 |
|
| АРТ |
стр.46, бр.6, година X, 2003г. |
|
|
ХУДОЖНИЦИ ПРАВЯТ ХВЪРЧИЛА |
|
|
ДОЧКА КИСЬОВА-ГОГОВА
|
Стремежът да се децентрализира художественият живот у нас датира отдавна, но винаги като магнит София и нейният център привличат творците и са предпочитано място за представянето им. Симпозиум “Послания” за направа и демонстрация на пластики-хвърчила се опитва да разчупи този стереотип. Симпозиумът се проведе между 17 и 24 септември т. г. в продължение на три дни в София, в кв. “Обеля I”, на откритото пространство между комплексите “Надежда” и “Обеля” (до последната спирка на метрото).
Организатори на тази проява са Министерството на културата, Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства, Столичната община, община “Връбница”. Благодарение на тях беше реализирана една чудесна идея на художника Любен Костов, майстор на въздушните пластики, представил страната ни на фестивала на българското изкуство “Европалия” в Брюксел миналата година.
Въздушното пространство обединява целия свят. Затова бяха избрани хвърчила като изразни средства, с които по нетрадиционен начин художниците да изпратят своите послания до хората. И тъй като творците не са безразлични към световните проблеми и в частност към един такъв въпрос, какъвто е приемането ни в Европейския съюз, вниманието на обществеността бе насочено към това: как този процес би се отразил на благосъстоянието и културното издигане на един изоставен квартал “Обеля”.
Във века на компютрите по един символичен начин, чрез полета на хвърчилата се хвърля поглед напред към бъдещето, когато изкуството и културата ще изграждат атмосфера на толерантност и сътрудничество в един мечтан свят.
Най-ранни сведения за хвърчилата се откриват в древните китайски ръкописи. Те са техните първи майстори, а самите произведения са символизирали свръхестествените сили. Хвърчилата са представлявали птици, риби, пеперуди, бръмбари, човешки фигури, боядисвали са ги с най-различни цветове. В редица местности на Китай все още се пазят обичаите на масово пускане на хвърчила в деветия ден на деветия месец. Тази традиция е пренесена по-късно в Япония, Корея и Малайските острови.
За първите практически приложения на хвърчилата в Европа има интересни сведения. През IХ в. византийците издигнали с помощта на хвърчило един войник, който хвърлял от въздуха запалителни вещества в неприятелския стан. Историята разказва как през 906 г. киевският княз Олег си послужил с хвърчило при завземането на Цариград: над главите на неприятеля се появили “книжни коне и хора, въоръжени и позлатени”. През 1066 г. в Англия хвърчилата били използвани за военна сигнализация от Вилхелм Завоевателя. За съжаление за конструктивните и летателните качества на тези древни европейски произведения не са запазени данни.
Хвърчилото винаги е символизирало не само своеобразието и оригиналността на художника, но и полета на духа му. Симпозиум “Послания” е един необичаен първи опит на група от най-авангардните ни и инакомислещи творци Любен Костов, Димитър Грозданов, Свилен Стефанов, Моника Попова и Пенка Минчева да накарат изкуството да лети. С форма, цвят, украса, текст и рисунки. За всеки от тях направата и демонстрацията на хвърчила са свързани с нови, неочаквани изживявания, различни от създаването на всяка друга творба. Още повече че за първи път се докосват до подобен акт на творчество.
За Любен Костов пускането на хвърчила е вид освобождение, изключително удоволствие и преживяване. В тази работа той вплита частица от любовта към жената неслучайно рисува очи и устни на жълт фон. Съобразено с принципите на аеродинамиката, неговото хвърчило е с внушителни размери 2 х 4.5 х 0.7 м, и се издига величествено във въздуха.
За Димитър Грозданов направата на хвърчило е свързана не само с идеята за Икар, но и с едно връщане към детството. С издутите от вятъра поли на съученичките му, които са наподобявали тези творения.
Със своето произведение Свилен Стефанов набляга на концептуалния елемент. Това е работа инсталация, пронизана от текста “Трябва ли изкуството да лети?”. Създадена от различни по размер използвани пощенски пликове, творбата му е плод и на усилията на Ралица Стефанова, която участва в създаването й със свои рисунки.
Хвърчилото на Моника Попова е ефектно, в бонбонен розов цвят и форма на кюлоти. Авторката гледа на него откъм забавната и смешна страна. “Бабините гащи”, свалени сякаш от простора, се ветреят във въздуха в опита си да литнат високо в небето, като събуждат усмивката на всеки, който ги види.
Чрез хвърчилото си във форма на стилизирана птица Пенка Минчева реализира неосъществената си мечта от дете да стигне небето.
Изложбата, организирана в зала “Средец” на Министерство на културата, открита на 27 октомври 2003 г., показа творби на художниците от симпозиума, както и документален материал, включен в CD-ROM-диска, дело на Любен Костов.
Проектът “Послания” със своята оригиналност може да се определи и като “ексцентрична приумица за завръщане към свободата на детството” с амбиция да насочи погледите на хората към културата.
|
|
| горе |
|
|
|
|
