 |
|
| АРТ |
стр.38, бр.6, година X, 2003г. |
|
|
БЪЛГАРСКИ ОПЕРНИ ЗВЕЗДИ НА ВИЕНСКИЯ НЕБОСКЛОН 1900-2000 Г. |
|
|
ХРИСТО НОНОВ
МАРИН БОНЧЕВ
|
Люба Велич |
Стефан Еленков като
Иван Ховански (“Хованщина”, Мусоргски) |
Сопраното с най-
продължителното присъствие в Щатсопера-
Ана Томова-Синтова |
Мецосопраното Александрина
Милчева в ролята на
Иродиада от операта “Саломе”
на Рихард Щраус |
Николай Гяуров
|
Никола Николов
|
Никола Гюзеле
|
Няколко десетки са прочутите оперни сцени, станали място на незабравими вечери, на които по правило се е изявявал световният оперен елит. В средите на този елит със закъснение от около сто и петдесет години се появяват и българските оперни певци. Това става още от началото на миналия век, когато имената им се появяват в афишите и страниците на вестниците. От този миг до наши дни няма големи оперни прояви без българско участие.
Най-престижните сред прочутите сцени са едва десетина, но те са се наложили най-убедително на оперния небосклон. Те са не само място на блестящи изяви, но също така места-центрове, диктуващи развитието на композитори, певци, диригенти, режисьори и художници. Един от тези центрове, мечта за хиляди оперни творци, е Виенската щатсопера. Тук, на нейната сцена значително място заемат и българските оперни звезди, донесли слава не само за себе си, но и за българската оперна култура и школа, нареждайки я сред най-достойните в световния елит.
Когато говорим за проявите на българските оперни звезди на виенската сцена, не можем да не започнем от пионерите. Това бяха първите, които със своя талант привлякоха вниманието на любителите на операта във Виена и не след дълго станаха техни любимци. Двадесет години пее на сцената прочутият ни тенор Тодор Мазаров, открит от големия диригент Бруно Валтер. Името му става синоним на певец и артист с голямо сърце, който до края на живота си отдава целия си талант, за да остане завинаги в този град.
Следват го сопраното Люба Величкова, влязла в историята на операта с името Велич, и басът Любомир Панчев, изоставил попрището на икономист, за да се превърне в една от легендите на Щатсопера. На меломаните става известен като артист и певец, сътворил на сцената роли в 5000 представления, и декориран с името “Царя на малките роли”.
Люба Величкова-Вeлич е може би най-темпераментната оперна изпълнителка, която според думите на някои виенски критици притежава “истински сексуален тембър и страст”. Големият познавач на операта, Марсел Прави, наречен подобаващо “Папа на операта”, нарежда нейното име като изпълнителка на ролята на Тоска в първата тройка на двадесетия век заедно с Мария Йерица и Мария Калас. Твърде малко по обем е участието на друга прочута българка Илка Попова, пяла на прочутата сцена изключително успешно в ролята на Кармен. Поради стълкновение с Гестапо по-късно тя е принудена да напусне австрийската земя за голямо съжаление на виенските оперни ценители.
Войната прекъсва проявите на редица българи, но след края й те отново са в центъра на оперния живот. На сцената на Виенската опера изгрява ново име, станало синоним на красота и съвършенство Борис Христов. Броят на изявите му е твърде малък, но музикалният свят винаги ще го помни. И ще съжалява, че той подари толкова малко от своето изкуство на виенчани.
Интересен и занимателен е фактът, че другият ни прочут певец и артист Николай Гяуров, направил своя дебют във Виена 5 години преди Борис Христов (1957), също така започва виенската си кариера в ролята на Рамфис. Подобен дебют правят по-късно и Рафаел Арие, и Никола Гюзелев. Всъщност може да се каже, че ролята на египетския върховен жрец от операта “Аида” на Верди е нещо като тест за по-късните им прояви в прочутите роли на Борис Годунов и Филип II. От групата на българските баси единствен Николай Гяуров ще отдаде на виенската публика почти половин век присъствие, защитавайки името си на първи бас на планетата.
Сред изявите на българските баси е нужно да се отбележат и имената на Стефан Еленков и Димитър Петков. Тези двамата, както и изброените по-горе, са станали синоним на сценично и певческо присъствие, особено що се отнася за руския репертоар.
От началото на 60-те години на ХХ в. на прочутата сцена застава Маргарита Лилова, създала редица великолепни и запомнящи се образи на Амнерис, Азучена, мисис Куикли и много други. След завършване на оперната си кариера тя посвещава времето и уменията си за обучение на млади оперни певци.
Изгрява и времето за изяви на тенора Димитър Узунов, превърнал се в истински любимец на виенчани със своя талант, красота на гласа и сценичен чар. И той, както и другият ни прочут тенор Никола Николов, приковава вниманието на оперните познавачи, водейки благородна борба с редица прочути тенори по това време Франко Корелли, Джузеппе ди Стефано и Марио дел Монако.
Последователно на сцената във Виена се явяват четири сопрани, станали по-късно прочути по световните сцени: Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Галина Савова и Анна Томова-Синтова. От тях най-продължително е присъствието на последната, но всички са оставили спомен за голямото си майсторство сценично и вокално. По повод на Райна Кабаиванска и нейната Тоска, Марсел Прави доуточнява класацията си от по-старо време, подреждайки изпълнителките на тази роля през ХХ в., добавяйки към триото Йерица, Велич и Калас и това на Райна Кабаиванска.
Забележително е присъствието на Александрина Милчева, изявявала се на прочутата сцена около десетина години, но този период е бил достатъчен, за да покаже своите отлични качества на изпълнителка на ролите на Кармен, Азучена, Сесто от операта “Милосърдието на Тит” на Моцарт, Марина от “Борис Годунов” и други.
От най-младите артисти трябва да се споменат няколко имена: Веселина Кацарова, направила главозамайваща кариера в колоратурния мецосопранов репертоар, търсен и високо оценяван по световните сцени. Нели Божкова е другото име, чиито роли на сцената публиката високо цени ролята на Азучена (“Трубадур”) и други.
За наше голямо щастие още десетки български имена, направили голяма кариера по световните сцени, са пели по различно време и за различни периоди от певческия си живот на виенската сцена. Самото изброяване е един възторжен преглед на постиженията на нашите певци: Катя Георгиева, Адриана Стаменова-Порта, Ана Алексиева, братята Венко и Спас Венкови, Стоян Попов, Димитър Дамянов, Николай Стоилов, Михаил Светлев, Борис Рубашкин, Мариана Паунова, Бойка Косева, Калуди Калудов, Мариана Тодорова-Мадер, Божидар Николов, Костадин Андреев, Емил Иванов, Стефка Евстатиева, Красимира Стоянова и други.
Голяма част от изброените имена са бъдещата певческа слава на България, които несъмнено ще доказват отново и отново нейното място на световните сцени.
Това място е твърдо заето от тях, защото по думите на директора на Щатсопера Йоан Холендер “Невъзможно е да си представим сцената на Виенската щатсопера без българските певци”.
|
|
| горе |
|
|
|
|
