 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.44, бр.4, година XIX, 2012г. |
|
|
Едно прекрасно изживяване |
|
|
| Жени Янева |
|
Претъпкана аула, цветя, балони, важни персони, много цвят, жужене, вълнения...
Такива са впечатленията ми от празника на училището, в което работя. Как обаче да преразкажа емоцията, настроението, щастието, които трептяха във въздуха? Вместо да се затруднявам с тази нелека задача, предоставих изпълнението й на една от участничките и повярвайте ми - тя заподскача от радост. Нетърпението е страшна работа! Ето ги и нейните преживявания.
Индонезия, официално Република Индонезия, е държава в Югоизточна Азия и Океания. Съставена е от 17 508 острова и 32 провинции. С население от 238 млн. души, Индонезия се нарежда на четвърто място в света по населеност и е най-голямата мюсюлманска страна. Тя има разнообразна природа и голямо културно наследство.
Ето това е държавата, от която идва една от най-добрите ми приятелки - Динда.
Заедно със седемчленното си семейство тя прекосява половината свят, за да дойде в нашата малка, но все пак гостоприемна държава. Какъв късмет е, че тя и сестра й Дива учат точно в нашето училище! Всичките ми съученици я приемат като една от тях. Най-забавното нещо беше, че първоначално помислихме, че се казва Линда. Тя бързо научи езика и стана една от отличниците на класа. Във втори клас тя и сестра й Дива танцуваха на празника на училището във великолепни носии и спечелиха публиката с чаровните си усмивки и непознатия за нас танц. Винаги съм искала да бъда с тях на една сцена и ето, че сега това се случи. От края на януари аз и още пет момичета започнахме да танцуваме с нашия треньор Танте Пути, за да запомним само на пръв поглед лесния петминутен танц на име "Японг". По случай 35-та годишнина на нашето училище имаше концерт. Този ден беше много натоварен за мен, защото имах и тренировка по баскетбол. Задъхана, пристигнах в 12:10 ч. у Динда, когато тъкмо правеха прическа на последното момиче. Веднага след нея дойде и моят ред да ми направят кок. Като свършихме с прическите, започнахме с втората част - гримът. Това ни отне значително повече време - цели два часа! И тогава дойде най-трудното - костюмите. Специално за танца носихме прекрасни индонезийски носии. Неприятното беше, че по тях нямаше нито ципове, нито копчета - всичко се прикачаше едно към друго с помощта на безопасни игли. Преобличането стана най-бавно, като ни отне почти 2 часа. Направихме всичко възможно, за да изглеждаме добре на сцената.
Пристигнахме в Колежа по телекомуникации, където съвсем скоро щеше да започне тържеството. Оставаше само половин час до представлението. Едва дочакахме.
Аз дори малко си поплаках - хем от притеснение, хем от мъка, защото имаше вероятност мама да не дойде. Когато дойде и нашият ред, ние се събухме и изтичахме до стълбичките към сцената. Мама също беше в публиката. Започнахме да танцуваме. Никога няма да забравя този ден. Няма да забравя тръпката и вълнението, които изпитах, като се качих на сцената. Специални благодарности на мама и на татко, които подкрепиха моето желание да танцувам с момичетата и да изживея този прекрасен момент! Тук е моментът да благодаря и на Танте Пути и Кристин, които ни помогнаха по лесен и забавен начин да научим стъпките.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
