 |
|
| Арт |
стр.44, бр.5, година XX, 2013г. |
|
|
Лудвиг Втори и Златният век на баварската култура |
|
|
| Огнян Стамболиев |
|
Управлението на Лудвиг Баварски днес се определя като Златен век за баварската култура и особено за музиката. Той построява замъци, дворци, но и театри и галерии. Основава Баварския Червен кръст, Мюнхенската политехника, Академията за изящни изкуства и Фонда за развитие на музикалната култура, който по-късно полага основите на прочутите Вагнерови тържества в Байройт в специално построения Вагнеров оперен театър.
Роден е на 25 август 1845 г. в Мюнхен. Наследява трона след смъртта на баща си Максимилиан Втори, когато е на осемнайсет години. Възпитан на село, във фа милния замък Хохеншвангау в обкръжението на майка си и неколцина слуги. Малкият Лудвиг расте като романтичен юноша, обожаващ музиката и поезията, при това напълно неподготвен за управлението на страната. Когато е представен за първи път в двора, всички присъстващи ахват. Младият крал е изключителен красавец, висок почти два метра, с дълги черни вълнисти коси и ясни сини очи. Баварците веднага го нарекли "Принцът от приказките".
Когато Лудвиг е на шестнайсет, в живота му се случва събитие, предопределящо съдбата му. На 2 февруари 1861 г. присъства на спектакъла "Лоенгрин" по операта на Рихард Вагнер. Тази музика го разтърсва. В нея вижда въплъщението на свои те романтични мечти. От този ден става страстен поклонник на Вагнер. Когато става крал, първата му заповед е Вагнер да бъде потърсен и поканен в Мюнхен. Сре щата им се състои на 4 май 1864 г. и се оказва решаваща за живота и на двамата. Същата вечер Вагнер пише до своя приятел, доктор Виле: "За съжаление, той (кра лят) е толкова блестящ, толкова благороден, толкова емоционален и изумителен и аз се боя, че неговият живот може да изчезне като ручей в пясъка в този жесток свят..."
Лудвиг става покровител на композитора, построява му разкошен дом, поема всичките му разходи и материални грижи. От този ден Вагнер може да се посвети изцяло на своето творчество, без да мисли за насъщния. Но думите в писмото му се оказват наистина пророчески...
Кралят основава музикално училище в Мюнхен и построява нов оперен театър, съобразен с постановките на Вагнеровите опери. Според него Мюнхен трябва да се превърне в музикална столица на Германия като "немска Виена". Но тук плановете му срещат съпротивата на баварското правителство и на жителите на Мюнхен. Причината е не само в огромната цена на проекта, но и в личността на Вагнер. В столицата на Бавария той не е желан и мнозина не приемат дружбата между кра ля и музиканта. Не толкова заради антисемитизма му, колкото заради неговите "карбонарски", революционни възгледи, така чужди и омразни в очите на баварски те граждани. Повече от година и половина Лудвиг Втори упорито се бори срещу съпротивата на местния парламент. Накрая е принуден да отстъпи и да помоли Рихард Вагнер да напусне Мюнхен. За него това е тежък момент и до края на живота си не прощава на мюнхенци. От този момент започва взаимното отчуждение на краля и парламента, което се усложнява с всеки изминал ден и има фатален край. Лудвиг намразил до такава степен Мюнхен, че дори решил да премести столицата на Бавария в Нюрнберг.
През 1866 г. Бавария се готви за война с Прусия, макар че кралят се опитва да я избегне. Дори е готов да се откаже от престола заради това. Не иска да се довери на своето правителство и тайно напуска Мюнхен, за да посети своя приятел Вагнер в Швейцария и да му поиска съвет. След два дни кралят се връща в Мюнхен, отказва се от абдикацията и обявява всеобща мобилизация. В тази война, продължила само три седмици, Бавария е напълно победена от Прусия и освен многобройните човешки жертви, понася огромни загуби - трябва да изплати на победителя репарации в размер на 154 млн. марки. На фона на тази национална катастрофа Лудвиг започва да осъществява романтичната мечта на живота си - строителството на серия замъци в баварските Алпи. Всъщност те са три, но докато е жив, завършва строежът само на един - замъка Линдерхоф.
През 1869 г. Лудвиг полага първия камък на замъка Нойшванщайн. Проектът е за средновековен замък с крепостни стени, кули, мостове и изглед към голям парк. Строителството продължава седемнайсет години. По ирония на съдбата в този романтичен замък Лудвиг Втори преживява най-голямото унижение в живота си.
Любимият му замък бил Линдерхоф, умаленото копие на Версай. През целия си живот Лудвиг копира своя идол - френския крал Луи XIV, и му подражава във всичко. Всички помещения в замъка са проектирани като точни копия на оригиналите във Версайския дворец. Предизвикателният разкош в стил рококо, изобилието от злато, кристал, фин порцелан и най-скъпи мебели, вази и различни предмети е наистина впечатляващо. Лудвиг колекционира майсенски порцелан, изделия от слонова кост, бижута, картини и други ценни вещи. Кристалният полилей със 108 свещи никога не е запален, заради страх от пожар. Белият роял, покрит със златни орнаменти и скъпоценни камъни, е поръчан и изработен специално за Вагнер, но музикантът никога не свири на него. Всъщност той никога не посещава Линдерхоф.
Кралят живее сам, изолиран от своите поданици и дори от двора. Разхожда се из парковете, слуша любимата си музика в изпълнение на специално поканени от него първокласни оркестри и оперни трупи. В една от пещерите край Мюнхен построява малък театър за тези концерти и спектакли. Все повече се отдалечава от държавните дела и проблеми и се затваря в своя романтичен свят на музика, поезия и мечти. През 1870 г. избухва Френско-пруската война. Според договора след войната с Прусия Бавария е задължена да воюва на нейна страна. След победата на Вилхелм Първи във Версай е сключен мирният договор с Франция и е обявено обединението на германските държави в Германската империя. На тържеството присъстват всички монарси от немските княжества и кралства. Отсъства единствено Лудвиг.
Огромното и скъпоструващо строителство на замъци, дворци, театри, галерии и представителни държавни сгради накърнява държавния бюджет, както и личното богатство на монарха. Всичко това струва 21 млн. марки, от които 5,5 млн. са от кралската хазна, а останалите 15,5 млн. от държавната. За двайсетина години Лудвиг стопява този резерв, трупан в продължение на 800 г. от неговите предшественици.
В резултат на успешен държавен преврат, ръководен от премиер-министъра Лутц, кралят е обявен за "неспособен да управлява" и отстранен от престола. Лутц организира изпращането му в изгнание в замъка Берг на езерото Щарнберг. Придворният лекар Фон Гуден е натоварен с трудната мисия да му съобщи, че според заключението на четирима специалисти-психиатри ще бъде изпратен в изолация за лечение. На 13 юни 1886 г. в 18 ч. Лудвиг, придружаван от своя лекар Фон Гуден, излиза за кратка разходка из парка. В последния момент докторът отпраща охраната. След няколко часа телата на двамата са открити във водите на езерото. Дали е убийство или самоубийство - не се знае и до днес - следствието не успява да излезе с окончателно заключение. И двамата са облечени с рединготи, цилиндри, и двамата носят чадър. Лудвиг е отличен плувец. Вероятността това да е нещастен случай е твърде нищожна. Според властите официалната версия е, че кралят е страдал от психическо заболяване, довело до този фатален край. След смъртта на Лудвиг на престола се възкачва неговият брат, умствено изостаналият принц Ото Баварски.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
