 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.5, бр.5, година XX, 2013г. |
|
|
Ключът към успеха |
|
|
| Интервю на Невена Драгостинова с д-р Митко Василев, Главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) и Представител на Бавария в България, за списание "Европа 2001" |
|
Д-р Митко Василев e Главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) от създаването й през 2004 г. Преди това д-р Василев е оглавявал организациите-предшественички на ГБИТК: от март 1993 г. - Представителството на германската икономика, а от март 1995 г. - Деловия клуб на германската икономика в България. ГБИТК е учредена на 9 март 2004 г. на базата на двустранно споразумение между правителствата на Федерална Република Германия и Република България. Днес със своите над 470 фирми-членки тя е най-голямата двустранна търговска камара в България. От 2003 г. д-р Митко Василев е Представител на Бавария в България.
-Германия е съставена от 16 федерални провинции. Защо точно Бавария има представителство в България? -Стратегията на Бавария е да открива представителства в различни страни, да достига до нови пазари. В момента представителствата в цял свят са 25. Чест и гордост е, че през 2003 г. Баварското държавно министерство на икономиката, инфраструктурата, транспорта и технологиите взе решение да открие представителство в България. Ще спомена само някои от другите страни с представителства, за да забележите колко огромна е разликата в мащабите: САЩ, Русия, Канада, Китай, Бразилия, Мексико. В последните години представителства се откриха и в Южна Африка. По отношение на Източна Европа и на по-малки държави винаги се подхожда по-внимателно. Но ето, че България е част от тази мрежа вече 10 години. Благодаря на нашите партньори от Баварското държавно министерство на икономиката за доверието!
-Обменят ли баварските представителства помежду си натрупания опит?
-Споделям опита с другите колеги-представители при редовните ни срещи в Бавария. Опознаваме се и всеки разказва за минали и бъдещи проекти в съответната страна. Заедно посещаваме камари, министерства, фирми и други институции в Бавария с цел трансфер на ноу-хау.
В България осъществяваме доста новаторски идеи, които се възприеха и в други страни. Пример за това е Наградата на Баварското представителство, която ние учредихме преди няколко години. Призът се връчва в две категории: баварска фирма с успешна дейност в България и българска фирма с интензивни контакти в Бавария.
-Какви бяха най-смелите Ви мечти през 2003 г., когато се основа Представителството на Бавария? Сбъднаха ли се?
-Не знаехме дали ще имаме сили. Не съм си представял, че и след 10 години ще бъдем част от това голямо семейство. Словения например от години се бори за представителство, но все още без успех. България също е малък пазар, но фактът, че ни гласуваха доверие е показателен. С основаването на представителството в София дойдоха проектите, задачите и ние израснахме с тях. Постигаме всяка цел, която си набелязваме.
-Защо Бавария е важна за България в икономическо отношение?
-В началото на миналия век един германски професор изследваше общите исторически корени на Бавария и България. Научните хипотези говорят за взаимовръзки от далечни времена.
От днешна гледна точка Бавария е още един широко отворен за България пазар, който предлага още повече шансове след приемането ни в Европейския съюз (ЕС). Баварски фирми имат възможност да работят с една икономика, отворена към света, и да увеличават своето присъствие на други пазари. Българският пазар е динамичен и е в рамките на ЕС, което го прави интересен. Той е и врата между Европа и Азия. Не сме големи, но сме ориентирани към Германия, познаваме баварските си партньори.
Бавария отдавна варира между втора и трета позиция по отношение на търговията с Германия в сравнение с останалите 15 федерални провинции. Преди години дори беше достигнат дял от 25% в общата търговия между България и Германия. За някои периоди българският износ към Бавария превишава вноса, което като цяло при търговията с Германия е по-скоро изключение. Тенденцията е търговският обмен с Бавария да е стабилен или леко да нараства.
-Кой е най-яркият Ви спомен от последните 10 години, в които съществува Представителството на Бавария?
-Някои събитията са свързани с политическо посещение, придружено от икономическа делегация. Политическите представители определят рамката за отношенията между Бавария и България, а бизнесмените на своя бизнес език я изпълват или пък променят контурите й благодарение на практическия си опит. Знаковите визити са няколко: например посещението на бившия министър на икономиката на Бавария Ервин Хубер, който през 2007 г. присъства на откриването на Бизнес парк "София". Следващият министър -Емилия Мюлер - през 2008 г. също доведе бизнесмени с интерес към българския пазар. Визитата съвпадна с националния празник на Германия 3-и октомври. В рамките на организираната по този повод Баварска вечер българските предприемачи успяха не само да създадат полезни контакти с германски партньори, но и да се докоснат до една колоритна култура: музика, занаяти, изобразително изкуство.
През юни 2013 г. във връзка с юбилея на Баварското представителство посрещнахме Катя Хесел в качеството й на държавен секретар на Баварското министерство на икономиката, инфраструктурата, транспорта и технологиите до октомври 2013 г. Тя бе съпровождана от 20-членна баварска бизнес делегация. Независимо от наводненията в Германия, които забавиха нейното пристигане, и турбулентната политическа ситуация в България, усърдно подготвените от нас бизнес срещи се състояха и бяха полезни и за двете страни.
-Какво Ви сподели Катя Хесел?
-Положително изненадана беше от възможностите за бизнес в България. Явно някои немски предприемачи имат неясна представа за шансовете, за пазарните ниши, които предлага Източна Европа. В рамките само на три часа баварските фирми проведоха общо сто индивидуални бизнес срещи с представители на български компании: рекорд за такъв тип икономически форум! Няколко седмици по-късно дойде признание за добрата организация от високо ниво: Катя Хесел ни изпрати благодарствено писмо - баварските фирми бяха споделили с нея възхитата си от професионалното отношение от наша страна към делегацията, от бизнес потенциала на България, от екипа на камарата. Разбира се, някои германски фирми все още просто проучват пазара, не се стига веднага до сделка с български бизнесмени. Сред темите на политическите срещи в българските министерства бяха: мерките за съживяване на средното съсловие, търговските взаимоотношения, дуалното професионално обучение, което е много добре развито в Германия и конкретно в Бавария. Своеобразен връх на посещението беше визитата при Президента на България Росен Плевнелиев.
-Какво германските бизнесмени не знаят за България?
-Със сигурност има какво да научат. България е в периферията на ЕС. Често на географската карта чужденците отличават обозначението на столицата ни и не знаят, че освен София България има и други интересни кътчета с добре развито производство, с обучени кадри. Не знаят за положителната нагласа на българския бизнесмен спрямо всичко немско. Не знаят, че марката Made in Germany и в България е отлично позната заради своето качество и немските традиции. Не знаят, че българите могат да вършат добра работа, стига да си струва. Българинът може да бъде лоялен партньор. Затова винаги препоръчвам на германските бизнесмени преди да инвестират в страната ни да дойдат на място и да опознаят манталитета на хората, да се информират относно рамковите условия и ресурсите.
-Как трябва да се подготви българският предприемач, за да има успех в Германия?
-В обратната посока -от България към Германия -събирането на всякакъв вид информация също е много важно. От полза е да се срещнеш със свои колеги от конкретния бранш, които имат допир с Германия, да опознаеш и да заработиш с германските институции. Защото Германия, в частност Бавария, е много добре структурирана. Във всяка област можеш да получиш подкрепа. Трябва само да знаеш на коя врата да почукаш и какво точно да поискаш. Българските фирми трябва да преодолеят някои страхове, основани на това, че пазарът и обемът на производството ни са по-стеснени в икономическо отношение. Бавария е средище на много чуждестранни фирми, организации и институции. Защо и българските предприемачи да не пробият? Нужни са целенасочени усилия.
-Можете ли да опишете с няколко думи типичния баварец?
-Човек, стъпил здраво на земята, който знае какво иска и как да го постига с цената на много усилия.
-А какъв е образът на българина?
-Ние се виждаме по един начин, а през очите на чуждестранните предприемачи сме други. Времената се променят, в голямото глобално село няма ясно очертани типажи, които категорично да се причисляват към една или друга нация. Трудно е да се правят обобщения.
Сигурно е, че и в България има успели хора -благодарение на далновидни бизнес стратегии, с цената на много труд, честен труд. Това означава, че българинът може. За съжаление България невинаги е представена в Германия оптимално. Говоря за т. нар. социална миграция: наши сънародници емигрират в чужбина найвече, за да се възползват от социалната система на страната. Говори се за черноработници по строителни обекти, за хора, готови да нарушават правилата. Наша обща задача е да представим истинския образ на трудолюбивия, гостоприемен и успяващ българин.
-Кои успешни германски модели имат шанс в България?
-Германия винаги помага на партньорите си, стига те да знаят какво искат да постигнат. Един отличен пример е системата за дуалното професионално обучение. В Германия много се набляга върху практическата подготовка. Можем да въведем в България положителните елементи на тази система. Това би помогнало както за намаляването на младежката безработица, така и за намаляването на миграцията от България към Германия конкретно. Моделът е намерил приложение в много страни. Не става дума за попиване на всичко, не става дума за преобръщане на цялото ни законодателство, а за обогатяване на българския образователен модел с положителните елементи от немския опит. В Бавария младежката безработица клони към 2%, а като цяло безработицата е една от най-ниските в Германия. Това е показателно за предимствата на дуалното обучение. Освен това Германия е шампион по панаирно дело. Има какво да научим. В един момент България се беше фокусирала само върху т. нар. универсален панаир, какъвто беше Пловдивският, и позагърбваше специализираните изложения. А палитрата от специализирани изложения в Германия и по света е много богата. Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) представлява в България шест германски панаири, от които два са баварски: панаирните дружества в Мюнхен и Нюрнберг. Всяко германско панаирно дружество годишно организира между 25 и 30 специализирани изложения. Германските модели за насърчаване на икономиката, на малкия и средния бизнес си остават ненадминати. Преди години Германия стартира 400 програми за
насърчаване на средното съсловие, което е гръбнакът на немската икономика. Германският бизнесмен е социално отговорен, има отношение към въпросите за опазване на околната среда и е обществено ангажиран. Тези модели функционират в Германия. Не виждам пречки те да бъдат пренесени и в България.
-Баварското представителство съществува в рамките на Германо-Българската индустриално-търговска камара, чийто Главен управител сте Вие. Какви са предимствата на тази симбиоза?
-По-широката платформа, мрежата от контактите, която е изградила ГБИТК. Баварското представителство се ползва от това предимство. Повечето Баварски представителства по света са интегрирани в съответните германски външно-търговски камари. Радвам се, че и у нас моделът проработи.
-През 2013 г. ГБИТК отбелязва юбилея "20 години Германска икономика в България". С какво от постигнатото през последните две десетилетия сте горд?
-С екипа, с хората. Защото независимо от материалните активи най-големият капитал, сърцето на всяка една организация е човешкият ресурс. Тук работят достойни специалисти, които допринасят за успехите на ГБИТК и на Баварското представителство. Това е най-голямото постижение. Този потенциал се развива непрекъснато.
-Кое е най-важното, което се промени в положителна посока в България по отношение на бизнес климата за тези 20 години?
-Сигурно има доста неща, които са се променили, но ние, като част от системата не ги забелязваме или пък смятаме, че се подразбират. За много кратък период от време преминахме от тотално социалистически ориентирана икономика към икономика, ориентирана към Европа. Почти 80% от търговията на България беше насочена към Съветския съюз и страните-членки на Съвета за икономическа взаимопомощ. В момента търговията на България само с Европа съставлява почти 60%. Извървяли сме пътя от една планова централизирана икономика към една пазарна икономика. Доказателство за това е фактът, че съществуват ГБИТК и Представителството на Бавария. На държавните институции им трябваше време да променят начина си на мислене. В началото на 90-те години икономическите служби към българските посолства в чужбина например, смятаха, че обслужването на държавни фирми е основната им задача. Сега, разбира се, ситуацията е променена. Частният бизнес също влиза в приоритетите на работата на търговските ни представителства зад граница.
Всяка година правим проучване на бизнес средата в България, посочват се не само положителните, но и негативните страни. За тяхното преодоляване се изисква време. В началото на прехода и под въздействието на емоциите, мислихме, че качеството на живот ще се подобри много бързо, че стандартът ни ще се изравни със западния така, както това постепенно се случва между Източна и Западна Германия. Пътят обаче се оказа дълъг и каменист. Тайната на успеха е ясна: много труд. Естествено, че има положителни промени, но ние сме нетърпеливи да виждаме и възприемаме успехите веднага.
И нека завърша с думите на Васил Левски: "Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме." Когато всички ние правим положителни неща, тогава и ситуацията в България ще се променя положително във времето.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
