 |
|
| ВЯРА |
стр.40, бр.4, година XV, 2009г. |
|
|
Икона в иконите
В памет на разузнавача Стефан К. Кузманов (1940-2009)1 |
|
|
Емануел Мутафов
Институт за изкуствознание, БАН |
|
ОКОЛО СРЕДАТА НА ХVІІІ В. ИНТЕРЕСЪТ КЪМ БОГОРОДИЧНИТЕ ЧУДЕСА, ХИМНИ, МЕСТНИ КУЛТОВЕ И РЕСПЕКТИВНО КЪМ ЧУДОТВОРНИТЕ Й ИКОНИ СЕ ЗАСИЛВА НА БАЛКАНИТЕ. ВЕДНО СЪС ЗАМОГВАНЕТО НА ПОДВЛАСТНОТО НА СУЛТАНА ХРИСТИЯНСКО НАСЕЛЕНИЕ СЕ УСИЛВАТ ТЪРГОВСКИТЕ КОНТАКТИ, УЧЕСТЯВАТ СЕ ДАЛЕЧНИТЕ ПЪТУВАНИЯ, ОБМЕНЪТ НА ИДЕИ, ОБРАЗЦИ И СЕ МАСОВИЗИРА ПОКЛОННИЧЕСТВОТО ПО СВЕТИТЕ МЕСТА. ПОСТЕПЕННО ИДВА РЕД И НА НАЦИОНАЛНИТЕ СВЕТИНИ КАТО ОБЕКТ НА ПИЛИГРИМСТВО, ЗАРАДИ КОЕТО ТЕ ЗАПОЧВАТ БЛАГОРОДНО ДА СЕ БОРЯТ ПОМЕЖДУ СИ ЗА НАДМОЩИЕ ПО СВЯТОСТ И СЛАВА, ИЗПОЛЗВАЙКИ ДОСТЪПНОСТТА, МОБИЛНОСТТА И УДОБСТВОТО НА ПЕЧАТНОТО СЛОВО И ГРАФИКАТА.
Безспорно най-голямата светиня на о. Кипър е манастирът Кикос, закрилян от Божията майка и нейното изображение. Така наречената Богородица от Кикос е епитет, базиран на топоним, и не се оформя в самостоятелен иконографски тип, защото се използва иконографската схема, позната като Елеуса (Умиление). В православното изкуство се среща като централно изображение в композиции, около които се наблюдават пространства, изпълнени с чудеса, сцени от "Достойно естъ", ангели и евангелисти, пророци, светци и пр. Чудотворната икона от Кипър се изобразява и в сцената "Св. Лука рисува Богородица", а от 1848 г. чрез литография се налага и композиция, представяща поклонението пред иконата на Кикотиса.
Вярва се, че иконата на Св. Богородица Елеуса от манастира Кикос, както повечето чудотворни икони, е нарисувана от самия евангелист Лука. Едно от най-старите й изображения се намира в манастира "Св. Екатерина" на полуостров Синай и е датирано през ХІ в. Същинското разпространение на култа към т.нар. кипърската икона започва обаче през поствизантийския период. В самия манастир Кикос най-старото изображение, запазено до наши дни, се датира през ХV-ХVІ в. Вероятно поради славата на иконата; заради включването на някои нейни чудеса в съчинения като "Амартолон сотирия" от 1743 г. на монаха Агапий Критянин и особено поради чудесата по обръщане към християнството на мюсюлмани (араби и турци), както и чудодейното справяне на иконата с нашествието от скакалци на острова през 1760 г.2, през 1778 г. е поръчана щампа с изображение на Св. Богородица Кикотиса във Венеция. Тази композиция заедно с по-късните си разновидности и интерпретации ще изиграе основна роля за разпространението на този местен, островен култ на целите Балкани, конкретно по българските земи, та чак и в Русия.
Преди зенита на Българското възраждане отделни примери за изображения на Св. Богородица от Кикос се срещат в храмовете и по домовете на гръкоезичното население по Българското черноморие, в районите на Пловдив, Асеновград, Мелник, сред каракачаните около Сливен и др. Този факт е лесно обясним с влиянието на Цариградската патриаршия и Атон върху компактните групи гърци в земите на днешна България. Такава е например иконата от 1811 г. на одринския зограф Христодулос, където в центъра е изобразена Св. Богородица от Кикос, а около нея в молитвени пози са нарисувани Св. Йоан Предтеча и Св. Харалампий (ил. 2). Иконата на Христодулос се намира сега в колекцията на НЦИАМ (Национален църковен историко-археологически музей), София.
Поради своята чудотворност иконата влиза в българските домове без да се свързва с борбите за църковна независимост и това е особено видно в продукцията на Самоковската живописна школа.
Едва година след появата на най-ранната щампа във Венеция в параклиса "Св. Сава" на Хилендарския манастир, Света гора, се среща изображение на Кикотиса от 1779 г., т.е. в годините, когато манастирът е предимно български. Основателят и идеологът на Самоковската живописна традиция пък, Христо Димитров, използва споменатата венецианска гравюра от 1778 г. като модел за стенописа си "Св. Лука рисува иконата на Богородица (от Кикос)" в Постницата "Св. Лука" (1798-1799) към Рилския манастир (ил. 1). По-късно най-известният ни възрожденски зограф Захарий Зограф (1810-1853) от Самоков, който също притежавал отпечатък от щампата, показва подчертан афинитет към Кикотиса. Най-ранната му икона от този тип е от 1829 г. и се намира днес в колекцията на НАИМ (Национален археологически институт и музей), София (ил. 3). На следващата година Захарий отново се обръща към чудотворното изображение (намира се понастоящем в НХГ), а през 1836 г. рисува същата икона по поръчка на манастира "Св. Петка" в с. Мулдава, Пловдивско. Особено голям поклонник на кипърската Богородица обаче е друг самоковски зограф - Димитър Христов (1796-1860). Разполагайки със същите образци като брат си и ученика си Захарий, Димитър Зограф изработва една икона на Богородица от Кикос през 1832-1833 г. за църквата "Св. Неделя" в Пловдив, а около 1834 г. изпълнява по поръчка на Митрополитската църква в родния си Самоков подобно изображение в съавторство със сина си Замфир.
Своеобразен връх в култа и интерпретацията на чудотворната икона на Св. Богородица от Кикос у нас е нейното изобразяване в католикона на Рилския манастир през 1846 г. в първия сляп купол от запад в северната нартика3. Там Димитър Христов помества образа на Кикотиса, заобиколен от седем сцени, илюстриращи чудесата на Дева Мария. Под атонско влияние иконографията на Богородица от Кикос не винаги се свързва с нейните Чудеса4, но и тук се родее с илюстрациите на "Достойно естъ". В Соколския манастир например чудесата й се свързват с образа на Троеручица, а в с. Гревена, Гърция, с Крилатата Богородица, т.е. присъствието на Кикотиса не е задължително, а е въпрос на личен избор на зографите или поръчителите. Образът на Богородица от Кикос като иконографски вариант на Умиление, както споменава А. Куюмджиев, често се среща в творчеството на Димитър Христов още от средата на 20-те години на ХІХ в. Комбинацията на този иконографски тип с пророци, както е в рилската нартика, се вижда от другите изследователи в друга венецианска щампа от 1816 г.5 В библиотеката на Рилския манастир и днес се пази старопечатно "Описание на манастира Кикос" (Проскинитар), издадено във Венеция през 1819 г. Там има описания на чудесата на иконата на Св. Богородица, а накрая са включени 8 гравюри. Сред изобразените чудеса има и две литии, които много напомнят нашите възрожденски фрески и не е изключено според мен да са използвани като информация или като модел от Димитър Христов или монасите-надзорници в рилските стенописи.
Изобщо православните гравьори експлоатират в различни варианти и с различно умение темата за Богородица от Кикос. Известни са щампите - от 1819 г. от Венеция; от 1848 г. от печатницата в Истанбул; както тази на Йоанис Платис от 1851 г., изрязана и отпечатана в Атина. Две самостоятелни щампи на Богородица от Кикос изработва и самоковският график-фотограф Анастас Карастоянов (1822-1880) през средата на ХІХ в., което говори за засиленото им търсене сред българите. С други думи, носената като поклоннически сувенир венецианска щампа от края на ХVІІІ в., както по-късните й реплики в печатни издания, се използва като копирка от балканските зографи, поражда множество интерпретации и реинтерпретации. Това обаче не означава, че появата на подобен сюжет със западни декоративни елементи е признак за модернизация на възрожденската ни живопис, тъй като Кикотиса се изобразява, макар спорадично, още от ХІ в. в православния свят. По-скоро интензификацията му е признак за засилване почитта към определени свети места, в пропагандата на които се намесват някои повърхностни барокови или рокайлови елементи, без обаче да трансформират истински православната семантика на изобразявания обект и естеството на култа към него.
Св. Богородица от Кикос рисуват и много други български зографи. Така образът на Светата майка от Кикос влиза в домовете на много българи, за да осъществява божествена протекция над домочадието и да акумулира най-съкровените молитви за здраве, берекет и освобождение.
По-важно е обаче, че в нартекса на най-внушителния и най-български храм в средата на ХІХ в., т.е. в разгара на борбите за национална и църковна независимост (1830-1870), самоковските зографи изобразяват един кипърски вариант на Богородица, без да го свързват с гръцкия им произход, предпочитайки го например пред хилендарската Троеручица и дохиарската Скоропослушница. Подобно предпочитание не се забелязва дори в зародиш към други особено популярни Богородични култове по гръцките острови. Изолирани примери за почит към Богородица Богопокрита от о. Андрос и Наксос, характерна обаче преди всичко за о. Кипър, дошли чрез продукцията на гръцки ателиета, се наблюдават в Несебър и Роженския манастир. Сиреч от т.нар. в гръцката фолклорна традиция "Богородица на моретата", българските зографи избират само тези чудотворни изображения, които се свързват с о. Кипър - предпочитание, което тепърва очаква своята аргументация. Все пак това е доказателство за наднационалността на религиозността и на църковното изкуство, но и за тяхната избирателност, които приемат символи от един емблематичен за православието манастир в украсата на друг, вписват една далечна чудотворна икона в най-пъстрия ни и сложен стенописен ансамбъл, превръщайки иконописта в своеобразно койне с многопластови внушения и контекст.
1 Посвещавам тази статия на българския военен разузнавач С. Кузманов, който предотвратява през 1974 г. покушение срещу архиепископ Макариос, предавайки прехваната оперативна информация на КГБ за готвен от турските тайни служби атентат срещу бъдещия кипърски президент. Предупреденият за готвената засада Макариос ІІІ преминава по друг път, а мостът, където е поставена бомбата – взривен. Архиепископът се замонашва през 1926 г. в манастира Кикос и се укрива там по време на хунтата.
2 G. Hill, History of Cyprus Vol IV. Cambridge, (1940-1952), p. 67.
3 Данните за стенописите в Рилския манастир и връзката им с щампите са базирани изцяло на: А. Куюмджиев, Иконографски модели за стенописите от главната църква на Рилския манастир, С., 2009 (под печат).
4 И. Гергова, Чудесата на Богородица в църквата на Соколския манастир. - Културни текстове на миналото. Носители, символи, идеи, кн. ІV, С., 2005, 74-88. N. Papageorgiou, Die Wundertaten der Muttes Gottes, Изкуствоведски четения, С., 2007, р. 155.
5 D. Papastrаtos, Цит. съч., ill. 540. Връзката между двете изображения отново е установена от А. Куюмджиев.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
