архив  arhive  |   |  за нас about us  |   |  за контакт contact  |   |  литарт litart  |   |  ателие atelier  |   |  фотоателие fotoatelier	| |    търсене

ЛИЧНОСТИ стр.53, бр.5, година XVIII, 2011г. Известните личности на Естония    ЛЕННАРТ МЕРИ (1929-2006)    Леннарт Мери е първият президент на Естония (1992-2001) след възстановяването на независимостта през 1991 г. Той е много уважаван и популярен в родината си. В международен план е известен със своята интелигентност, решителност и независим ум. Както у дома, така и в чужбина е възприеман като влиятелен и ефективен лидер.    Леннарт Мери е роден на 29 март 1929 г. в Талин в семейството на естонския дипломат и преводач на Шекспир Георг Мери. Поради професията на неговия баща семейството живее в чужбина. Младият Мери учи в девет училища и на четири различни езика.    Семейството на Леннарт Мери живее в Талин по времето, когато Естония е окупирана от Съветския съюз през 1940 г. През следващата година семейство Мери е депортирано в Сибир, като споделя съдбата на десетки хиляди естонци.    В крайна сметка семейство Мери успява да се върне в Естония, където Леннарт Мери завършва с отличие Факултета за история и езици на Университета в Тарту през 1953 г. Той започва работа като драматург в театър "Ванемуине" и по-късно продуцира радиошоута за естонските станции.    След едно пътешествие, предприето през 1958 г. в планината Тян Шан в Централна Азия и старите ислямски центрове в пустинята Каракум, Леннарт Мери пише първата си книга, която се приема добре от публиката. В продължение на четвърт век той изследва сам или организира експедиции до най-отдалечените региони на Съветския съюз. Мери е запленен от културите на малките етнически групи и историята на изследването и колонизирането на Сибир. Книгите и филмите за тези пътешествия са преведени на дузина езици. Филмът "Ветровете на Млечния път", заснет в сътрудничество с Финландия и Унгария, е забранен в Съветския съюз, но печели сребърен медал на Нюйоркския филмов фестивал през 1977 г.    Леннарт Мери става член на Естонския съюз на писателите през 1963 г. През 70-те години той е избран за почетен член на Финландското литературно общество. През 1986 г. Мери е удостоен с почетна докторска степен от Университета в Хелзинки.    Мери превежда творбите на Ремарк, Грийн, Веркор, Бул и Солженицин. По време на съветските кампании за русификация на литературните творби и филми преводите на Леннарт Мери в голяма степен допринасят за запазване на естонската национална идентичност. Той е първият естонец, който подема протеста срещу съветския план за добиване на фосфат в Естония, което е щяло да направи една трета от страната необитаема и изселена в чужбина.    В Естония опазването на околната среда скоро придобива формата на "Пеещата революция" (бел. ред. - период на национални промени в Прибалтика от 1987 до 1992 г. и на борба за възвръщане на държавната независимост), ръководена от интелектуалци. Речта на Леннарт Мери "Имат ли естонците надежда?" получава силен отклик в чужбина. Изместването на вниманието на Леннарт Мери от литературата към политическата дейност предшества тези политически събития. През 1988 г. той учредява неправителствения Естонски институт за подпомагане на културните връзки със Запада, както и за организиране на обмен за естонските студенти. Откриват се естонски културни мисии под егидата на Естонския институт в Копенхаген, Стокхолм, Лондон, Бон, Париж и Хелзинки. Те функционират като посолства и официално стават такива през м. август 1991 след възстановяване на дипломатическите отношения с Република Естония.    Леннарт Мери подписва правните актове за възстановяване на дипломатическите отношения в качеството си на министър на външните работи. Той е назначен на този пост на 12 април 1990 г. след провеждане на първите некомунистически избори. Преди това Мери и други автори вече са публикували сборник от документи, озаглавен "1940 в Естония" (1989). С това те се опитват да убедят просъветските членове на парламента, че окупацията и съветизацията на Естония се основават на Хитлеро-Сталинския пакт от 1939 г., който разделя Европа между двата тоталитарни режима. Като министър на външните работи Леннарт Мери назначава млади интелектуалци и установява стабилен и надежден комуникационен канал със Запада. Участва в конференциите за сигурност и сътрудничество в Копенхаген, Ню Йорк, Париж, Берлин и Москва и в учредителната конференция на Съвета на балтийските страни. Провежда няколко срещи с американски и европейски държавни глави и министри на външните работи и е първият гост от Източна Европа, който държи реч в седалището на НАТО в Брюксел.    След кратък период, през който е естонски посланик във Финландия (април 1992 - октомври 1992 г.), Леннарт Мери е избран за президент на Република Естония през октомври 1992 г. През септември 1996 г. той е избран за президент с втори мандат.    Заради своитe заслуги като политик Леннарт Мери получава признателност извън Естония. Toй е избран за Европеец на 1998 г. от международно жури, председателствано от бившия президент на Европейската комисия Жак Делор. Мери също така получава европейската награда "Куденхове-Калегри", Наградата за свобода от Либерал Интернешънъл, почетни докторски степени, както и медали от няколко страни. През 2001 г. е избран за член на Естонската академия на науките. В периода 2002-2003 г. Той е представителят на естонското правителство за Европейската конвенция. Леннарт Мери умира в Талин на 14 март 2006 г.    АРВО ПЯРТ (р. 1935)    Арво Пярт привлича многобройна публика по целия свят с красотата и балансираността на своя музикален стил. Той е най-забележителната и известна музикална фигура от естонски произход.    Арво Пярт е роден в Пайде на 11 септември 1935 г. и израства в Талин. Музикалното си образование започва в Талинското средно музикално училище през 1954 г. След това служи в армията като обоист и барабанчик във военния оркестър. През 1957 г. продължава образованието си в Талинската консерватория при проф. Хейно Елер.    Пярт започва работа като звукозаписен инженер в Естонското национално радио, пише музика за сцената и получава множество поръчки за филмова музика.    Печели първа награда на Конкурса за млади композитори за детска кантата “Нашата градина", както и за оратория "Напредъкът на света".    Пярт живее в СССР и има ограничен достъп до случващото се в съвременната западна музика. Въпреки тази изолация, в началото на 60-те години на XX в. Арво Пярт въвежда много нови методи за композиране. Неговата "Некрология" от 1960 г. е първата естонска композиция, в която се прилага серийната техника. Официалните критици на музиката на Пярт са на двете крайности, като някои творби са високо оценени, а други като "Кредо" от 1968 г. са забранени.    Музиката на Арво Пярт започва да се изпълнява на Запад и той, неговата съпруга Нора и двамата им синове емигрират през 1980 г. Първоначално се установяват във Виена. Година по-късно се преместват в Западен Берлин, където той живее до ден днешен. След като напуска Естония, Пярт се концентрира върху адаптирането на религиозни текстове към музиката. Широкомащабните творби включват "Страстите на Свети Йоан" (1982), "Et Deem" (1984-1986, преработен вариант 1993) и "Молитва" (1994). Творбите за хора SATB (сопрано, алт, тенор, бас) като "Magnificat" (1989) и "Блаженство" (1990) печелят популярност сред хоровете по цял свят.    Сред промоутърите му на Запад са ECM Records на Манфред Айхар, който издава първия звукозапис на музиката на Пярт извън Съветския блок, Hilliard Ensemble на Пол Хилие (по-късно наречен Theatre of Voices), които осъществяват премиерата на няколко от неговите вокални творби, и Нееме Ярви, с когото Арво Пярт споделя дългогодишно сътрудничество и който дирижира премиерата на "Кредо" в Талин през 1968г. Като допълнение към записването на tintinnabuli парчетата Ярви представя на обществеността по-ранните композиции на Пярт под формата на представления и звукозаписи.    Когато Арво Пярт е на 61 години, става член на Американската академия за хуманитарни науки и изкуство.    Музиката на Пярт звучи в над 50 филма, от "Малка моторетка" (1962) до "Обетованата земя" (2004). "Кантусът в памет на Бенджамин Бритън" е използван в "Любовниците от Пон Ньоф" на Лео Каракс (1991) и в "9/11 по Фаренхайт" на Майкъл Мур, който показва военните жертви от иракската инвазия. "Огледало в огледало" е включена във "Воля" ("Wit") на Майк Николс. Необикновеното у Пярт в качеството му на съвременен композитор е, че се прочува приживе.    На 11 септември 2010 г. се отбеляза седемдесет и петата годишнина на Арво Пярт. Като почит към композитора "Раквере Арво Пярт фестивалът 2010" се провежда в няколко естонски града. Рожденият ден на Арво Пярт е също така отпразнуван с концерти в много други държави.    ЯАН КРОСС (1920-2007)    Яан Кросс е най-известният и най-превежданият естонски писател. В продължение на много години той е най-силният кандидат на Естония за Нобелова награда за литература. Поезията и романите на Кросс са издавани на 20 езика. От творбите му са продадени повече от един милион копия по целия свят.    Яан Кросс е роден в Талин на 19 февруари 1920 г. През 1944 г. той завършва Юридическия факултет на университета в Тарту и работи там като преподавател по международно право през периода 1944 - 1946 г. Той е ревностен естонски патриот и е арестуван от германците през 1944 г., но за щастие оцелява. Две години по-късно Кросс е арестуван в Тарту от съветските власти и е изпратен в ГУЛаг. Яан Кросс прекарва близо осем години в трудови лагери и вътрешно изгнаничество в Сибир. През 1954 г. той се завръща в Естония, където се посвещава изцяло на писането. Преживяванията му го вдъхновяват да напише романа "Разкопки" през 1990 г. Също така с няколко кратки истории той обрисува живота в лагера. Най-известна от тях е "Алилуя!".    Кросс е известен и с историческите си романи. Най-превежданият му роман е "Императорски безумец" (1978 г.) - творба, която разказва историята на балтийско-немски благородник от XIX в., който се опитва да убеди руския цар да отмени крепостничеството, и е затворен в каземат като предател. Шведският преводач Иво Илисте разказва как след като получава първата си книга, написана от Кросс, чете в продължение на десет часа, без да спира. Не е можел да спре и е осъзнал, че "това трябва да бъде преведено!". Американският преводач Мерике Беечер-Лепасаар споделя същия опит с огромния роман за Балтазар Русов. Тя казва: "Той умее да опише дори току-що изпечен хляб по такъв жив начин, че да го помириша". В началото на писателския си път Яан Кросс е преведен на унгарски език и творбите му се посрещат изключително положително там. Неговият преводач Габор Берецки разказва как пиесите на Кросс са били изпълнявани в най-важните унгарски театри от водещи актьори и как Яан Кросс все още се възприема като един от най-добрите европейски автори. Литовският преводач на Кросс казва: "Той помогна на хората да оцелеят по време на съветския режим".    Освен че е плодовит писател, Яан Кросс е известен и като преводач. Той превежда най-вече стихове, включително творби на Шекспир и Брехт.    През 1995 г. германският президент Роман Херцог връчва Кръст "За изтъкнати заслуги" на Яан Кросс за неговия принос в развитието на връзките между Германия и Естония. Яан Крос е първият естонец, който получава тази награда след възстановяване на естонската независимост. През 1996 г. той получава Орден I степен на Националния герб.    На 87 години Яан Кросс умира в Талин на 27 декември 2007 г. Президентът Тоомас Хендрик Илвес обявява Кросс за закрилник и спасител на естонския език и култура. "Той е един от тези, които запазиха духа на хората жив и ни подготвиха да се възползваме от възможността и да възстановим независимостта на Естония", казва Т. Х. Илвес.    Книги, преведени на английски език:    "Императорски безумец", Treading Air, "Заминаването на професор Мартенс", "Конспирацията и други истории" .    НЕЕМЕ ЯРВИ (р. 1937)    Международно признат за изпълненията си с оркестрите в оперните зали по целия свят, Ярви е един от най-търсените съвременни диригенти. Нееме Ярви е роден на 7 юни 1937 г. в Талин, Естония. Той завършва Талинското музикално училище със специалност ударни инструменти и хорово дирижиране. След това продължава образованието си в Ленинградската консерватория (1955-1960), където се обучава в оперно и симфонично дирижиране под ръководството на Николай Рабинович и Евгени Мравински. Дебютът му като диригент е на 18-годишна възраст в Естония, а оперният му дебют е "Кармен" на Бизе в театър "Киров" в Ленинград. През 1963 г. Нееме Ярви става главен диригент на Естонския радио и телевизионен симфоничен оркестър и на Естонския театър в Талин. През периода 1963-1979 той е главен диригент на Естонския национален симфоничен оркестър. През 60-те години на XX век Нееме Ярви дирижира големи оркестри в Москва и други важни музикални центрове в бившия Съветски съюз, Източна Европа и Англия.    През 1971 г. за първи път печели наградата на международния конкурс за диригенти на Академия национал еди Санта Чечилия в Рим. След това отличие той получава покани да дирижира водещите оркестри и оперни състави на Великобритания, Швеция, Холандия, Германия, Аржентина, Канада и Япония, САЩ и СССР.    През януари 1980 г. Нееме Ярви и неговото семейство емигрират в САЩ и дебютира с Бостънския симфоничен оркестър, оркестъра на Филаделфия и Нюйоркската филхармония. По това време Нееме Ярви също така заема поста главен гост-диригент в английския Бирмингамски симфоничен оркестър (1981-1983 г.) и музикален директор на Кралския шотландски оркестър (1984-1988 г.), като понастоящем е негов лауреат-диригент.    От 1982 г. той е главен диригент на Симфоничния оркестър на Готенбърг в Швеция и по време на неговия мандат звукозаписващият профил и репутацията на оркестъра значително се подобряват. В Европа маестро Ярви работи редовно в Лондонския симфоничен оркестър, Кралския Концертгебау оркестър - Амстердам, Баварския радиосимфоничен оркестър, Щаатскапеле - Дрезден, Френския национален оркестър както и в Оркестъра на Париж. Той също така е основен гост-диригент на Японския филхармоничен оркестър в Токио.    От 1990 до 2005 г. Нееме Ярви е музикален директор на Детройтския симфоничен оркестър и понастоящем е негов почетен музикален директор.    Нееме Ярви е главен диригент на Резидентския оркестър - Хага, лауреат-диригент и артконсултант на Ню Джърси симфоничния оркестър, почетен музикален директор на Детройтския симфоничен оркестър, почетен главен диригент на Симфоничния оркестър на Готенбърг, първи главен гост-диригент на Японския филхармоничен оркестър и лауреат-диригент на Кралския шведски национален оркестър.    Маестро Ярви събира забележителен репертоар от записи, който включва в повече от 400 диска за лейбълите Deutsche Grammophon, Chandos, BIS, Orfeo, EMI и BMG, както и за независимия лейбъл на Детройтския симфоничен оркестър. Като допълнение към множеството опери той записва цели симфонични цикли на Вилхелм Стенхаммар и Хюго Алфвен, Нийлс Гаде и Карл Нийлсен, Сибелиус, Брамс и Франц Шмид, Мартину и Дворяк, естонските композитори Арво Пярт и Едуард Тубин, Глазунов, Прокофиев и Шостакович и много други. Нееме Ярви и Гьотеборгският симфоничен оркестър (GSO) получават наградата "Шведска Грами" за техния запис на "Аврора, музика от Далечния север" и тази награда отразява високия стандарт, постигнат от оркестъра под неговото дирижиране. Нееме Ярви получава много международни почести и награди.    АНУ ТАЛИ (р. 1972)    Съоснователката на Естонско-финландския симфоничен оркестър, световноизвестната Ану Тали е една от най-младите международно признати диригенти в света. Ану е родена на 18 юни 1972 г. Учи в Естонската музикална академия и в същото време допълва следването си в академията "Сибелиус" във Финландия при професора по дирижиране Йорма Панула. От 1998 до 2001г. практикува под ръководството на Иля Мусин и Леонид Кортшмар в Санктпетербургската консерватория.    Ану и нейната сестра-близначка Кадри основават Естонско-финландския симфоничен оркестър, който понастоящем се нарича Нордически симфоничен оркестър (NSO). Ану отговаря за музиката, а Кадри - за всички останали аспекти, свързани с оркестъра. Оркестърът, който е основан през 1997 г., се състои от 90 музиканти от Естония и Финландия, както и от Съединените щати, Русия и Великобритания. Събира се само четири пъти годишно в Естония, за да изпълнява музика, избрана от Ану.    Първият концерт на оркестъра се изнася както от финландски, така и от естонски музиканти. На него се изпълнява финландска и естонска музика за честване на 80-годишнината от независимостта на Финландия. На концерта звучат творбите "Картини от Калевала" и Симфония No 3 от Ян Сибелиус и сюита "Лебедов полет" от естонеца Вельо Тормис. Тематичните концертни сезони като "Музикалните столици на света" (1998/1999 г.), "Живот и смърт" (1999/2000 г.), "Симфония" (2000/2001 г.), "Музика Гранде" (2001/2002 г.), "Страст или страст" (2002/2003 г.) и "А ла Рус" (2003/2004 г.) жънат огромен успех и създават новаторския профил на оркестъра. Също така е важно да отбележим, че оркестърът се финансира изключително от приятели на NSO.    Нордическият симфоничен оркестър и неговата млада диригентка Ану Тали печелят вниманието на международните медийни канали. Телевизионните програми NHK (2005 г.) в Япония, ARTE (2007 г.; 2008 г.) и ARD (2005 г.) в Германия, Deutsche Welle (2007 г.), финландската YLE TV и Eстонската национална телевизия (2003г., 2005г.) създават документални филми за оркестъра. През октомври 2002 г. първият запис на NSO "Лебедов полет" (Finlandia/Warner Classics) излиза на музикалния пазар. На наградите Echo Klassic 2003 г. в Германия Ану Тали е удостоена със званието Млад артист на годината за музикални записи. През 2005 г. второ CD за Warner Classics "Действие. Страст. Илюзия" е номинирано за същата награда. На него се обръща специално внимание и в международната музикална преса. Ану Тали също така става носител на Културната награда на Естония през 2003 г. и Президентската награда на Естония през 2004 г. за своята работа, чрез която популяризира естонската музика по света. Ану записва естонска музика с Франкфуртския радиосимфоничен оркестър. Най-новото CD "Страта" (Ерки-Свен Тур: Симфония No 6 и двоен концерт "Ноесис") е пуснато на пазара под лейбъла на ECM през 2010 г.    Ану Тали има редовни участия с естонските оркестри и е била гост-диригент във Финландия, Швеция, Латвия, Словакия, Австрия, Германия, Русия, Япония и Съединените щати. Дирижирала е оркестри като Японския филхармоничен оркестър, Токийския филхармоничен оркестър, Страсбургския филхармоничен оркестър, Тиролския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Ню Джърси, Симфоничния оркестър на Нешвил, Националния оркестър на Лион, Мюнхенския камерен оркестър, Немския симфоничен оркестър - Берлин, както и Немската камерна филхармония. През лятото на 2006г. тя дебютира на Оперния фестивал в Савонлинна с новата продукция на “Кармен" и също така на фестивала в Залцбург с оркестъра Моцартеум.    Сезон 2011 г. на Нордическия симфоничен оркестър е наречен "Място на срещата: Талин". В рамките на "Талин - културна столица на Европa за 2011г." концертите, в които участват най-добрите музиканти на Талин, ще се състоят по целия свят.    АНДРЕС МЕТСПАЛУ (р. 1951)    Тази година директорът на естонския генетичен фонд (Eesti Geenivaramu) към Университета в град Тарту проф. Андрес Метспалу отбелязва 60-годишния си юбилей. Той е считан за един от щастливците, взели дейно участие в мащабното развитие на генетиката. Учи в Университета в Тарту и проявява жив интерес към биологията.    Със своя иновационен принос в областта на генните технологии и молекулярната диагностика като наука, университетско висше образование и приложение в материалното производство Андрес Метспалу принадлежи към групата на водещите научни умове не само в Естония, но и в широк диапазон на международните среди.    Професор Метспалу е учредител на Катедрата по молекулярна и клетъчна биология в Института към Тартуския университет, в който е обособена биобанка, представляваща собствен естонски генетичен фонд на университета. В сегашния си вид генетичният фонд има данните на над 50 000 донори на гени, като може би малко над 5% от тях са пълнолетни граждани на Естония. С това свое значимо богатство Естония става един от инициаторите в програмата за биобанки на Европейския съюз - EU ESFRI и член-учредител на биобанките в The Public Population Project in Genomics (P3G, Монреал, Канада)(бел. ред. - Обществен проект за геномика на населението - нетърговска организация, чиято цел е да насърчава сътрудничеството между изследователите в областта на геномиката на населението). Андрес Метспалу е сътрудник на научното списание "Клинична генетика" (Clinical Genetics). Той е член на научните съвети в Тартуския университет и в P3G, Монреал, Канада, както и на ръководния комитет на Европейския научен фонд и на Института по биотехнологии в Литва. Метспалу е експертен съветник в Министерството на науката - Научен съвет по клинично лечение в Естония и член на Европейския научен форум в Брюксел (Eesti Haridusministeeriumi TKN).    На проф. Метспалу се отрежда съществена роля за включване на дисциплината "геотехнология" в учебната програма на Тартуския университет и за развитието й в Естония. Освен "геотехнология" той включва и молекулярната диагностика в клиниката на университета, чийто основател е самият той. Повече от десетина години професорът ръководи Центъра за молекулярна диагностика. Наред с научната си дейност проф. Метспалу успешно е изпълнявал и все още изпълнява съществени организационни задачи около научната и практична дейност, при това не само в Естония, но и в международен мащаб. Под негово ръководство са защитени множество докторски дисертации на млади специалисти. Тартуският университет под ръководството на проф. Метспалу е включен в рамковата програма "Regpot" на ЕС с направление "генно проучване". Като учен Метспалу се стреми научните постижения да намерят в най-висока степен приложение в практическата дейност на човека.    Андрес Метспалу е член на управителното тяло на фирма "Asper Biotech", което му предоставя прекрасната възможност за незабавно патентоване постиженията на научната мисъл.    Превод от естонски Дора Янева-Медникарова    МАРИКА МИКЕЛСААР (р.1938)    Заслужилият професор в Института по микробиология на Университета в град Тарту Марика Микелсаар е действително професор в най-добрия смисъл на тази дума - от една страна, учен със забележителни постижения, и от друга - високо ценен преподавател, при това прекрасен администратор. Микелсаар никога не е била чисто кабинетен учен, мисълта й винаги е обсебена от амбицията научният труд да принесе конкретна полза на хората. В резултат нейните разработки намират широко приложение в инфекциозната диагностика и профилактика. И както тя казва: "Дори да си най-старателният учен, няма нищо по-глупаво от това да не си в състояние да кажеш или да дадеш нещо разумно на света!"    През 2007 г. Микелсаар получава наградата на Съюза на жените-изобретатели и новатори към Европейския съюз (EUWIIN - European Union Women Inventors and Innovators Network). Това е най-високото международно отличие, с което е утвърдено патентоването на млечно-киселата бактерия Lactobacillus fermentum ME-3. Това е единственият засега в целия свят двойно селекциониран биотип* под наслов "Lactobacillus fermentum ME-3 - биотип с антимикробно и антиоксидантно действие", над който работи колективът от учени Марика Микелсаар, Михкел Цилмер, Еп Сонгисеп, Тийу Куллисаар и Хейди Аннук. Този биотип се отличава с негативно въздействие върху микробите и благоприятно влияние върху човешкия организъм. Основното научно проучване потвърждава, че млечно-киселата бактерия намалява рисковете от стомашно-чревни инфекции, спомага за усвояването на необходимите полезни хранителни вещества от организма, повдига степента на имунна защита и предотвратява негативните изменения в кръвоносната система.    Лактобацилус ферментум МЕ-3 е на пазара в Естония, като влиза в състава на обикнати и ценени от хората млечни продукти - йогурт**, кефир, различни видове продукти с извара, наред с търговската марка на д-р Хелус.    МЕ-3 е патентован биотип и млечните продукти, в чийто състав е включен, днес се продават не само в Естония, но и в много други държави.    Марика Микелсаар е родена на 12 ноември 1938 г. Като възпитаничка на Университета в Тарту през 1969 г. става кандидат на медицинските науки, а през 1993 г. е вече с докторска степен. Десет години ръководи Института по микробиология в Тартуския университет. Под нейно ръководство са защитени десетки дисертации. В продължение на 45 години работи в университета, преподава на хиляди млади лекари и съставя учебник в две части и специализирани справочници. Марика Микелсаар е двукратен носител на Наградата за научно творчество на Естония през 1994 и 2002 г., а през 2004 г. е избрана за Жена на годината от Асоциацията на естонските жени-водещи личности. Отличена е с най-голямата награда на Естония за научна дейност - “Бяла звезда на Естонската република" - трета степен, както и с медалите на град Тарту и Тартуския университет. От началото на 2003 г. Микелсаар е почетен член на професорската колегия на Тартуския университет. За изключителни постижения в научната дейност Марика Микелсаар е избрана за президент на Световния съюз на учените по микробиология и екология SOMED (Society for Microbial Ecology and Disease).    Превод от естонски Дора Янева-Медникарова     *Probiotik (ест.) - биотип (биол.) - представители на един биологичен вид, без морфологични различия, които се отличават с някои особености в начина на съществуването си - б.пр. ** Йогурт - местен вид кисело мляко горе