 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.6, бр.4, година XIII, 2006г. |
|
|
Любимец 13 на Евросъюза |
|
|
| Валентин Kостов |
|
Словения е първата от новоприетите в ЕС 10 страни, която ще въведе еврото
Първата бивша социалистическа страна, която ще въведе общата европейска валута, само допреди петнайсетина години не съществуваше като самостоятелна държава на географската карта. Обяснение за това донякъде дава едно изследване от 2004 г., което сочи, че словенците са най-трудолюбивите в Европа. Съпоставяне на времето за работа, базирано на данни от 1998 до 2002 г., сочи, че словенските мъже работят средно по 7 часа 44 минути, а жените - по 8 часа 47 минути. Това прави словенския народ най-трудолюбив сред 10 високоразвити западноевропейски страни.
И ако това изследване донякъде е несериозно поради факта, че не колко се работи, а как се работи е важно за създаването на национално богатство, то икономическата статистика е безпристрастна: Словения има най-висок БВП на глава от населението сред страните от Централна и Източна Европа. По този показател страната е дори пред Малта и Кипър със свойте 23 250 долара на човек създадено национално богатство. Този показател е 84 % от средния за ЕС, като е по-висок в сравнение с някои от по-отдавнашните страни - членки на съюза. Инфлацията бе 2,5 % за миналата година.
През последните години Словения непрекъснато увеличава ръста на брутния си вътрешен продукт. Ако през 2003 г. той е бил 2,7 %, то през следващата ръстът се увеличава на 4,2 на сто, 4 на сто през 2005-та.
Още от времето на Титова Югославия Словения бе водеща република по икономически показатели. Тогава в страната живееше едва 1/13 от населението, но републиката генерираше 1/5 от брутния вътрешен продукт на федерацията. На нейна сметка бе и една трета от общия износ. Това в голяма степен обяснява защо след падането на Берлинската стена Словения първа поиска да се отдели от компрометиралата се федерация.
Създала икономически връзки и авторитет на Запад, Словения бързо се отдели от балканското си минало и се завърна в централноевропейското семейство. За 15 години независимост малката република с малко над 2 милиона население успя да се присъедини към ЦЕФТА, към Световната търговска организация, от 2003 г. е член на НАТО, а на 1 май 2004-та се присъедини и към Евросъюза заедно с още 7 държави от Централна и Източна Европа, Кипър и Малта.
Благодарение на силната си икономика и стабилна валута - толара, Словения първа се включи и в европейския валутен механизъм само два месеца след присъединяването си към ЕС. Страната единствена от новоприетите 10 държави ще приеме еврото на 1 януари и ще стане 13-ата страна - член на Еврозоната. Заради тези показатели Словения има най-висок кредитен рейтинг от всички страни по света, които са в графата “икономики в преход”. Средната заплата е около 750 евро.
Ако критериите от Маастрихт за участие в Еврозоната се прилагат най-стриктно, единствените държави, които биха заслужавали да са в клуба на еврото, са Холандия, Финландия, Люксембург и ... Словения.
В последния си доклад за готовността на Словения за приемане на общата валута половин година преди 1 януари се сочи, че за разлика от всички останали новоприети през 2004 г. страни Словения единствена дава достатъчно информация какво представлява общата валута, как ще се осъществи преходът и какви са последствията от въвеждането й. От друга страна, на базата на горчивия опит от 2001 г., когато бе въведено еврото, ЕК предупреждава властите в Любляна да внимават за злоупотреби, най-вече с повишаване на цените при прехода от националната към единната валута. Брюксел препоръчва на Любляна да приложи нещо като обществен договор между търговци и производители, който да задължава търговците да не злоупотребяват със смяната на парите за повишаване на цените.
Самите словенци изглеждат щастливи от наближаването на “Денят Е”. За приетите през 2004 г. 10 страни присъединяването към Еврозоната се оценява положително - повече от половината (52 %) смятат, че общата валута ще се отрази добре на живота им. През 2005 г. този процент бе едва 38. На фона на този умерен оптимизъм изпъкват словенците, две трети от които са на мнение, че общата валута ще подобри живота им и ще въздейства добре на националната икономика.
Властите в Любляна не възнамеряват да губят много време с въвеждането на единната валута. Тя ще влезе в обращение на 1 януари и само след две седмици толарът ще бъде изваден от употреба. Толкова кратък период на двойна употреба на двете валути не е имало в нито една страна - членка на Еврозоната. Банките също ще обменят толари срещу евро кратко време - “едва до 1 март, след което наличните банкноти толар и стотинсите (стотинките) ще имат само нумизматична и емоционална стойност.
Успехите на страната в голяма степен се дължат на факта, че по традиция икономиката е силно експортно ориентирана. Словения търгува най-вече със страните от ЕС, като това представлява около две трети от нейния износ. Нейни партньори са както съседните Италия и Австрия, така и Германия и Франция - сочени за мотори на европейската интеграция. Обемът на вноса и на износа е с 20 % по-висок от БВП на страната, който е около 39 млрд. долара.
Словения може да се смята за високоразвита индустриална държава, тъй като селското стопанство, горската промишленост и риболовът дават едва 3 % от БВП и там са заети само 6 % от трудоспособното население. На услугите се падат 60 % от БВП, както е и в развитите западноевропейски страни.
Заради икономическата и политическата стабилност Словения се радва на голям авторитет в европейското семейство. Страната ще бъде първата сред новоприетите, която ще председателства съюза и това ще стане през първото шестмесечие на 2008 г.
Словения копира поведението на западните държави и по отношение на приватизацията. В страната са много силни националистическите чувства и това се чувства както по отношение на малцинствата и на гражданите от други народности, така и в приватизацията. Настроенията “да не се разпродава държавата на чужденци” са много силни. Словения е отворена за чужди инвестиции на зелено, но по отношение на раздържавяването е много предпазлива. В страната има много инвестиции “на зелено”, като заводите на Renault, Michelin и други, но големите национални предприятия са под държавен контрол.
Правителството пристъпи към отваряне на капитала на държавния телекомуникационен монополист “Телеком Словение” едва тази пролет. Държавата ще запази 25-процентен дял, за да продължи да има контрол върху предприятието. След приема на страната в ЕС Брюксел започна да притиска Любляна да ускори раздържавяването на телекомуникациите, банковия и индустриалния сектор, където държавните компании продължават да осъществяват монополна дейност.
В годините преди членството в съюза Словения изтърпя доста критики за отношението си към малцинствата и другите народности, живеещи в републиката. И ако такива критики бяха отправени и към Полша, Чехия и Унгария заради поведението на обществото към тези хора, то в Словения фобията към чужденците е държавна политика. След обявяването на независимостта на страната, всички “несловенци” бяха изтрити от държавните регистри. Такива бяха най-вече граждани на другите републики на бившата югофедерация, които в онези времена са се женили за словенски граждани, или по други причини са се установили да живеят в страната. На тях не им се признава правото да бъдат родители на собствените им деца, които са словенчета! В страната има асоциация на зачеркнатите, която защитава правата на 18 хиляди граждани на бивша Югославия, зачеркнати от регистрите на държавата.
Не може да се отрече на властите в Словения, че правят усилия да загърбят миналото. Най-спорният им съсед е Хърватия, която също преговаря за членство в съюза. Граничните проблеми между двете страни често са давали повод за изблици на националистически заплахи, че Словения ще блокира интеграцията на своята съседка. Външният министър Димитри Рупел дава на няколко пъти обещание, че страната му няма да сложи прът на европейските аспирации както на Хърватия, така и на другите бивши югорепублики.
Любопитно е, че бившите комунисти липсват в политическия живот на страната, въпреки че водещите политици на Словения - и президентът Янез Дърновшек, и премиерът Янез Янша, са били активни членове на Съюза на комунистите в бивша Югославия. Единствената партия с лява ориентация в парламента е Обединената листа на социалдемократите, която е трета политическа сила с 10 депутати. Тя е далеч назад от водещите формации Словенската демократическа партия 29 депутати и Либералнодемократическата с 23 места. Въпреки че словенците са силно критични към управляващите, вече 15 години от независимостта си те не предприемат резки промени на изборите, което показва, от една страна, че са доволни от управлението, а от друга - че обществото е достатъчно зряло за едно достойно европейско членство.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
