 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.32, бр.5, година XVI, 2009г. |
|
|
СТРАНА НА КОНТРАСТИ |
|
|
Посланик ДЖОН ОРДУЕЙ, временно управляващ посолството на САЩ в София
AMBASSADOR (RET.) JOHN ORDWAY, CHARGE D’AFFAIRES, US EMBASSY SOFIA |
|
ПОЧТИ ПРЕЗ ДЕН ВИЖДАМ В ПРЕСАТА ПО НЕЩО ЗА КАЗАХСТАН. МОЖЕ БИ ОЗАГЛАВЕНО "АСТАНА, НОВАТА СТОЛИЦА НА КАЗАХСТАН", ИЛИ ПОНЯКОГА "АЛМАТЪ, СТАРАТА СТОЛИЦА НА КАЗАХСТАН". МОЖЕ БИ СТАТИЯТА Е ВЪВ ВРЪЗКА С ОГРОМНИТЕ НЕФТЕНИ ПОЛЕТА ИЛИ ПРЕДСТОЯЩОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА. В НЕЯ МОЖЕ ДА СТАВА ВЪПРОС ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ЕТНИЧЕСКОТО РАЗНООБРАЗИЕ ИЛИ РЕЛИГИОЗНАТА ТОЛЕРАНТНОСТ. НЕЗАВИСИМО ОТ ТЕМАТА ИЛИ ЗАГЛАВИЕТО, ВСЯКА НОВИНА ЗА КАЗАХСТАН ПРЕДИЗВИКВА У МЕН ПРИЛИВ ОТ СПОМЕНИ И ПРЕЖИВЯВАНИЯ, КОИТО ВИНАГИ ЩЕ ОСТАНАТ ЯСНИ И ЖИВИ В СЪЗНАНИЕТО МИ.
Kазахстан е страна на остри, дори груби контрасти. Това е огромна страна, на практика с размерите на Западна Европа, но с едва 15-милионно население. Страна на внушителни планински върхове, бързи, пълноводни реки и мощни водопади, глетчери и алпийски пасища. Страна на безкрайната степ с хълмист пейзаж и зелени пасища, простиращи се докъдето стига погледът. Страна така безводна, с напукана от суша земя, където почти нищо не вирее. Страна на жесток сибирски студ, където температурите редовно падат под -40°С. Страна, характерна и с екстремни летни горещини и температури, достигащи над +40°С. Това е страна, благословена (а според някои прокълната) с изобилни запаси от нефт и газ, както и буквално с всички видове полезни за човечеството изкопаеми от въглища до злато и от платина до уран. Тя е основен производител и износител на пшеница. Разположена е напряко на древния Път на коприната, там, където изток и запад, север и юг се пресичат по земя и въздух и свързват Европа, Азия и Близкия изток. Но планините и степите на Казахстан и огромните празни пространства само подчертават огромните разстояния от развитите пазари и инфраструктура, което допълнително се влошава от факта, че са заключени във вътрешността на страната.
Контрастите в Казахстан не се ограничават само с драматичното разнообразие на топографския пейзаж. Населението е също толкова разнообразно. Исторически тази земя е била населена от номади - предците на днешните казахи. Заедно с конете си и стадата добитък те прекосявали огромните пространства в търсене на вода и пасища за животните, на които разчитали за прехраната и живота си. Въпреки че много древни отличителни черти и традиции са оцелели, в днешен Казахстан няма номади. Повишаването на благосъстоянието и изискванията на съвременната икономика са привлекли много казахи към градските центрове и големите градове. Независимо че населението в провинцията продължава да е зависимо от селското стопанство, днес те не се скитат далеч от полята и селата, където са родени техните прародители.
Градовете на Казахстан се разрастват със страшна бързина. Отражението на глобалната икономическа криза в Централна Азия временно ограничи темповете на растеж. Аз имах късмета да прекарам половината от четиригодишния си мандат в Алматъ и другата половина в Астана. Според общоприетото схващане Алматъ е стар град, сгушен в подножието на извисяващата се планина Зайлийски Алатау със залесени с дървета булеварди и добре обособени квартали с паркове, ресторанти и кафенета. Да, това е така, но той претърпява огромна трансформация, видна най-вече в големите и безбожно скъпи вили, които американците биха нарекли "МакИмения" скупчени в квартали, пълзящи по склоновете на предпланината над града. Точно под тези богати квартали се намират бизнес паркове, търговски центрове и най-високият небостъргач в региона. Улиците гъмжат от коли по всяко време на денонощието, като час пик продължава до късно през нощта. Нощният живот е все така разнообразен и оживен, дори и след "заточението" на казината в отдалечени места. Алматъ предлага някои очарователни и неочаквани малки изненади на всеки ъгъл. Кварталът с ресторанти Уйгур наблизо до мястото, където живеех. Старите дървени къщи, построени първоначално от казаците, които първи са населявали града. Богато украсената православна катедрала на Светото Възнесение Господне, построена без използването на нито един пирон. Старото скромно мюсюлманско гробище недалеч от нашата резиденция. Добитъкът, който два пъти дневно минаваше покрай външната ни врата. А само на няколко километра от там се намират езера и поточета, поляни с диви цветя и усойни гори - идеални места за пикник или барбекю.
През август 2006 г. жена ми и аз натоварихме куфарите и кучето в колата и потеглихме на север. Пътувахме два дни и изминахме над 1200 км на път за новия ни дом в Астана, столица на Казахстан от 1998 г. Изместването на една столица отнема време и струва пари. Чуждите посолства постепенно се пренасяха в Астана, а ние, американците, далеч не бяхме от последните. Колкото и да ми беше приятно в Алматъ, бях доволен, че се местехме. Цялото правителство вече беше напълно установено в Астана и аз почти всяка седмица в продължение на две години постоянно летях дотам и обратно и вече добре познавах града. Първоначално основан през XIX в. от руските казаци, градът се преобразява поне няколко пъти и архитектурата му отразява всяка ключова ера от неговото развитие. Все още са останали няколко сгради от времето на търговците, живели там през XIX в., включително и тази на сегашното украинско посолство - най-старата сграда в града. Астана - малък и не особено значим провинциален областен център, чувствително се разраства по време на съветската ера. В стария град все още може да се видят "казармите", които били построени през 30-те години на миналия век, за да служат като общежития за работници. После, през 50-те години протича голяма трансформация. Никита Хрушчов стартира кампанията за усвояване на девствените земи на северните степи и трансформирането им в "житницата" на Казахстан. Заспалото градче Акмолинск е преименувано на Целиноград (Град на девствените земи). Бързо се изграждат жилищни блокове, административни сгради и жп инфраструктура. Тези сгради все още могат да се видят в по-старите части на Астана - понякога прикрити зад луксозни фасади, прикрепени към тях много по-късно. Населението на града също нараства с бързи темпове и става много по-разнородно, тъй като съветските власти започват да наемат руснаци, украинци, германци и хора от много други националности, които да попълнят новосъздаващите се работни места. Но най-съществената трансформация е резултат на решението от 1994 г. да бъде преместена столицата на страната тук и градът да бъде преименуван на "Астана" - в превод от казахски това означава "столица". Оттогава населението прогресивно расте и армии от работници безспирно строят правителствени сгради, офиси, апартаменти и къщи. Градът се разраства и по отсрещния бряг на реката Ишим, която сега разделя столицата на стара и нова част. Новият град до голяма степен се простира по протежението на една дълга централна ос или пешеходна зона, малко напомняща на Капитолийския мол във Вашингтон. В средата има впечатляваща кула, наречена Байтерек, която е не само символ на града, но и предлага неповторима гледка от птичи поглед към града и заобикалящите го степи, простиращи се отвъд хоризонта.
Споменах ли, че става доста студено в Астана? Всъщност градът се конкурира за титлата "Най-студена столица на света" единствено с Уланбатор и Отава. Най-ниската температура, която някога съм усетил, беше в Астана през един мразовит януарски ден, когато термометърът отчиташе -43 градуса по Целзий. В града се строят ледени селища със стени, къщи и статуи, изградени от "ледени тухли". Ледените пързалки на открито, включително и край Байтерек, са изключително популярни, както и карането на ски по заледената река. Пролетта рано или късно идва, но зимата понякога се задържа повечко - имам снимки на двора, затрупан от метър току-що навалял сняг в средата на април. Летата обаче са топли и приятни. Парковете и площадите се изпълват с изобилие от разноцветни цветя. Пазарите преливат от домати, краставици и други местни плодове и зеленчуци. Струва си да се отбележи също, че Астана, подобно на Чикаго, е доста ветровит. И въпреки че вятърът може да бъде смразяващ и болезнен в студените зимни дни, той е основният фактор, който допринася за кристално чистия въздух, на който се наслаждават жителите на Астана. В Алматъ ветровете издухват замърсения въздух към планините, където той се задържа над града и в много от дните закрива гледката. И въпреки че в Астана, както и в Алматъ, използват въглища за генерирането на електро- и топлоенергия, вятърът там бързо изнася замърсения въздух извън града и по този начин осигурява ясно небе през повечето дни.
Днес, почти двайсет години след разпада на Съветския съюз, Казахстан все още се намира в процес на дълъг, но, вярвам, успешен преход към една модерна държава. Промяната на икономическата система и на манталитета на хората е предизвикателство, но тя може и ще бъде постигната. За съжаление белезите от комунистическото минало също са част от пейзажа. Виждат се в Семипалатинск, където стоях на мястото, на което Съветският съюз за първи път тества ядрено оръжие и радиацията все още продължава да представлява опасност. Забелязват се и в Аралско море, което е първокласен пример за екологична катастрофа в огромните участъци, където е видимо отдръпването на морето. Но дори и тук има реална надежда с обединяването на усилията на Световната банка и държавата за спасяване и възстановяване на северната част на морето. Днес, с възстановяване на нивото на водата, рибата се завръща, а заедно с това и поминъкът на местното население. Възраждането на Аралско море, извършвано без излишен медиен шум, е емблематично за прогреса и е надежда за бъдещето на Казахстан.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
