 |
|
| ДОСИЕ |
стр.14, бр.5, година XX, 2013г. |
|
|
Вековната история на Бавария |
|
|
| |
|
Всичко, което Бавария днес представлява, е следствие на вековното развитие в различни сфери - култура, индустрия, образование и общество. Отвъд красивите замъци и гледки в историята на Бавария е залегнало чувството за дълг, чест и успешно управление на страната. Всичко това превръща провинцията в терито-рия с богата история, природни красоти и развита, работеща икономика.
Първите заселници по територията на днешна Бавария са келтите, а името на страната идва от племето байвари, които я населяват през 520-488 г. пр.н.е. Римляните завладяват региона в началото на новата ера и разделят южната част на Бавария на Реция и Норик. Построяват високи стени, които имат функцията на граница и служат за отбрана от честите нападения на племето теутонеси. Процъфтяващите римски колонии се разширяват на юг до Аугсбург, Кемптен, Регенсбург и Пасау. През V в. германците побеждават римляните и впоследствие се сливат с местните келти и римляни. През VII-VIII в. Бавария е покръстена от ирландски и шотландски монаси, а през 962 г. става част от Свещената римска империя. По това време Бавария е постоянно опустошавана от унгарците. Една от най-големите битки е през 907 г. при Презбург, днешна Братислава, когато унгарците разгромяват баварците. През 1180 г. император Фредерик I Барбароса дава Бавария на пфалцграф Ото фон Вителсбах. Това дава начало на управлението на Вителсбахската династия. Ото фон Вителсбах основава градовете Ландсхут, Щраубинг, Ландау и Изер. Синът му Ото II увеличава земите на империята основно чрез покупки на земя. До края на XIV в. различните клонове на династията разделят Бавария на няколко херцогства, което довежда до упадък. Управлението на страната и контролът над нейните основни финанси преминават в ръцете на Ландтагa, който съществува от началото на XIV в. Някои градове, които остават независими, започват да се развиват и просперират. По-късно гражданите
на Мюнхен се обявяват срещу херцозите, владетели на пфалцграфства.
През 1506 г. херцог Алберт IV Мъдрият от Бавария създава в Мюнхен "Принципите на основателя". Един от тях гласи, че цялата семейна собственост се наследява от първородния син, когато бащата почине. Десет години по-късно в Европа започва Реформацията и през 1517 г. Мартин Лутер поставя на вратата на дворцовата църква във Витенберг 95 тезиса, които се отнасят до вътрешната структура на църквата и са неприемливи за него. Един от тезисите е продажбата на привилегии. Веднага след това е обявен за човек извън закона и докато се укрива в замъка Вартбург, успява да преведе Библията от латински на немски, с което поставя основите на съвременния немски език. Алберт IV прави Мюнхен столица на херцогството си, а Уилям IV, синът му, обединява Бавария в едно херцогство през 1545 г. Година след това баварската политика се променя драстично заради съюзa с австрийските Хабсбурги, следвайки инструкциите на Реформацията в пфалцграфството. По време на управлението на Алберт V Бавария става официално Римокатолическа територия. По-голямата част от баварците са католици и до днес, за разлика от другите германци, които са протестанти.
В края на XVIII в. Бавария е член на първата и втората антифренска коалиция и затова е окупирана от Франция през 1796 г. и от Австрия през 1800 г. През следващата година Бавария става съюзник на Франция, което й позволява да увеличи територията си според договорa от Презбург и през 1805 г. достига територията, на която се простира и днес. Споразумението издига баварското херцогство до кралство. Година по-късно Свещената римска империя, чието ядро е Германия, се разпада. В политически план свободата на Бавария продължава да бъде ограничавана от Наполеон I до 1813 г. Тогава Бавария отхвърля властта му и две години по-късно преминава в Германската конфедерация и застава срещу Наполеон I. Този акт затвърждава териториалните и политически придобивки на Бавария и прави Германия третата най-голяма държава след Австрия и Прусия. На 26.05.1818 г. е въведена нова конституция и структура на парламента, който се състои от две камари. Правата на протестантите, които са главно в Централна и Северна Германия, са защитени от основния закон. През 1850 г. Максимилиан II сключва съюз със Саксония, Хановер и Вютенбург в стремеж да направи средно голяма държава в Германия. Германската конфедерация се разпуска през 1866 г. и на нейно място се създава Северногерманският съюз, ръководен от Прусия. Той съществува от 1867 г. до 1871 г. и е ръководен от Ото фон Бисмарк, обявен за канцлер. Благодарение на този съюз Прусия получава контрол върху 22 териториални държави в Северна и Южна Германия. През 1873 г. е подписано споразумението,
известно като "Съюзът на тримата императори" между Германия, Австрия и Русия. В него е вписано, че републиканството и социализмът са общи врагове, както и че трите сили обсъждат всички въпроси, свързани с външната политика. Първата национална държава в историята на Германия се нарича Германска империя. Нейното съществуване е в периода 1871 - 1945 г. "Deutsches Reich" е конституционното име на Германия до 1943 г. Първият кайзер е Вилхелм I и негов канцлер Ото фон Бисмарк.
След края на Първата световна война независимият социалист Курт Ейснер сваля от власт династията Вителсбах в нощта на 7 срещу 8 ноември 1918 г. и обявява Бавария за република. Крал Лудвиг III не се противопоставя на Ейснер и с това приключва управлението на една от най-старите династии в Европа. В края на Първата световна война избухва Ноемврийската революция, която води до премахването на конституционната монархия в Бавария и установяването на парламентарна република като форма на управление. В този момент се зараждат болшевишки лозунги и Социалдемократическата партия печели подкрепа. В края на 1918 г. е постигнато примирие и Германия предотвратява избухване на "Октомврийската революция" на територията си. През февруари 1919 г. Ейснер е убит. Във Ваймар е свикано събрание, което няколко месеца по-късно -на 31.07.1919 г., приема конституция, известна като Ваймарската. Тя влиза в сила на 11.08.1919 г. Година покъсно се случва неуспешен опит за преврат. Националсоциалистическа работническа партия на Адолф Хитлер е учредена в Мюнхен през 1920 г. с манифест от 25 точки, който изразява идеите на Хитлер. Когато през 1933 г. той идва на власт, построява първия концентрационен лагер в Дахау, близо до Мюнхен. Нюрнбергските срещи на щабът на националсоциалистите се провеждат ежегодно в продължение на пет години -от 1933 до 1938 г. След края на Втората световна война Бавария става част от американската окупационна зона. Според конституцията на Западна Германия от 1948 г. Бавария е част от Федералната република, но със
статут на свободна държава с демократични парламентарни институции. Гласоподавателите гласуват за депутати в Ландтагa, местния парламент, с петгодишен мандат. Ландстагът излъчва министър-председател и управляващ кабинет. От 1946 г. досега дoминираща партия в Бавария е Християнсоциалният съюз.
След Втората световна война правителството на Бавария развива индустрията динамично. Южната част на р. Дунав е известна като житница, а голяма част от страната е засята с различни зърнени култури. Земеделието е маханизирано, което увеличава добива. В алпийския район се развива производството на сирена и масло. В резултат на индустриализацията на страната Бавария става водеща сила в Германия. Индустриалният център на Бавария -Мюнхен е във фокуса на най-новите технологии и основен транспортен център. Фабриките там произвеждат оптично и електрическо оборудване, машини, моторни превозни средства, самолети и облекла. Нюрнберг, Ерланген и Фюрт формират втората индустриална зона на Бавария. Фюрт е специализиран в обработката на метали, Нюрнберг на електроенергия, техника и тежко оборудване. Високите технологии и електрическото инженерство са развити в Ерланген. Други продукти, произвеждани в Бавария, са електроника, химикали, текстил, играчки, бира, храни, фин порцелан и керамика.
Основният плавателен канал е р. Майн, особено в района на град Бамберг. В Бавария железопътната инфраструктура е отлично развита. Основните летища са в градовете Мюнхен и Нюрнберг. Туризмът е развит, като водещ за страната е районът на баварските Алпи, защитени със закон като Национален парк "Баварската гора" и Национален парк "Берктесгаден". Един от световноизвестните планински курорти се намира до град Гармиш-Партенкирхен в подножието на Цугшпитце. Северната част на Бавария е известна като Франкска Швейцария, характеризирана от речни ями, пещери и средновековни замъци.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
