 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.50, бр.5, година XVI, 2009г. |
|
|
Неповторимо своеобразие и удобство |
|
|
| |
|
НАЦИОНАЛНИТЕ НОСИИ ПРЕДСТАВЛЯВАТ БОГАТО ИСТОРИЧЕСКО И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, А ИЗУЧАВАНЕТО ИМ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ С ОБИЧАИТЕ, ОБРЕДИТЕ И ЖИЗНЕНОТО РАВНИЩЕ НА ВСЕКИ НАРОД. НАЦИОНАЛНИТЕ КОСТЮМИ НА КАЗАХИТЕ СЕ ОТЛИЧАВАТ С НЕПОВТОРИМО СВОЕОБРАЗИЕ НАВЯРНО И ПОРАДИ ФАКТА, ЧЕ КАЗАХСКИЯТ НАРОД ВИНАГИ Е ЖИВЯЛ В НЕПОСРЕДСТВЕНА БЛИЗОСТ С ПРИРОДАТА И E ВОДЕЛ НОМАДСКИ ЖИВОТ.
По същността си тези дрехи напомнят за облеклото на древните номади. Някои видове всекидневни дрехи са се появили още по времето на саките. Дрехите на казахите, които се загръщат наляво, напомнят облеклото на саките. Запазени са образци от кройките и моделите на номадските дрехи. Казахската носия е типичната за номадските народи.
Животновъдството открай време е осигурявало на хората суровини за изработване на облеклата. Широко използвана от казахите е животинската вълна - от камили, овце, кози, както и кожите от тези животни. От камилски кожи те шиели различни леки и топли шуби "купи". От камилска вълна плетели зимни дрехи. От гривата на камилите пресуквали нишки, а от изтъканото с тях платно шиели топли панталони. От овчите кожи изработвали шапани (халати), шуби, леки ботуши. Вълната се използвала за подплата между тъканите на дрехата, както и за плетива. От есенната вълна на овцете и козите се плетели и шиели шапки, правели се плъстени ботуши и валенки. Козята вълна била използвана за направата на тъкани и плетени шалове, чорапи, ръкавици и други топли и леки неща за обличане.
В казахските национални носии са запазени древни традиции, свързани с етнографски, исторически, икономически и социални особености. Основните части на костюма са:
- различни видове шапки;
- облекла, които се носят на плещите;
- дрехи, които се слагат на кръста;
- обувки.
Дрехите се делят още и на ежедневни и празнични в зависимост от особеностите при носенето им, както и на сезонни - зимни, летни, пролетно-есенни.
В зависимост от възрастовите и полови характеристики те са бебешки, детски, юношески, момински, булчински, за младоженеца, за момъка, за жените на средна възраст, за възрастните жени, облекла за най-възрастните.
При шиенето на дреха казахите се съобразявали с възрастта на човека. Дрехите за възрастни хора били широко скроени, с по-малко украса. Облеклата за момците и девойките били по-красиви и отговаряли на външността им. Премяната на младоженеца била островърха шапка, червен шапан (горна мъжка дреха, надиплена в кръста), ботуши на висок ток. А одеждите на шаманите и акините се отличавали със своеобразие и красота. За тях подбирали специални тъкани и материали.
Много от видовете и образците на древните носии не са оцелели до наши дни и са изгубени завинаги. Някои могат да се видят в етнографските музеи, в произведенията на художественото изкуство, на сцената или в някои къщи. Стремежът е да се събира богатото наследство на казахското приложно изкуство, за да може да бъде опазено и развивано.
ТЪМАК - МЪЖКАТА ЗИМНА ШАПКА
Кожената шапка тъмак се срещала из цял Казахстан и доскоро е била най-популярната зимна шапка, особено при животновъдите от по-възрастното поколение. Тъмакът е с невисоко, островърхо дъно и има два странични наушника и падаща свободно задна част. Шие се от кожа на лисица, барс, агне, корсак (вид лисица, която живее в сухите и безводни райони на север и запад от Тибетското плато), бялка и др. Тъмакът, ушит от такива кожи и подплатен с кадифе, изглеждал изключително разкошно и се ценял високо. Казахският народ се е отнасял много грижливо към тази шапка, окачвали я нависоко, за да не я настъпят.
ГОРНИ ЗИМНИ ДРЕХИ
Горните мъжки дрехи на казахите били шуби, ушити от плъстена камилска вълна - "купи", от овчи кожи, обшити отгоре с плат - "ишик" или от щавени кожи - "тон". Горната материя и кожата на шубата се избирали в зависимост от заможността на стопанина.
Има запазен интересен образец на горна мъжка дреха "ишик", предназначена за мъже на преклонна възраст. Дрехата е ушита от вълча кожа, подплатена е с черен сукнен плат и е с голяма обърната яка от овча кожа с кафяв оттенък.
МЪЖКИТЕ КОЖЕНИ БОТУШИ
Обувките на казахите, както на мъжете, така и на жените, са били предимно кожени ботуши, върху които се обували кожени галоши "кебис". За зимните мъжки ботуши "саптама" са характерни изключително широки кончове, които позволявали под тях да се обуват плъстени чорапи "байпак". Обувките на богатите се правели от скъпи видове кожа и се украсявали с цветен марокен, кадифе и разкошни бродерии.
ШАПАНЪТ
е най-носеният и задължителен елемент на мъжкото облекло. Той представлява широк халат с права кройка и дълги, широки ръкави. Шиели го от най-различни тъкани - и леки, и плътни, с всевъзможни цветове, като най-често го подплатявали с вълна.
Интересен е запазеният комплект празнична национална носия - мъжка шапка и халат (шапан) от Жамбулска област. Шапанът е от тъмносиньо кадифе с тънка подплата. Широката му яка и ръкавите са извезани с национален растителен орнамент със светлосини, кафяви и златни копринени конци; украсен е с дребни мъниста. Калпакът е висока мъжка шапка с конусообразен връх и широка, обърната и срязана периферия от същия плат, от какъвто е халатът.
БУЛЧИНСКИЯТ КОСТЮМ
Булчинският костюм е важно казахско национално тържествено облекло. Шапката саукеле, разкошната бродирана рокля от кадифе, изящният жакет привличат вниманието със своята красота, хармонията на украшенията и орнаментите.
Н. Жайлаубаева е направила реконструкция на традиционна булчинска премяна, използвайки кадифе, шифон, коприна, сърма, пера от бухал, халцедон, позлатено сребро, ръчна везба и вплитайки в изработката съвременни техники като машинен шев, отливки, филигран, щамповане.
В реконструирания костюм саукеле (шапката на булката) е украсена със златисти ресни. Предната й част е декорирана с ромбовидни пластинки и е инкрустирана с вграден халцедон. От двете страни на шапката има украшения за слепоочията - шекелик. Краищата на саукеле са обточени с кожа от норка и метални висулки.
Роклята е с дълги ръкави в червено, полите й са от кадифе в тъмночервено, бродирани със сърма. Около якичката има нишки със златисти пискюлчета. Горната част на роклята е бродирана с растителни мотиви. Бешпентът (жакетът) е с дълги ръкави с подплата и клинообразна долна част. Отпред ръкавите и долната му част са бродирани със сърма.
ЖЕНСКАТА НАЦИОНАЛНА НОСИЯ
Женските рокли се шиели от разнообразни, различни на цвят тъкани, но възрастните хора предпочитали бялото. Момичетата и младите жени до 30-годишна възраст носели пъстри или червени рокли. Украсата на роклята зависела от възрастта и състоятелността на нейната притежателка. Празничните момински рокли имали отпред в долния си край по два широки волана - единият се пришивал към края й, а другият - по-нагоре. Над роклята обличали дълъг елек по тялото, силно разкроен от талията надолу, с лека или топла подплата, който се закопчавал на кръста със сребърна тока - капсърма, от 2 части, по които имало ковани мотиви на лотос, месец със звезда, рога на овен, слънце и т. н.
|
|
| Министерство на културата и информацията на Република Казахстан |
|
| горе |
|
|
|
|
