 |
|
| АРТ |
стр.45, бр.4, година XV, 2009г. |
|
|
София Хадзипапа: Андрей Даниел ни въвеждаше в тайните на живописта
Кипърци с българско образование |
|
|
| |
|
ОТРАСНАХ В СМЕСЕНО СЕМЕЙСТВО, С МАЙКА БЪЛГАРКА И БАЩА КИПЪРЕЦ, В ДЕТСТВОТО СИ ПРЕКАРВАХ МНОГО БЕЗГРИЖНИ ЛЕТА В ЗЕЛЕНАТА И ХЛАДНА БЪЛГАРИЯ СРЕД РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ. ТОВА ОПРЕДЕЛИ СОФИЯ КАТО ЕДИНСТВЕНО ЖЕЛАНО МЯСТО ЗА СЛЕДВАНЕ. НЕ МЕ ВЛЕЧЕШЕ НИТО ЗАПАДНА ЕВРОПА, НИТО АМЕРИКА. ЖЕЛАНИЕТО МИ БЕШЕ СИЛНО, КАТО ДЪЛГО КОПНЯНО ЗАВРЪЩАНЕ В РОДИНАТА.
Не бях авантюристка като други студенти, които се впускат в непознатото, нито се колебаех за посоката, в която да поема. Знаех точно какво исках и се запьтих право към него: Националната художествена академия, специалност живопис, ателието на проф. (навремето доцент) Андрей Даниел.
Познавах слабо Андрей Даниел. Идвал бе в Кипър за една изложба в Българския културен център и се бе запознал с моето семейство. Още на първата кандидатстуденска консултация ми даде кураж, въпреки че стана ясно, че пътят ми ще бъде дълъг. Какъв шок беше, като видях творбите на колегите, повечето от които бяха отрасли в художествените гимназии или бяха оформени от дълги години в подготвителни уроци и кандидатстване...
Но въоръжена с търпение, любов кьм изкуството, обградена от нови сърдечни приятели и загрижени преподаватели, си поставих цели да постигна добро ниво на професионализъм и да се отлича с една хубава дипломна изложба.
В ателието на Андрей Даниел обстановката беше много приятелска. Незабравими ще останат за мен студентските празници на 8 декември. Други студенти отиваха на зимните курорти извън София, но ние имахме нещо повече, което да очакваме с нетърпение - всяка година Андрей Даниел ни посрещаше в своето собствено ателие и имахме късмета да прекараме вечерта, обкръжени от картините му, от които се възхищавахме, с музика от легендарните десетилетия, плочи, въртящи се на един стар грамофон и съкровени разговори за живописта и изкуството.
Андрей Даниел ни въвеждаше в тайните на живописта, упътваше ни към сродни души на по-стари или по-нови художници и ние всяка седмица хлътвахме по нов стил и нова тема, в търсене на себе си...
И така образованието ми беше широкообхватно, от една страна, изпълнено с изграждане на технически умения, а от друга, с пориви за изразяване на емоционални и дори мистериозни преживявания, както понякога и на умишлен хладно-разсъдъчен подход към различни художествени изяви.
Не бих отнела или добавила частичка към всичко това...
Още по време на следването си организирах първата си изложба - "Голия Човек". Как ли се чувства моделът пред нас? Целта ми не бе да изобразя красотата на женското тяло, а по-скоро емоционалните преживявания, които произтичат от този контакт.
Дипломната ми работа, която след това представих като самостоятелна изложба, се занимаваше пак с емоциите, но този път не чрез формите на човешкото тяло, а чрез пейзажа. Може ли един пейзаж, едно платно да ни създаде уcещането за тежкото лято, мараня над полето, или пък да навее тъга, да създаде чувството за самота или уединение? Психологическите състояния на човека, как те добиват собствен живот заедно с нашите мисли, когато сме отдадени на тривиални всекидневни занимания, например когато сме в банята, или в самотата на празната си стая, бяха обект и на следващия ми проект, представен в две самостоятели изложби - едната в София, другата в Кипър. "Никога повече сълзи и други заблуждения" беше наименованието на софийската изложба, където бяха изобразени редица безсмислени ритуали, с които се опитваме да се доберем до щастието и да направим живота си по-поносим. Заблужденията, в социален вече контекст, а не в личен, бяха тема на петата ми самостоятелна изложба. "Обсебващи мотиви" или "Обсцесии", чаcт от която посетителите ще могат да видят през октомври 2009 г. в София, се занимава с абсурдните съжителства на самоотричащи се знаци и символики, получили се от една измамна рецепция на естетически, социални и гносеологични аспекти в кипърската оптическа действителност.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
