, позволете ми да изразя едно свое убеждение: сигурно е, че в бъдеща Европа, чиито граници се доближават все повече до тези на континента, достигаща на практика континентален мащаб, ролята на малките държави ще зависи много повече от качеството на тяхното участие в общия проект, отколкото от размера им.
   Всъщност за страни със средни размери, като Португалия или България, като изключим някои специфични материи или ситуации, важно ще бъде утвърждаването на активно, отговорно и усърдно присъствие при решаването на европейските въпроси и изобщо на международната сцена, било посредством отстояване на виждането си за света, било посредством съгласуваността на предлаганите стратегически политики, или посредством представата за самите себе си, която ще съумеят да наложат.

- Как ще изглежда съюзът в този формат? Как ще се отрази на изграждането на Обединена Европа фактът, че тези страни са на различно ниво на икономическо развитие и се движат на различна скорост?

   - Не знам дали искате от мен да направя преглед на положението, или ми предлагате да упражня въображението си...
   Така или иначе, съюзът с 25 членки съществува, реалност е от 1 май т. г. Неведнъж съм заявявал, че това е историческа дата, основополагаща за ХХI в.
   Съюз с 27 членки е предвиден за 2007 г. Както знаете, Португалия подкрепя присъединяването на България и Румъния в предвидените срокове и имаме основание да вярваме, че през 2005 г. ще бъдат подписани съответните присъединителни договори, на основата на междинния доклад за напредъка, публикуван от комисията през октомври.
   За да бъдат успешни тези последователни разширявания, трябва да се преодолеят поне три типа трудности:
   На първо място, трябва да се предотврати увеличаването на различията - религиозни, етнически, езикови или национални, които разширяването естествено носи със себе си, както и превръщането на хетерогенността в потенциален фактор на разпад на европейския проект. За целта ще трябва да се съхрани значимостта на диалога със съзнанието, че различията не са заплаха, а по-скоро фактор за общо и взаимно обогатяване, чрез непрекъснат стремеж към разбиране и обсъждане на чувствителността на другия.
   На второ място, не трябва да се допуска икономическият и социален ефект от разширяването да разклати още повече крехкия икономически напредък, отбелязан в последните години от Петнайсетте, да затрудни реализацията на целите, заложени в Лисабонската стратегия.
   В тази сфера трябва да се действа на два фронта: от една страна, да се даде абсолютно първенство не само на европейско, но и на национално равнище, на практическата конкретизация на амбициозните цели, постановени в Лисабонската стратегия, така че да се създаде рамка за стабилно и равноправно развитие на Европа; от друга - да се укрепи принципът на икономическа, социална и териториална сплотеност. В противен случай би се компрометирало пълното проявление на икономическия потенциал на съюза и биха се задълбочили различията между страните-членки и между гражданите на Европа по отношение на равенството във възможностите и в ползването на положителните резултати от развитието.
   На трето място, трябва да не се допуска разширяването на границите на изток да намери проявление в отслабването на мирното пространство, на стабилността и сигурността, градени от Европейския съюз в течение на години. В тази връзка се налага да се удвои вниманието, посветено на политиката по контрол на бъдещите граници на съюза, на въпросите на имиграцията и искането на убежище, както и на засилването на сътрудничеството в сферата на борбата с международната организирана престъпност, новите заплахи, и най-вече - международния тероризъм.

- Как в западната част на континента се гледа на факта, че Турция един ден може да се присъедини към съюза? А в същото време страни, като Норвегия, Исландия и Швейцария, остават отвън?

   - Без съмнение в очертаването на Европа източните й граници са най-полемични. За Турция причините са следните: първо, защото се намира на границата между Европа и Азия и защото нейната територия, макар и основно да е разположена в Азиатския континент, е дълбоко свързана с Европа от обща, многовековна история. Освен това, макар и да има важно стратегичско значение, големият размер и спецификата на страната предизвикат известно безпокойство.
   Оттам и безкрайната полемика, предизвикана от случая Турция и подновена с удвоена сила сега, след публикуването на Препоръката на Европейската комисия да бъде сложено началото на преговорите за присъединяване, след като Турция изпълни политическите присъединителни критерии.
   погрешната идея, че юдеохристиянския модел на европейската цивилизация изключва непоправимо от проекта една предимно ислямска нация като Турция. А всъщност според мен се сблъскваме със сериозен предразсъдък, който спешно трябва да бъде преодолян.
   Утвърждаването на значението на християнството като парадигма на западноевропейската цивилизация, на гръцкото и римското наследство като основа на западното политическо мислене е според мен определящо и със своите идеи за свобода, право, справедливост и демокрация. Следователно трябва да подчертаем, че критичната точка на въпроса за включването на Турция в европейския проект съвсем не е фактът, че преобладаващата част от населението е с мюсюлманско вероизповедание.
   Обратното, въпросът е да се провери дали Турция е de jure et de facto светска, правова, демократична държава, зачитаща човешките права и основни свободи, изисквания, които са в основата на обединяването на държавите, формиращи Европейския съюз.
   За проверка на тази хипотеза съществуват политическите критерии, установени през 1993 г. в Kопенхаген. В светлината на тези критерии заедно с останалите параметри може да се установи готовността на една държава да се присъедини към Европейския съюз. Именно това е работата, извършена от Kомисията. Нейните резултати присъстват в сега публикувания доклад и не оставят никакво място за съмнения. Следователно не се налага формулирането на допълнителни изисквания.
   Считам и бих искал да подчертая, че присъединяването на Турция представлява една прекрасна възможност за мира, демокрацията и просперитета на народите. Перспективата за разширяване на Европейския съюз до Турция, дори и да е след 20 години, е един обещаващ залог от взаимен интерес: от една страна, това ще позволи укрепването на националния консенсус за светския характер на турската държава, от друга - в разбунения свят, в който живеем след 11 септември, това сигурно ще допринесе за по-доброто приемане на Европа от мюсюлманските страни, обезсилвайки погрешната, опасна и толкова разпространена идея за “войната на цивилизациите”.
   По отношение на останалите случаи - Норвегия, Швейцария и Исландия - добре известно е, че политическият избор на един народ е функция от неговата история, от представата му за настояще и бъдеще, които в даден момент желае. Този избор е отражение на свободно, демократично и суверенно решение, което зачита колективната воля и затова заслужава нашето уважение. Аз лично бих искал един ден да ги видя част от Европейския съюз, продължаващи да изпълняват незаменимата си роля в лоното на тази общност от държави и народи. Бих искал да вярвам също, че ако обединим усилията си, ще съумеем да очертаем една линия на равновесие, която да създаде условия, при които нашите днешни младежи да бъдат утрешните граждани на света, горди с Европа, на която принадлежат, решени да бранят универсалните ценности на мира, справедливостта и на човешките права - сърцевината на нашата идентичност.

Интервю на
Валентин Костов

горе